Легенда за храбрия войн Сребрун

Преди стотици години, още по време на Византийско робство, при местността „Поляната” кипеше главоломна битка. Велик воин размахваше меч като житен клас, повят от северния вятър и отблъскваше неистово многобройния враг. Той разцепваше с гласа си като разярен лъв долината, затворена между „Караборун” и „Коджа баир”. Приканваше своите войни да отблъснат врага в тръстиката, за да станат жертва на щуките и големите сомове, на краставите жаби. Пеликани с огромните си кожени торби, като дракони нападаха виещите вражески войници, а чаплите кълвяха ококорените им, облещени от ужаса очи. Сякаш и природата помагаше на местния народ да надвие жестокия и многолюден враг. Но като черна магия, отровна стрела разцепи тежкия въздух и прониза в сърцето смелия войн Сребрун.
И днес щом всеки местен жител докосне водите на езерото знае, че името на селото е име на храбър и смел войн.

 

Продължава...

Биологично разнообразие на Поддържан резерват „Сребърна”

Поддържан резерват „Сребърна” притежава значително разнообразие на видове, съобщества и екосистеми.
Според Michev et al. (1998) видовото разнообразие на Сребърна се състои от 1116 рода с 2748 таксона.

Синьо-зелени водорасли (Cyanophyta) – 231;
Прохлорофити (Prochlorophyta);
Микроскопични сладководни водорасли (Glaucophyta) – 1;
Еугленови водорасли (Euglenophyta) – 154;
Пирофитови водорасли (Pyrrophyta) – 17;
Златисти водорасли (Chrysophyta) - 140;
Криптофитови водорасли (Cryptophyta) - 19;
Червени водорасли (Chlorophyta - Rhodophyta) – 1;
Базидиеви гъби (Basidiomycota) – 9;
Торбести гъби (Ascomycota) - 1;
Deuteromycota - 6;
Лишеи (Lichenophyta) - 15;
Мъхове (Bryophyta) – 1;
Папрати (Polypodiophyta) - 4;
Покритосеменни (Magnoliophyta) - 275;
Спорови (Sporozoa) – 14;
Тип Миксоспорови (Myxozoa)- 1
Плоски червеи (Platyhelminthes) – 117;
Кръгли червеи (Nemathelminthes) – 125;
Бодлоглави червеи (Acanthocephala) – 6;
Мекотели (Mollusca) – 48;
Риби (Pisces) - 23;
Земноводни (Amphibia) – 12;
Влечуги (Reptilia) – 15;
Птици (Aves) - 221;
Бозайници (Mammalia) – 41.

Групи растения в ПР „Сребърна”. Общ брой - 1430 вида:

  • цветни растения - 275 вида,
  • гъби - 16 вида,
  • лишеи - 15 вида,
  • мъхове - 1 вид,
  • папрати - 4 вида,
  • водорасли - 1119 вида.

От растенията силно застрашени са следните видове:

  • Воняща (отровна) цикута – (Cicuta virosa)
  • Блатен кострец – (Sonchus palustris)
  • Алоевиден стратиотез – (Stratiotis aloides)
  • Водна роза (лилия) – (Nymphaea alba)
  • Блатен телиптерис – (Thelupteris palustris)
  • Жълта водна роза (бърдуче) – (Nuphar lutea)
  • Щитолистна (нимфоидна) какичка – (Nymphoides peltata)
  • Обикновена мехунка – (Utricularis vulgaris)
  • Блатно кокиче – (Leucojum aestivum)
  • Двуреда острица – (Carex disicha)
  • Водна папрат – (Azola filiculades)
  • Безкоренчеста волфия – (Wolffia arrhiza)
  • Дяволски орех – (Trapa natanas)
  • Жабешка водянка – (Hydrocharis morsus- ranae)

Най-голямата гордост на ПР „Сребърна” са къдроглавите пеликани

Гнездовата колония от къдроглави пеликани е най-ценният природен обект в резервата. Такива колонии в Европа има само на Балканския полуостров (Румъния, Гърция, Албания и България). Плаващият остров, на който е разположена колонията не винаги се издига с повишаването на водното ниво-и съществува опасност от наводняване на гнездата. Поради голямото консервационно значение на тази колония,  е изготвена специална работна програма, която следва да се изпълнява ежегодно. Тя съдържа описание на мониторинг и поддържащи дейности в колонията, които се извършват от Института за биоразнообразие и екосистемини изследвания при БАН и Фондация „Льо Балкан-България”.

