Червена книга на Република България

Червена книга на Република България на български език

Червена книга на Република България на английски език

Терминът Червена книга (RedDataBook) се въвежда през 60-те години на ХХ в., когато Световният съюз за защита на природата (IUCN|), заедно с Международния съвет за опазване на птиците (InternationalCouncilforBirdPreservation, сега BirdLifeInternational), инициират програма за идентифициране и документиране на таксони, заплашени от глобално измиране, започвайки с бозайниците и птиците ( IUCN, 1966). Постепенно тази програма обхваща и други групи растения и животни, а идеята се възприема все по-широко и започва да се прилага на национално и локално ниво.

България е между първите страни в Европа, публикували своя национална Червена книга, във връзка с опазването на биологичното разнообразие на своята територия. През 1984-1985 г. Българската академия на науките издава първото издание на „Червена книга на Република България” в 2 тома: т. І – Растения (1984) и т. ІІ – Животни (1985).

Подготовката и издаването на осъвременена и допълнена „Червена книга на Република България” се налага от настъпилите промени в обществено-политически и икономически план, които доведоха и до засилване на антропогенните фактори върху живата природа и задълбочаване на проблемите, свързани с опазването на околната среда. Интензивната урбанизация и разрастването на градовете, застрояването на много нови територии по Черноморското крайбрежие и във вътрешността на страната, интензификацията на транспорта, замърсяването на вътрешните водоеми и нови територии с индустриални и битови отпадъци, увеличаването на бракониерството и др. са мощни негативни фактори върху богатото и специфично биологично разнообразие на България. Специалистите ботаници, миколози, зоолози, лесовъди, хидробиолози, еколози и др., както и много природозащитни организации с тревога и все по-активно през последните години обръщат внимание върху сериозните промени в състоянието на българската флора и фауна и на естествените местообитания (хабитати), довели до изчезване или обезпокоително намаляване на числеността на много видове растения, гъби и животни, обитаващи страната ни.

В новото издание степента на застрашеност на видовете е определена, съгласно новите критерии на Световния съюз за защита на природата (IUCN). От 2000 г. IUCN въведе нова, съвременна и по-прецизна категоризация на степента на застрашеност на видовете растения, гъби и животни, които позволяват по-обективно определяне на природозащитния им статус и унификация в международен аспект. Вместо досегашните 3 категории (изчезнали, застрашени и редки), вече съществуват 7 категории на степен на застрашеност, а именно: изчезнали, критично застрашени, застрашени, уязвими, почти застрашени, слабо засегнати и с недостатъчно данни.

Разработването на Червената книга в частта й, отнасяща се до растенията, е извършена на базата на предварителни оценки на категорията на застрашеност, направени по проект „Червени списъци на висшите растения и гъби в България” (2003–2005 г.), финансиран от Министерството на околната среда и водите. За всеки вид, включен в Червените списъци, беше подготвена специална информационна карта с оценка на степента на застрашеност по критериите на Световния съюз за защита на природата (IUCN), данни за разпространението и състоянието на популациите, и анализ на информацията.  Списъците съдържат общо 1416 вида, от които: 215 вида гъби, 297 вида мъхове (77 чернодробни и 220 листнати), 18 вида папратовидни, 886 вида висши семенни растения.

В новата „Червена книга на България” са включени 810 вида растения и гъби, 288 вида животни и 159 типа местообитания. Тя ще съдържа 3 тома - растения и гъби, животни и хабитати, както и електронна версия, в които ще бъде отразено съвременното състояние на популациите на консервационно значимите видове и местообитания в България.

Том I – Растения

В него са включени общо 810 вида, разпределени по следния начин: водорасли – 6 вида (критично застрашени – 5, застрашени – 1);  мъхове – 102 вида (чернодробни: критично застрашени – 10, застрашени – 17, уязвими – 6; листнати мъхове: критично застрашени – 17, застрашени – 25, уязвими – 27); папратови растения – 7 вида (регионално изчезнал – 1, критично застрашени – 6); голосеменни растения – 4 вида (критично застрашени – 2, застрашени – 2); покритосеменни растения – 542 вида (с категория „изчезнал“ – 1, регионално изчезнали – 11, критично застрашени – 198, застрашени – 293, уязвими – 39 избрани видове – български и балкански ендемити, включени в Приложение 3 на Закона за биологичното разнообразие и в Директивата за хабитатите); гъби – 149 вида (критично застрашени – 38, застрашени – 103, уязвими – 8).

В настоящия том са включени също и всички изчезнали, регионално изчезнали, критично застрашени и застрашени видове растения и гъби и, поради ограничения обем на изданието, само избрани видове (около 20%), получили категория на застрашеност „уязвим“.

Том II – Животни

Информацията в този том се основава на познанията към 2006 г. - с установени вече над 30 000 вида животни от голям брой таксономични групи, а техният реален брой в страната е вероятно над 60 000. За целите на настоящето издание на оценка на степента на тяхната застрашеност за включване в Червената книга са изследвани всички гръбначни и голям брой безгръбначни животни от българската фауна, от които над 400 вида се оказа, че отговарят на критериите на IUCN, а 288 вида и подвида са включени в новото издание с подробни статии, рисунки и карти. За първи път в настоящето издание на Червената книга са включени с отделни статии и 51 вида безгръбначни животни, от които 12 вида се оказаха в категорията „Изчезнали”, а 39 вида са „Критично застрашени”.

Том ІІІ – Местообитания

Той включва описание и характеристика на природни местообитания, с висока консервационна значимост, в които се съхранява основният генофонд на страната. Това е продиктувано от дълбокото убеждение, че застрашените видове от българската флора, фауна и микота могат да се защитят и опазят най-добре, когато се познават и опазват техните естествени местообитания.

Новото издание на Червената книга е е значително разширено и допълнено, и изцяло съобразено и актуализирано със съвременните препоръки, критерии и категории. Друг важен факт е и включването на гъбите и на безгръбначните животни съгласно критериите на IUCN, което също води до значително увеличаване на броя видове и подвидове със степен на застрашеност.

Подготвено е и електронно издание на „Червената книга на Република България” на DVD. То включва информацията от трите печатни тома, мултимедийни приложения, фотогалерия, карти за разпространението на видовете и местообитанията с допълнителни детайли. Подготвя се и отделна версия на второто издание на английски език, за да бъде разширен достъпът на международната научна и природозащитна общност до информацията, съдържаща се в предлаганите печатни томове и електронното издание.

В подготовката на съвременното издание се включиха учени от институтите на БАН (ботаници, зоолози, миколози и еколози), специалисти от Софийския и Пловдивския университет, ВЛТУ, природозащитници от БДЗП, „Зелени Балкани”, „Природен фонд” и други неправителствени природозащитни дружества и организации.

Актуалните данни в предлаганата Червена книга ще допринесат за осигуряване на широка обществена подкрепа на усилията за опазване на българската природа и нейния разнообразен жив свят.

Продължава...

Проведени проучвания

Проведени проучвания

І. Във връзка с изпълнението на проект „Ограничаване на негативното влияние на инвазивните видове и възстановяване на естествените местообитания чрез залесяване с местни видове в поддържан резерват „Сребърна”, в периода 01.03.2011 г. - 31.05.2011 г. са извършени проучвателни дейности на територията на ПР „Сребърна” в следния обхват:

     1. Инвентаризация на горските местообитания (естествени и/или полуестествени) в ПР „Сребърна” и изготвяне на програма за залесяване  с местни видове на площите, освободени от „хибридна топола” (технологични планове). Извършване на първоначално проучване на територията на резервата, с цел събиране на достатъчно информация, свързана с горските екосистеми, тяхното състояние и заплахи за благоприятния им статус и съответните поддейности: 

1.1. Характеристика на горския фонд в ПР Сребърна” – площ, сегашно състояние – 2010 г., дървесни видове, биотипове, досегашно стопанисване, ефект от досегашното стопанисване – кратка оценка (доклад).

 1.2. Инвентаризация на горските местообитания (естествени и/или полуестествени) в ПР Сребърна”, както и на местообитание 91 ЕО* (като част от тях), а именно: изследване на площта – теренно заснемане и изготвяне на цифров модел в ГИС, почвени и типологични проучвания, проучване на здравословното състояние на насажденията, разделяне на горската площ на подотдели съобразно типологичните характеристики на месторастенето - при възможност да се запазят старите граници и номерации или да се предложат нови мерки.

 1.3. Анализ на състоянието и извършване на оценка на благоприятния му природозащитен статус на местообитание 91 ЕО*, както и на горските местообитания (естествени и/или полуестествени) в ПР Сребърна”.       

1.4.  Изготвяне на програма за залесяване с местни видове на площите (технологични планове (задание) за залесяване), в които е отстранена хибридна топола във връзка с възстановяване  на местообитание 91 ЕО*:

2. Първоначално проучване на растителността на ПР „Сребърна” и определяне на инвазивните видове растения, тяхното площно разпространение и влиянието им върху естествената растителност във влажната зона. Идентифициране на инвазивните видове и изработване на методика за тяхното отстраняване и бъдеща превенция. Последователност при изпълнението на дейността:

2.1. Провеждане на първоначално теренно проучване на инвазивните видове в ПР Сребърна”:

  • изследване на площта на цялата територия на резервата – теренно заснемане и изготвяне на цифров модел в ГИС;
  • видов състав;
  • площно разпределение по видове;
  • въздействие върху естествените и полуестествените местообитания в резервата;
  • почвени и типологични проучвания;
  • маркиране на инвазивните видове (дървесни и храстови).

2.2. Анализ на състоянието на естествените и полуестествените местообитания и консервационно значими видове в резервата под въздействието на инвазивните видове и оценка на техния благоприятен природозащитен статус.

Въз основа на направените проучвания са направени изводи, че извършването на голи сечи за премахване на инвазивните видове е неудачно. Предложено е използването на т.н. „Саарландски метод”, който се основава на толерирането на ценните дървестни видове чрез опръстеняване или пречупване на неговите конкуренти.

Информацията се допълва

Продължава...

Проекти в ПР „Сребърна”

Регионалната инспекция по околната среда и водите – Русе е бенефициент по два проекта по Оперативна програма Околна среда 2007-2013 г.”:

І. Ограничаване на негативното влияние на инвазивните видове и възстановяване на естествените местообитания чрез залесяване с местни видове в поддържан резерват Сребърна” № 508301-19-439 по Процедура № BG161PO0005/08/3.0/01/05 Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие в Република България” на Оперативна програма Околна среда 2007-2013 г.” на обща стойност: 1 364 165,50 лева. По проекта са изпълнени дейности, които са включени в утвърдения и влезлия в сила  през 2001 г. План за управление, както следва:

1. По отношение на ограничаването на негативното влияние на инвазивните видове са:

  • определени и маркирани подлежащите на пречупване/опръстеняване дървесни инвазивни видове,
  • реализирани дейности по опръстеняване/пречупване на маркираните дървета.

 Методът пречупване е приложен върху площ от 64 дка, а опръстеняването върху площ от 343 дка. Отстранени са инвазивните видове, които са установени през пролетта на 2011 г. след провеждането на първоначално теренно изследване с цел намаляване на тяхното негативно въздействие върху местните популации.

SAM 0205   SAM 0217  SAM 0180

 Установено е наличието на следните неместни (алохтонни) дървесни видове на територията на резервата: ясенолистен явор, пенсилвански ясен, айланд (див орех), акация, гледичия и аморфа.