От безгръбначните особено внимание заслужават малката богомолка (Ameles heldreichi) и житното пиле (Bradyporus dasypus). Особена зоогеографска стойност имат също земноводните и влечугите в т.ч. Европейска зелена жаба (Rana esculеnta), шипобедрена костенурка (Testudo graeca), шипоопашата костенурка (Testudo hermanni), кримски гущер (Lacerta taurica) и смок - стрелец (Coluber jugularis). От рибите дунавската минога - (Eudontomyzon danfordi) и змиорката - (Anguilla anguilla) са изчезнали. 

Разнообразието на съобщества в резервата и неговите околности, e определено по проекта Корине (Corine Biotope Project). Според него в Сребърна съществуват 13 типа местообитания. Самият резерват е част от близо 150-те „сайта” със съществено значение за опазване на биологичното разнообразие в България.
Съгласно Рамсарската класификация разнообразието на екосистеми в резервата „Сребърна” се определя от следните категории влажни зони в него и буферната му зона:
M Постоянни реки (коритото на р. Дунав между десния бряг и остров Девня);
O Постоянни сладководни езера (езерното огледало на Сребърна);
R Сезонни блата и водоеми (изкопните ями между дигата Ветрен - Силистра и левия бряг на р. Дунав);
Xf Сладководни водоеми, с преобладание на дървета; сезонно заливани гори (цялата територия на остров Девня и част от брега между дигата Ветрен – Силистра и десния бряг на р. Дунав);
Zk Подземни карстови и пещерни хидроложки системи (изворът „Канаричката” в южната част на Сребърна);

Разнообразието (по Udvardy, 1975) се определя от наличието на три биогеографски провинции: средноевропейски гори; понтийски степи и планински територии.

Естественост: Сребърна се отличава с добра естественост, която би била по-голяма без изкуствените насаждения по „Кара борун”, „Поляната” и „Коджа баир” от салкъм, чер бор, гледичия, хибридна топола, както и без голямата дига в северната част. Двата тръстикови масива в северната и южна част на езерото са едни от най-големите в България.

Рядкост: Резерватът „Сребърна” притежава следните черти, които повишават значително стойностите на този показател: уникална за страната и рядка в Европа и на Балканския полуостров гнездова колония от къдроглави пеликани, която може да бъде наблюдавана добре от сравнително късо разстояние от околните хълмове; единствено традиционно гнездово находище на голямата бяла чапла в България; едно от малкото гнездови находища на глобално застрашени видове птици в Европа като малък корморан и белоока потапница; едно от малкото зимовища на глобално застрашени видове като малката белочела и червеногушата гъска; една от малкото вековни гнездови колонии на малки бели, гривести, нощни, сиви и червени чапли, блестящи ибиси и лопатарки в България и в Европа; единствено находище на алдровандата в България; единственото място в България, където има плаващи острови (кочки) от тръстика; едно от малкото места в България с обширни тръстикови масиви; единственото добре запазено блато по Българското дунавско крайбрежие.

Крехкост: Резерватът „Сребърна” се отличава с относителна голяма крехкост поради няколко причини:езерото е тясно свързано с р. Дунав и е силно зависимо от нея; езерото е най-ниската част от водосборен басейн с площ 402 кm2 и всички вещества, с които се третират обработваемите площи в него, попадат в езерото; непосредствено до западния бряг на езерото е разположено едноименното село Сребърна, което оказва известно негативно влияние върху резервата; ерозионните процеси, които според Kutev (1999) активно протичат по хълмовете около езерото, силно влияят върху качествата на водите в него; голяма част от птиците-ихтиофаги, които гнездят в резервата, се хранят вън от границите на резервата. Това са влажни зони предимно в Румъния (рибарници и рибовъдни стопанства, язовири) и по-малко в България (микроязовири и разливи), които не притежават природозащитен статут.

Типичност: Резерватът „Сребърна” е типична влажна зона за долното течение на р. Дунав, с характерни представители на растителния и животински свят. Някои видове птици като пчелояд, земеродно рибарче, синя гарга, папуняк са характерни за льосовите стени в Добруджа. Остров Девня има типични за Долния Дунав растителност, плитчини и пясъчни коси.