С настоящия проект е извършено опръстеняване и пречупване единствено на дървета от видовете пенсилвански ясен и ясенолистен явор. Дървета от видовете: аморфа, айлант, акация и гледичия реално не са премахнати от терена, т.к. същите не представляват заплаха за местообитание 91 Е0* Алувиални гори с черна елша (Alnus glutinosa) и планински ясен (Fraxinus excelsior), подтип В”.

  1. По отношение на възстановяването на естествените местообитания чрез залесяване с местни видове са извършени залесителни мероприятия на площ от 370 дка с видовете бяла върба, полски ясен, черна и бяла топола, бряст и летен дъб. Включени са следните поддейности:

  • залесяване на свободни терени, разположени в северната част на резервата с местни дървесни видове, характерни за заливни местообитания и влажни зони с цел възстановяване на местообитание с код 91 ЕО* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnionincanae, Salicionalbae);
  • извършване на инвентаризация на естествените гори в ПР Сребърна”;
  • изготвяне на програма за залесяване с местни видове на площите, освободени при изсичане на хибридната топола;
  • поддържащи мерки за отглеждане на залесените фиданки.

 Проведените мероприятия са регламентирани в действащия План за управление на ПР Сребърна” (проект 1.2.2.) – Подмяна на хибридната топола от резервата”.

IMG 0825  IMG 0828 IMG 0827

С реализацията на проекта е подменен неместният дървесен вид- хибридна топола, залесяван преди 20 години, както и видовете чер бор, миризлива върба, гледичия и акация (салкъм) с местна (автохтонна) дървесна и храстова растителност.

Хибридната топола е залесявана масово през миналия век като бързорастящ стопански дървесен вид на мястото на изсечените естествени крайречни гори. Премахването на хибридната топола в северната част на резервата е извършено през 2006-2007 г.

След проведената механизирана подготовка на терена до края на 2012 година са залесени общо 31 048 броя фиданки от видовете: полски бряст – 7 996 бр., полски ясен -10 993, бяла върба – 4462 бр., бяла топола – 6497 бр. и летен дъб – 1100 бр. на дълбочина 30/60 см.

P2210130 P2210043 P2210133

Всички горскостопански дейности в ПР Сребърна” са реализирани от квалифицирани специалисти и обучен персонал.

 3. Освен изброените дейности, е извършено обследване на построените през 90-те години хидротехнически съоръжения (северен и южен шлюз) и е направен последващ ремонт.

IMG 0203 IMG 3922 IMG 3939
  1. В изпълнение на проекта са изготвени и отпечатани две методики и практически ръководства: за управление и успешна борба с инвазивните видове в ПР Сребърна” и за възстановяване и управление на местообитание с код 91 Е0* “Алувиални гори с Alnus glutinosa (черна елша) и Fraxinus excelsior (планински ясен), подтип В”.        

 ІІ.Второто проектно предложение е по процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по приоритетна ос 3Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие” BG161PO005/11/3/3.2/05/26 с наименование: „Дейности по устойчиво управление на поддържан резерват „Сребърна” и резерват „Бели Лом”. Проектът е в процес на реализация и включва следните основни дейности:

  1. Поддържащи и възстановителни дейности:
  • в гнездовото местообитание на къдроглавия пеликан;
  • почистване на канала, свързващ езерото с река Дунав от наноси и саморасла растителност и поддържане на Местообитание с код 3150 „Естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion или Hydrocharition и с код 3130 „Олиготрофни до мезотрофни стоящи води с растителност от Littorelletea uniflorae и/или Isoeto-nanojuncetea”;
  • Изграждане на експертна система за автоматично отчитане на водното ниво на река Дунав, на двата шлюза и в езерото, с възможност за отчитане и на други видове параметри на водата.

 2. Посетителска инфраструктура и капитално строителство:

                        2.1. ПР Сребърна”:

  • извършване на рехабилитационни дейности и възстановяване на изградената през 2005 г. съгласно Плана за управление на ПР Сребърна” посетителска инфраструктура в защитена местност Пеликаните” (бивша буферна зона на резервата). Възстановяване на 13 места за отдих, обособени в източната и западната страна на разервата със съответното оборудване;
  • маркиране на терен на границите на резервата с трайни и ясно видими знаци;
  • изработване и поставяне на табели, информационни табла и билбордове и подмяна на съществуващите, които са морално остарели и повредени;
  • за целите на обществения достъп ще се изгради Център за непрекъснато видеонаблюдение;  
  • закупуване и монтиране на 3 броя химически тоалетни;
  • изграждане на понтонен кей в местността Пристана на лодките” на мястото на съществуващ  полуразрушен наколен понтон.
  • ремонт на покрива на административната сграда в ПР Сребърна”;
  • център за управление в административната сграда в ПР Сребърна”;
  • ремонт (отстраняване на пропадания, прочистване на канавки и др.) на противопожарните пътища в техните сервитути.

 2.2. Резерват “Бели Лом”

  • Маркиране на нормативно определените две туристически пътеки с информационни и указателни табели и табла, монтиране на пейки, кошчета, беседки в двете землища-с. Кривня и гр. Цар Калоян;
  • Маркиране на границите на резервата с трайни и ясно видими знаци.

2.3. Ремонт и реконструкция на природонаучен музей  в резерват Сребърна”

  • Ремонт на покрива на музея;
  • Обновяване на интериора на залите за посетители-пребоядисване, оборудване, аранжирне на експозията;
  • Осъвременяване на библиотеката и заседателната зала.

3. Интерпретация и образователни програми (различни от задължителната дейност по информация и публичност на проекта):

 ПР Сребърна:

  • Изработване на самостоятелна Интернет страница на резервата, която ще осигури информационно обезпечаване и прозрачност за състоянието на резервата; 
  • Изработване и монтиране на 3 броя електронни табла/монитори за on-line наблюдение и актуална информация на резервата в реално време, която ще е предназначена за широк кръг от лица;
  • Изработване на 2 бр. 3D макет на резервата с познавателна и рекламна цел в информационния център в РИОСВ-Русе;
  • Изработване на научнопопулярен филм за ПР Сребърна”, рекламни материали и образователни пакети за различни възрастови групи деца и ученици, включително и туристическа карта;
  • Изработване на рекламни материали и организиране на кампании.

Резерват Бели лом:

  • Изработване на образователен пакет и рекламни материали.

 4. Планиране и оптимизация на управлението:

  ПР Сребърна:

4.1. Актуализиране на плана за управление, което включва:

  • Задълбочени проучвателни дейности;
  • Актуализиране на плана за управление на резервата и изготвяне на план за управление на защитена местност „Пеликаните” (бивша буферна зона);

4.2. Изготвяне на план за управление на резерват „Бели Лом” и план за управление на защитена местност „Ломия” (бивша буферна зона).

4.3. Дейности за превенция на пожари:

  • Премахване на трайна саморасла растителност с цел осигуряването на проходимост за пожарните автомбили и отстраняване на пропадания;
  • Изготвяне на брошури за превенция, изработване на евакуационен план и план за действие при бедствия, стихии и аварии;
  • 5. Закупуване на неголяма 4-6 местна лодка без мотор.          
  • 6. Закупуване на специализиран софтуер за ГИС и изработка на др. софтуери.
  • 7. Одит;
  • 8. Организация и управление на проекта;
  • 9. Мерки за публичност.
Продължава...

Туристически маршрути на територията на Поддържан резерват „Сребърна”

Съгласно чл. 17 (1)Закона за защитените територии (ДВ, бр. 133/1998 година, изм. и доп. бр. 27/2013 година) в поддържаните резервати може да се осъществят посещения с научна цел и събирането на семенен материал, диви растения и животни с научна цел или за постановяването им на други места само с разрешение на министъра на околната среда и или оправомощени от него длъжностни лица. Това условие се отнася за влизане с лодка в резервата.
Желаещите да се насладят на красотата на Поддържан резерват „Сребърна” могат да го направят без разрешително, използвайки посетителската инфраструктура в бившата буферна зона на резервата, в момента настояща Защитена местност „Пеликаните” при спазване на режимите, записани в заповедта.

 Туристически маршрути

I. „Природонаучен музей - с. Сребърна – Защитена местност „Пеликаните” – Рибарско селище „Атанасово” (в червено)

Описание на маршрута
Проходимост за леки автомобили: да, проходим за леки коли по противопожарния път.
Вид на настилката: трошенокаменна.
Наличие на туристическа инфраструктура: еко-пътеки, наблюдателна кула, беседки, пейки, тоалетни, указателни табели.
Наличие на питейна вода: изворна вода в местността „Тодоранка”.
Забележителности: местността „Тодоранка”, местността „Коджа баир”.
Погледни точки към ПР „Сребърна”: Колонията на къдроглавия пеликан от местността „Сухата чешма”; смесена колония чапли в „Драганова локва” и „Бабушко блато”.

Разстояния на маршрута в километри: 1. Природонаучен музей – с. Сребърна” → 1.5 км → 2. местност „Сухата чешма” 1.5 км (00000) → 3. местност „Тодоранка” →1.5 км → 4. местност „Коджа Баир” → 0.500 км → местност „Домусклак” → 1.00 км → Рибарско селище „Атанасово”.

II. „Фазанарията” – „Южен шлюз” (в синьо)

Кратко описание на маршрута
Обща дължина: 7 км.
Проходимост за леки автомобили: да, проходим за леки коли.
Вид на настилката: трошенокаменна.
Наличие на туристическа инфраструктура: налични указателни табели; пейки, маси.
Наличие на питейна вода: не.
Погледни точки: местност „Камъка” → местност „Габрица” → канал „Драгайка” → „Южен шлюз”.

III. „Участък за спортен риболов” (в оранжево)

Кратко описание на маршрута
Обща дължина: 2 км.
Проходимост за леки автомобили: частично проходим за леки автомобили.
Наличие на туристическа инфраструктура: няма.
Описание: Почивен дом „Сребърна” → местност „Канаричката”.

Ежегодно директорът на РИОСВ-Русе издава заповед, с която разрешава извършването на спортен риболов на територията на ПР „Сребърна”. Възможно е поради промяна на условията да се определи нов участък за риболов в случай на заливане на терени, нарушаване целостта на туристическата инфраструктура или др. причини.

Важно: От 01.06.2013 г. съгласно Проект 5.2.1. „Организиране на места за регламентиран спортен риболов” от утвърдения План за управление е разрешен спортният риболов при следните условия:

  1. Риболовът да се извършва само в следните участъци:
    • • от почивен дом „Сребърна”, в землището на село Сребърна, в южна посока по протежение на 400 метра до местността „Канаричката”;
    • • на брега на река Дунав в границите на резервата.
  2. Придвижването до гореописаните места да става само по съществуващите пътища.
  3. Забранява се придвижването по брега на река Дунав с МПС.
  4. Право да ловят риба имат физически лица, които притежават заверен билет за любителски риболов, който се представя на контролните органи.
  5. Любителският риболов да се извършва с не повече от една въдица (пръчка) с монтирани до два броя куки (единични, двойни или тройни).
  6. Максималното допустимо количество на ден е до 3 килограма риба..
  7. Забранява се уловът, пренасянето и превозването на маломерни екземпляри съгласно Приложение ІІ към чл. 38, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите.
  8. Уловената риба не може да бъде предмет на покупко-продажба.
  9. Любителският риболов да се извършва само през светлата част на денонощието през всички дни от седмицата.
  10. Лицата, извършващи любителски риболов са длъжни да записват улова от всеки риболовен излет по видове и количество (в килограми и бройки) в билета по т. 2.
  11. Лицата, извършващи любителски риболов са длъжни да не замърсяват с отпадъци околната среда и да спазват разпоредбите на Закона за защитените територии.
  12. Охраната на ПР „Сребърна” осъществява контрол по изпълнението на Заповедта и да съставя актове при нарушаването й.