 Характерни обитатели за ПР "Сребърна"

Малък корморан (Phalacrocorax pygmeus)
malak kormoran (Phalacrocorax pygmeus)

Това е птица от семейство Корморанови - водолюбиви птици. Видът е известен още като малка дяволица или карабатак. Оперението му е черно-кафяво, като двата пола са практически неразличими. Дължината на тялото е 50 см, а размахът на крилете - 85 см. Възрастните през размножителния период са черно-кафяви с бели щрихи по тялото и метален блясък по крилата. През есенно-зимния период щрихите и блясъкът изчезват. Младите са с бяло подбрадие и белезникави корем и гърди. Лети с бързи плитки махове ниско над водата. Корморанът населява крайбрежията на Азовско, Аралско и Каспийско море, Мала Азия и Близкия изток. Обитава сладководни и полусолени водоеми с обилна растителност, често с чапли, блестящи ибиси и лопатарки. При миграции и зимуване образува ята. Корморанът се храни с риба.

Голяма бяла чапла (Egretta alba)
golama byala chapla Egretta alba

Дължината на тялото е 90-100 см. Размахът на крилете е приблизително 140-190 см. Теглото на голямата бяла чапла е от 700 до 1600 гр. Оперението е чисто бяло, краката са черни, кожата около очите е жълтозелена, ирисът-жълт. По главата няма декоративни пера. Голямата бяла чапла лети с бавни, непрекъснати махове, което ѝ предава величествен вид и сгъната шия. При прелети и групови полети винаги се подреждат V-образно. Силуетът ѝ напомня по външен вид много на сродните ѝ сива и ръждива чапла, но е чисто бяла. Отдалеч или когато не могат да бъдат преценени размерите, може да бъде объркана с Малката бяла чапла. Много тиха птица, включително и гнездовите ѝ колонии, където се чуват единствено малките. Есента обикновено се събира с ята на сивата чапла. Голямата бяла чапла се среща в Европа (включително България), Африка, Азия, Австралия и Северна Америка. Обитава бреговете на езера и реки, най-често обрасли с растителност. Храни се предимно с риба, змии, мишки, водни насекоми, земноводни, яйца, останки от мъртви животни. Подобно на сивата чапла когато ловува се движи бавно и често замръзва дебнейки плячката си. По време на размножителния период може да се отдалечи до 15 км от гнездото в търсене на храна. Моногамни птици са. Гнездо - гнезди на малки колонии от 10-15 двойки. Често образува смесени колонии с други видове чапли и блатни птици, включително и пеликани.

Ръждива чапла (Ardea purpurea)
razdiva chapla Ardea purpurea

Дължината на тялото е 85 см, а размахът на крилете 136 см. Има възрастов диморфизъм и малки сезонни различия. Възрастните през размножителния период са сивокафяви, с украсяващи пера по главата, както и с нежни бели пера по гърба и гърдите, които липсват през другите сезони. Младите са ръждивокафяви, с черни петна и ивици. Ръждивата чапла обитава блата, езера, разливи на реки и влажни зони. При миграции се среща и в разнообразни изкуствени водоеми. Мигрира на малки ята, понякога с други видове чапли.

Лопатарка (Platalea leucorodia)
lopatarka Platalea leucorodia

Лопатарката достига дължина до 1 м. и тегло около 1 - 1,2 кг. Размахът на крилете е 115-135 см. Окраската на птицата е бяла, клюнът и краката са черни. Гнезди в Южна Европа, по-рядко в Западна Европа, а също в Азия и Северна Африка. В България се среща в резервата Сребърна. Европейските лопатарки зимуват в Централна и Източна Африка, а азиатските-в Индия и Китай. Лопатарката живее във влажни райони, на колонии от 6 до 160 птици. Предпочита малки сладководни или соленоводни водоеми, или бавнотечащи реки. Храни се с дребни риби и жаби, личинки на насекоми, червеи, ракообразни, а понякога и с водни растения. Лопатарките гнездят в тръстиката, на дървета, а също на гнезда ниско над водата. Обикновено снасят 3 до 6 яйца, които се мътят и от двамата родители в течение на 21-25 денонощия.