Нарушителите на горецитираните условия на заповедта ще бъдат санкционирани съгласно административно-наказателните разпоредби на Закона за защитените територии.

Продължава...

Биологично разнообразие на Поддържан резерват „Сребърна”

Поддържан резерват „Сребърна” притежава значително разнообразие на видове, съобщества и екосистеми.
Според Michev et al. (1998) видовото разнообразие на Сребърна се състои от 1116 рода с 2748 таксона.

Синьо-зелени водорасли (Cyanophyta) – 231;
Прохлорофити (Prochlorophyta);
Микроскопични сладководни водорасли (Glaucophyta) – 1;
Еугленови водорасли (Euglenophyta) – 154;
Пирофитови водорасли (Pyrrophyta) – 17;
Златисти водорасли (Chrysophyta) - 140;
Криптофитови водорасли (Cryptophyta) - 19;
Червени водорасли (Chlorophyta - Rhodophyta) – 1;
Базидиеви гъби (Basidiomycota) – 9;
Торбести гъби (Ascomycota) - 1;
Deuteromycota - 6;
Лишеи (Lichenophyta) - 15;
Мъхове (Bryophyta) – 1;
Папрати (Polypodiophyta) - 4;
Покритосеменни (Magnoliophyta) - 275;
Спорови (Sporozoa) – 14;
Тип Миксоспорови (Myxozoa)- 1
Плоски червеи (Platyhelminthes) – 117;
Кръгли червеи (Nemathelminthes) – 125;
Бодлоглави червеи (Acanthocephala) – 6;
Мекотели (Mollusca) – 48;
Риби (Pisces) - 23;
Земноводни (Amphibia) – 12;
Влечуги (Reptilia) – 15;
Птици (Aves) - 221;
Бозайници (Mammalia) – 41.

Групи растения в ПР „Сребърна”. Общ брой - 1430 вида:

  • цветни растения - 275 вида,
  • гъби - 16 вида,
  • лишеи - 15 вида,
  • мъхове - 1 вид,
  • папрати - 4 вида,
  • водорасли - 1119 вида.

От растенията силно застрашени са следните видове:

  • Воняща (отровна) цикута – (Cicuta virosa)
  • Блатен кострец – (Sonchus palustris)
  • Алоевиден стратиотез – (Stratiotis aloides)
  • Водна роза (лилия) – (Nymphaea alba)
  • Блатен телиптерис – (Thelupteris palustris)
  • Жълта водна роза (бърдуче) – (Nuphar lutea)
  • Щитолистна (нимфоидна) какичка – (Nymphoides peltata)
  • Обикновена мехунка – (Utricularis vulgaris)
  • Блатно кокиче – (Leucojum aestivum)
  • Двуреда острица – (Carex disicha)
  • Водна папрат – (Azola filiculades)
  • Безкоренчеста волфия – (Wolffia arrhiza)
  • Дяволски орех – (Trapa natanas)
  • Жабешка водянка – (Hydrocharis morsus- ranae)

Най-голямата гордост на ПР „Сребърна” са къдроглавите пеликани

Гнездовата колония от къдроглави пеликани е най-ценният природен обект в резервата. Такива колонии в Европа има само на Балканския полуостров (Румъния, Гърция, Албания и България). Плаващият остров, на който е разположена колонията не винаги се издига с повишаването на водното ниво-и съществува опасност от наводняване на гнездата. Поради голямото консервационно значение на тази колония,  е изготвена специална работна програма, която следва да се изпълнява ежегодно. Тя съдържа описание на мониторинг и поддържащи дейности в колонията, които се извършват от Института за биоразнообразие и екосистемини изследвания при БАН и Фондация „Льо Балкан-България”.

От безгръбначните особено внимание заслужават малката богомолка (Ameles heldreichi) и житното пиле (Bradyporus dasypus). Особена зоогеографска стойност имат също земноводните и влечугите в т.ч. Европейска зелена жаба (Rana esculеnta), шипобедрена костенурка (Testudo graeca), шипоопашата костенурка (Testudo hermanni), кримски гущер (Lacerta taurica) и смок - стрелец (Coluber jugularis). От рибите дунавската минога - (Eudontomyzon danfordi) и змиорката - (Anguilla anguilla) са изчезнали. 

Разнообразието на съобщества в резервата и неговите околности, e определено по проекта Корине (Corine Biotope Project). Според него в Сребърна съществуват 13 типа местообитания. Самият резерват е част от близо 150-те „сайта” със съществено значение за опазване на биологичното разнообразие в България.
Съгласно Рамсарската класификация разнообразието на екосистеми в резервата „Сребърна” се определя от следните категории влажни зони в него и буферната му зона:
M Постоянни реки (коритото на р. Дунав между десния бряг и остров Девня);
O Постоянни сладководни езера (езерното огледало на Сребърна);
R Сезонни блата и водоеми (изкопните ями между дигата Ветрен - Силистра и левия бряг на р. Дунав);
Xf Сладководни водоеми, с преобладание на дървета; сезонно заливани гори (цялата територия на остров Девня и част от брега между дигата Ветрен – Силистра и десния бряг на р. Дунав);
Zk Подземни карстови и пещерни хидроложки системи (изворът „Канаричката” в южната част на Сребърна);

Разнообразието (по Udvardy, 1975) се определя от наличието на три биогеографски провинции: средноевропейски гори; понтийски степи и планински територии.

Естественост: Сребърна се отличава с добра естественост, която би била по-голяма без изкуствените насаждения по „Кара борун”, „Поляната” и „Коджа баир” от салкъм, чер бор, гледичия, хибридна топола, както и без голямата дига в северната част. Двата тръстикови масива в северната и южна част на езерото са едни от най-големите в България.

Рядкост: Резерватът „Сребърна” притежава следните черти, които повишават значително стойностите на този показател: уникална за страната и рядка в Европа и на Балканския полуостров гнездова колония от къдроглави пеликани, която може да бъде наблюдавана добре от сравнително късо разстояние от околните хълмове; единствено традиционно гнездово находище на голямата бяла чапла в България; едно от малкото гнездови находища на глобално застрашени видове птици в Европа като малък корморан и белоока потапница; едно от малкото зимовища на глобално застрашени видове като малката белочела и червеногушата гъска; една от малкото вековни гнездови колонии на малки бели, гривести, нощни, сиви и червени чапли, блестящи ибиси и лопатарки в България и в Европа; единствено находище на алдровандата в България; единственото място в България, където има плаващи острови (кочки) от тръстика; едно от малкото места в България с обширни тръстикови масиви; единственото добре запазено блато по Българското дунавско крайбрежие.

Крехкост: Резерватът „Сребърна” се отличава с относителна голяма крехкост поради няколко причини:езерото е тясно свързано с р. Дунав и е силно зависимо от нея; езерото е най-ниската част от водосборен басейн с площ 402 кm2 и всички вещества, с които се третират обработваемите площи в него, попадат в езерото; непосредствено до западния бряг на езерото е разположено едноименното село Сребърна, което оказва известно негативно влияние върху резервата; ерозионните процеси, които според Kutev (1999) активно протичат по хълмовете около езерото, силно влияят върху качествата на водите в него; голяма част от птиците-ихтиофаги, които гнездят в резервата, се хранят вън от границите на резервата. Това са влажни зони предимно в Румъния (рибарници и рибовъдни стопанства, язовири) и по-малко в България (микроязовири и разливи), които не притежават природозащитен статут.

Типичност: Резерватът „Сребърна” е типична влажна зона за долното течение на р. Дунав, с характерни представители на растителния и животински свят. Някои видове птици като пчелояд, земеродно рибарче, синя гарга, папуняк са характерни за льосовите стени в Добруджа. Остров Девня има типични за Долния Дунав растителност, плитчини и пясъчни коси.

 Характерни обитатели за ПР "Сребърна"

Малък корморан (Phalacrocorax pygmeus)
malak kormoran (Phalacrocorax pygmeus)

Това е птица от семейство Корморанови - водолюбиви птици. Видът е известен още като малка дяволица или карабатак. Оперението му е черно-кафяво, като двата пола са практически неразличими. Дължината на тялото е 50 см, а размахът на крилете - 85 см. Възрастните през размножителния период са черно-кафяви с бели щрихи по тялото и метален блясък по крилата. През есенно-зимния период щрихите и блясъкът изчезват. Младите са с бяло подбрадие и белезникави корем и гърди. Лети с бързи плитки махове ниско над водата. Корморанът населява крайбрежията на Азовско, Аралско и Каспийско море, Мала Азия и Близкия изток. Обитава сладководни и полусолени водоеми с обилна растителност, често с чапли, блестящи ибиси и лопатарки. При миграции и зимуване образува ята. Корморанът се храни с риба.

Голяма бяла чапла (Egretta alba)
golama byala chapla Egretta alba

Дължината на тялото е 90-100 см. Размахът на крилете е приблизително 140-190 см. Теглото на голямата бяла чапла е от 700 до 1600 гр. Оперението е чисто бяло, краката са черни, кожата около очите е жълтозелена, ирисът-жълт. По главата няма декоративни пера. Голямата бяла чапла лети с бавни, непрекъснати махове, което ѝ предава величествен вид и сгъната шия. При прелети и групови полети винаги се подреждат V-образно. Силуетът ѝ напомня по външен вид много на сродните ѝ сива и ръждива чапла, но е чисто бяла. Отдалеч или когато не могат да бъдат преценени размерите, може да бъде объркана с Малката бяла чапла. Много тиха птица, включително и гнездовите ѝ колонии, където се чуват единствено малките. Есента обикновено се събира с ята на сивата чапла. Голямата бяла чапла се среща в Европа (включително България), Африка, Азия, Австралия и Северна Америка. Обитава бреговете на езера и реки, най-често обрасли с растителност. Храни се предимно с риба, змии, мишки, водни насекоми, земноводни, яйца, останки от мъртви животни. Подобно на сивата чапла когато ловува се движи бавно и често замръзва дебнейки плячката си. По време на размножителния период може да се отдалечи до 15 км от гнездото в търсене на храна. Моногамни птици са. Гнездо - гнезди на малки колонии от 10-15 двойки. Често образува смесени колонии с други видове чапли и блатни птици, включително и пеликани.

Ръждива чапла (Ardea purpurea)
razdiva chapla Ardea purpurea

Дължината на тялото е 85 см, а размахът на крилете 136 см. Има възрастов диморфизъм и малки сезонни различия. Възрастните през размножителния период са сивокафяви, с украсяващи пера по главата, както и с нежни бели пера по гърба и гърдите, които липсват през другите сезони. Младите са ръждивокафяви, с черни петна и ивици. Ръждивата чапла обитава блата, езера, разливи на реки и влажни зони. При миграции се среща и в разнообразни изкуствени водоеми. Мигрира на малки ята, понякога с други видове чапли.