Блестящ ибис (Plegadis falcinellus)
blestast ibis Plegadis falcinellus

Птиците от този вид имат дълъг, извит на долу клюн, с който ловят различни водни безгръбначни. Блестящият ибис обитава мочурливи терени, като в България гнезди предимно по дунавските острови и блата, а по време на прелет може да бъде видян по Черноморското крайбрежие и във вътрешността на страната.

Малка белочела гъска (Anser erythropus)
malka belochela gaska Anser erythropus

Малката белочела гъска е сравнително едър представител на семейството си, но е сред най-дребните членове на род Гъски. Тежи между 1,6 и 2,5 kg. Дължина на тялото е  60 cm, а размахът на крилете е около 127 cm. Има възрастов диморфизъм. Възрастните са сиво-кафяви с голямо бяло петно на челото, което достига задния край на окото; гърдите са с черни препаски. При младите петното на челото и препаските липсват. При всички възрасти има жълт кръг около окото. Среща се, но изключително рядко в Азия и Европа (включително и България). Прелетна птица, едно от местата й за зимуване е Балканският полуостров. През есенно-зимния период се среща на ята в обработваемите площи и обширни водоеми, понякога с Голямата белочела гъска. Приема предимно растителна храна, зърнени култури.

Сива гъска (Anser anser)
siva gaska Anser anser

Дължината на тялото е 82 см, а размахът на крилете е 165 см. Има възрастов диморфизъм. Възрастните са сиво-кафяви с тъмнокафяви препаски по корема, а младите по-тъмни на гърба и без препаски. Източноевропейският подвид (rubrirostris) е малко по-едър, с по-светла окраска, розов клюн с белезникав рогов израстък и бледорозови крака. Западноевропейският подвид (anser) е със светлооранжев клюн и месесточервени крака. И двата подвида може трудно да се отличат от посевната гъска по сивобелезникавата горна предна част на крилата, по-светлите глава и шия и по-тясната черна ивица на опашката. Често издава силни крясъци като домашната гъска. Обитава разнообразни влажни зони с гъста растителност. При миграции и зимуване образува ята, понякога с други гъски.

Червеногуша гъска (Branta ruficollis)
chervenogusha gaska Branta ruficollis

Дължината на тялото е 65 см, а размахът на крилете - 135 см. Има възрастов диморфизъм. При възрастните главата отгоре, гърбът, крилата и корема са черни, шията, гърдите и бузите - червено-кафяви, а юздичката, тясната ивица отстрани на шията и подопашката - бели. Младите са по-­тъмни. Често издават къси хрипливи крясъци. Червеногушата гъска се среща се в обширни блокове със зимни посеви в близост до сладководни или полусолени водоеми. В крайморските райони на Добруджа образува многохилядни ята, често с голямата белочела гъска. Малки ята и единични птици се срещат и навътре в сушата.

Червен ангъч (Tadorna ferruginea)
cherven angach Tadorna ferruginea

Дължината на тялото е 64 cм, а размахът на крилете достига 130 см. Има полов, сезонен и възрастов диморфизъм. Мъжкият в брачно оперение е ръждивочервен, с по-светла глава и черни първостепенни махови пера. Шията е с черна огърлица, която през другите сезони липсва. Женската е по-светла, с белезникава глава и без огърлица. Младите наподобяват женската, но окраската им е с кафяв оттенък. При полет издават силни крясъци „аанг-аанг", наподобяващи тези на сивата гьска. Обитава водоеми с различна соленост, разположени сред открити пространства. Гнезди в дупки и хралупи, понякога далеч от водата. През размножителния период се среща на двойки, а през другите сезони образува малки ята.

Белоока потапница (Aythya nyroca)
belooka potapnica Aythya nyroca

Тежи между 400 и 700 гр., с дължина на тялото 40-46 см и размах на крилете около 65 см. Плува и се гмурка добре. Разпространена е в Европа и Азия, среща се и в България. Прелетна птица, зимува в северна Африка и южните части на Азия. Обитава сладководни езера, блата или бавно течащи реки, гъсто обрасли с водна растителност. Храни се с растителна и животинска храна - дребни мекотели, личинки на насекоми, ракообразни. Гнездото си построява винаги в непосредствена близост до водата, често на малки островчета или купчини стара тръстика. Снася от 6 до 14 жълто-зеленикави яйца.  Малките се излюпват достатъчно развити, за да могат да се придвижват и хранят самостоятелно. Отглежда едно люпило годишно.