Лопатарка (Platalea leucorodia)
lopatarka Platalea leucorodia

Лопатарката достига дължина до 1 м. и тегло около 1 - 1,2 кг. Размахът на крилете е 115-135 см. Окраската на птицата е бяла, клюнът и краката са черни. Гнезди в Южна Европа, по-рядко в Западна Европа, а също в Азия и Северна Африка. В България се среща в резервата Сребърна. Европейските лопатарки зимуват в Централна и Източна Африка, а азиатските-в Индия и Китай. Лопатарката живее във влажни райони, на колонии от 6 до 160 птици. Предпочита малки сладководни или соленоводни водоеми, или бавнотечащи реки. Храни се с дребни риби и жаби, личинки на насекоми, червеи, ракообразни, а понякога и с водни растения. Лопатарките гнездят в тръстиката, на дървета, а също на гнезда ниско над водата. Обикновено снасят 3 до 6 яйца, които се мътят и от двамата родители в течение на 21-25 денонощия.

Блестящ ибис (Plegadis falcinellus)
blestast ibis Plegadis falcinellus

Птиците от този вид имат дълъг, извит на долу клюн, с който ловят различни водни безгръбначни. Блестящият ибис обитава мочурливи терени, като в България гнезди предимно по дунавските острови и блата, а по време на прелет може да бъде видян по Черноморското крайбрежие и във вътрешността на страната.

Малка белочела гъска (Anser erythropus)
malka belochela gaska Anser erythropus

Малката белочела гъска е сравнително едър представител на семейството си, но е сред най-дребните членове на род Гъски. Тежи между 1,6 и 2,5 kg. Дължина на тялото е  60 cm, а размахът на крилете е около 127 cm. Има възрастов диморфизъм. Възрастните са сиво-кафяви с голямо бяло петно на челото, което достига задния край на окото; гърдите са с черни препаски. При младите петното на челото и препаските липсват. При всички възрасти има жълт кръг около окото. Среща се, но изключително рядко в Азия и Европа (включително и България). Прелетна птица, едно от местата й за зимуване е Балканският полуостров. През есенно-зимния период се среща на ята в обработваемите площи и обширни водоеми, понякога с Голямата белочела гъска. Приема предимно растителна храна, зърнени култури.

Сива гъска (Anser anser)
siva gaska Anser anser

Дължината на тялото е 82 см, а размахът на крилете е 165 см. Има възрастов диморфизъм. Възрастните са сиво-кафяви с тъмнокафяви препаски по корема, а младите по-тъмни на гърба и без препаски. Източноевропейският подвид (rubrirostris) е малко по-едър, с по-светла окраска, розов клюн с белезникав рогов израстък и бледорозови крака. Западноевропейският подвид (anser) е със светлооранжев клюн и месесточервени крака. И двата подвида може трудно да се отличат от посевната гъска по сивобелезникавата горна предна част на крилата, по-светлите глава и шия и по-тясната черна ивица на опашката. Често издава силни крясъци като домашната гъска. Обитава разнообразни влажни зони с гъста растителност. При миграции и зимуване образува ята, понякога с други гъски.

Червеногуша гъска (Branta ruficollis)
chervenogusha gaska Branta ruficollis

Дължината на тялото е 65 см, а размахът на крилете - 135 см. Има възрастов диморфизъм. При възрастните главата отгоре, гърбът, крилата и корема са черни, шията, гърдите и бузите - червено-кафяви, а юздичката, тясната ивица отстрани на шията и подопашката - бели. Младите са по-­тъмни. Често издават къси хрипливи крясъци. Червеногушата гъска се среща се в обширни блокове със зимни посеви в близост до сладководни или полусолени водоеми. В крайморските райони на Добруджа образува многохилядни ята, често с голямата белочела гъска. Малки ята и единични птици се срещат и навътре в сушата.

Червен ангъч (Tadorna ferruginea)
cherven angach Tadorna ferruginea

Дължината на тялото е 64 cм, а размахът на крилете достига 130 см. Има полов, сезонен и възрастов диморфизъм. Мъжкият в брачно оперение е ръждивочервен, с по-светла глава и черни първостепенни махови пера. Шията е с черна огърлица, която през другите сезони липсва. Женската е по-светла, с белезникава глава и без огърлица. Младите наподобяват женската, но окраската им е с кафяв оттенък. При полет издават силни крясъци „аанг-аанг", наподобяващи тези на сивата гьска. Обитава водоеми с различна соленост, разположени сред открити пространства. Гнезди в дупки и хралупи, понякога далеч от водата. През размножителния период се среща на двойки, а през другите сезони образува малки ята.

Белоока потапница (Aythya nyroca)
belooka potapnica Aythya nyroca

Тежи между 400 и 700 гр., с дължина на тялото 40-46 см и размах на крилете около 65 см. Плува и се гмурка добре. Разпространена е в Европа и Азия, среща се и в България. Прелетна птица, зимува в северна Африка и южните части на Азия. Обитава сладководни езера, блата или бавно течащи реки, гъсто обрасли с водна растителност. Храни се с растителна и животинска храна - дребни мекотели, личинки на насекоми, ракообразни. Гнездото си построява винаги в непосредствена близост до водата, често на малки островчета или купчини стара тръстика. Снася от 6 до 14 жълто-зеленикави яйца.  Малките се излюпват достатъчно развити, за да могат да се придвижват и хранят самостоятелно. Отглежда едно люпило годишно.

Морски орел (Haliaeetus albicilla)
morski orel Haliaeetus albicilla

Дължината на тялото е 80-100 см, а размахът на крилете е 210-265 см. Теглото на възрастните достига до 6,8 кг. Има възрастов диморфизъм. Възрастните са сиво-кафяви с почти черни крила. Главата и шията са белезникави, клюнът е масивен, жълт, на върха силно извит надолу, опашката е къса, заоблена и бяла. Младите птици са по-тъмно оцветени, с тъмни опашки и черен клюн. Задният ръб на крилата е дъговидно извит и назъбен. Главата силно източена напред. Морският орел се среща се в Европа (включително България) и Азия, от тундрата до пустинните области, на територия с ширина около 3000 км. Обитава райони около реки, езера и морски басейни и океани, богати на храна (риба и водолюбиви птици), с високи дървета. През есенно-зимния период се среща и край изкуствени водоеми – язовири, рибарници и други.