Морски орел (Haliaeetus albicilla)
morski orel Haliaeetus albicilla

Дължината на тялото е 80-100 см, а размахът на крилете е 210-265 см. Теглото на възрастните достига до 6,8 кг. Има възрастов диморфизъм. Възрастните са сиво-кафяви с почти черни крила. Главата и шията са белезникави, клюнът е масивен, жълт, на върха силно извит надолу, опашката е къса, заоблена и бяла. Младите птици са по-тъмно оцветени, с тъмни опашки и черен клюн. Задният ръб на крилата е дъговидно извит и назъбен. Главата силно източена напред. Морският орел се среща се в Европа (включително България) и Азия, от тундрата до пустинните области, на територия с ширина около 3000 км. Обитава райони около реки, езера и морски басейни и океани, богати на храна (риба и водолюбиви птици), с високи дървета. През есенно-зимния период се среща и край изкуствени водоеми – язовири, рибарници и други.

Ливаден дърдавец (Crex crex)
livaden dardavec Crex crex

На големина е колкото пъдпъдък (130-190 г. и 25-29 см). Възрастните са ръждивокафяви с черни петна и сивосини вежди. Гърлото им е белезникаво, а гушата и гърдите също са сивосини. По слабините има многобройни, ръждивокафяви, напречни ивици. Издава рязък звук „креррп-креррп” през размножителния си период. Образува гнездови двойки, но само женската поема грижата за малките. Годишно отглеждат две поколения. Храни се с разнообразна храна – насекоми и техните ларви, охлювчета, червеи и семена. Ливадният дърдавец е прелетен вид – долита през април и отлита през септември. Прелетът извършва поединично, нощем, а през деня се крие в тревата. Зимува в Африка и на остров Мадагаскар. Обитава предимно обработваеми площи, но се среща и по влажни ливади, предпланински плата и хълмисти райони с тревна растителност. Ливадният дърдавец е световнозастрашен вид. Включен е в Приложение I на Директивата за птиците. Защитен е от Закона за биологичното разнообразие.

Голяма дропла (Otis tarda)
golama dropla Otis tarda

Тя е най-голямото животно, което може да лети. Мъжките дропли достигат до 90-105 см на височина, около 115 см на дължина и 210-270 см размах на крилете при тегло между 6-18 кг като най-често то е около 13 кг. Най-големият потвърден екземпляр е бил с тегло от 21 кг. Женските са по-малки и обикновено са високи 75-85 см, дълги до 90 см и с размах на крилете от 180 см. Тежат средно около 4,5 кг. Гърдите и шията на женските са голи за разлика от мъжките. Дроплата e вид с транспалеарктично разпространение (от Португалия до Североизточен Китай). В Европа гнезди в Португалия, Испания, Германия, Полша, Чехия, Словакия, Австрия, Унгария, Сърбия, Молдова, Украйна и Югозападна Русия. През последните 100–150 години с увеличаването на обработваемите земи, частично разширява ареала си. Гнезди в разнообразни степни стации – разорани полета с ръж, хълмисти безлесни коилни степи (черноземни и глинести). В началото на юни снася 1–10 яйца. През последните десетилетия средният брой яйца в целия ареал на вида е намалял от 4 на 2. Малките се излюпват през юли и дълго остават с женската. Изборът на гнездовия участък е свързан не толкова с характера на стацията, колкото с наличието в съседство на животинска храна, необходима за малките в ранната им възраст. Той зависи от близостта и броя на мравуняците, защото мравешките яйца са основната храна на пиленцата и на младите птици. Новоизлюпените малки нямат голяма подвижност и хранителният им участък е ограничен.

Допълнително информация за биологичното разнообразие на резервата можете да намерите в Плана за управление на ПР „Сребърна”.

Продължава...

 

 

eu fond

OP okolnasreda

 

nat strategy

Изработката на тази страница е в изпълнение на Проект № DIR-5113325-6-96 „Дейности по устойчиво управление на Поддържан резерват „Сребърна” и резерват „Бели Лом” по ОП „Околна среда 2007-2013 г.”, финансиран от Европейския фонд за регионално развитие на Европейския съюз и национално публично съфинансиране от Републиканския бюджет.