Ливаден дърдавец (Crex crex)
livaden dardavec Crex crex

На големина е колкото пъдпъдък (130-190 г. и 25-29 см). Възрастните са ръждивокафяви с черни петна и сивосини вежди. Гърлото им е белезникаво, а гушата и гърдите също са сивосини. По слабините има многобройни, ръждивокафяви, напречни ивици. Издава рязък звук „креррп-креррп” през размножителния си период. Образува гнездови двойки, но само женската поема грижата за малките. Годишно отглеждат две поколения. Храни се с разнообразна храна – насекоми и техните ларви, охлювчета, червеи и семена. Ливадният дърдавец е прелетен вид – долита през април и отлита през септември. Прелетът извършва поединично, нощем, а през деня се крие в тревата. Зимува в Африка и на остров Мадагаскар. Обитава предимно обработваеми площи, но се среща и по влажни ливади, предпланински плата и хълмисти райони с тревна растителност. Ливадният дърдавец е световнозастрашен вид. Включен е в Приложение I на Директивата за птиците. Защитен е от Закона за биологичното разнообразие.

Голяма дропла (Otis tarda)
golama dropla Otis tarda

Тя е най-голямото животно, което може да лети. Мъжките дропли достигат до 90-105 см на височина, около 115 см на дължина и 210-270 см размах на крилете при тегло между 6-18 кг като най-често то е около 13 кг. Най-големият потвърден екземпляр е бил с тегло от 21 кг. Женските са по-малки и обикновено са високи 75-85 см, дълги до 90 см и с размах на крилете от 180 см. Тежат средно около 4,5 кг. Гърдите и шията на женските са голи за разлика от мъжките. Дроплата e вид с транспалеарктично разпространение (от Португалия до Североизточен Китай). В Европа гнезди в Португалия, Испания, Германия, Полша, Чехия, Словакия, Австрия, Унгария, Сърбия, Молдова, Украйна и Югозападна Русия. През последните 100–150 години с увеличаването на обработваемите земи, частично разширява ареала си. Гнезди в разнообразни степни стации – разорани полета с ръж, хълмисти безлесни коилни степи (черноземни и глинести). В началото на юни снася 1–10 яйца. През последните десетилетия средният брой яйца в целия ареал на вида е намалял от 4 на 2. Малките се излюпват през юли и дълго остават с женската. Изборът на гнездовия участък е свързан не толкова с характера на стацията, колкото с наличието в съседство на животинска храна, необходима за малките в ранната им възраст. Той зависи от близостта и броя на мравуняците, защото мравешките яйца са основната храна на пиленцата и на младите птици. Новоизлюпените малки нямат голяма подвижност и хранителният им участък е ограничен.

Допълнително информация за биологичното разнообразие на резервата можете да намерите в Плана за управление на ПР „Сребърна”.

Продължава...

Планове за управление

Със заповеди на министъра на околната среда и водите са утвърдени актуализираният план за управление на Поддържан резерват „Сребърна“ и планът на Защитена местност „Пеликаните“ (бивша буферна зона).

Новите планове са разработени от екип специалисти на обединение „Сребърна – Бели Лом”, в изпълнение на проект, финансиран по ОП „Околна среда 2007-2013”.

Заложените дейности в плановете ще се изпълняват през следващите 10 години. Те са свързани с управлението на хидрологичния режим, изпълнението на поддържащи и възстановителни мерки в резервата, борба с инвазивните видове и др. 

Плановете са подробни и детайлизирани. В хода на подготовката им са направени много проучвания и са събрани данни за състоянието на екосистемите в защитените територии.

 Заповед № РД – 565/13 октомври 2016 г. за утвърждаване на актуализирания план на ПР „Сребърна“  и

 Заповед № РД – 566/13 октомври 2016 г. за утвърждаване на План за управление на ЗМ „Пеликаните“ (ДВ, бр. 87/2016 г.)

Актуализиран План за управление на Поддържан резерват "Сребърна"

Приложения към Плана за управление на ПР  "Сребърна"

План за управление на Защитена местност "Пеликаните"

Приложения към Плана за управление на Защитена местност "Пеликаните"

*Плановете за управление на ПР "Сребърна" и ЗМ "Пелинканите" са публикувани и на интернет страницата на Министерството на околната среда и водите на адрес: http://www5.moew.government.bg/?page_id=45387

Продължава...

История

През 2013 година се навършват 65 години от началото на природозащитната дейност на територията на днешния Поддържан резерват „Сребърна”

Преди повече от век езерото „Сребърна” е било „Елдорадо за блатните птици” в очите на австрийския пътешественик Феликс Канц.

Още през 1942 г. Сребърна е обявена за „развъдник” на водоплаващи птици и в езерото е забранено всякакво ловуване. Три години по-късно тази забрана е премахната и е разрешен лов на водоплаващи птици.

На 20 септември 1948 г. с Постановление на МС „Блатото Сребърна” е обявено за птичи резерват (бранище), с площ 750 ха. Забранено е косенето на тръстиката и безпокоенето на птиците. През следващата година е изградена дига, която е прекъснала естествената му връзка с река Дунав и с това е преустановен притокът на прясната вода в резервата.

От 1965 г. резерватът е включен в категория „А” на проекта МАР (списък на най-значимите влажни зони в Европа, изработен от Международното бюро за изследване на водолюбивите птици). През 1975 г. е обявен за влажна зона с международно значение по Рамсарската конвенция, а от 1977 г. е биосферен резерват според критериите на световната мрежа на биосферните резервати по програмата „МАВ” (Човекът и биосферата) на ЮНЕСКО. Връчена е специална диплома.

Най-голямо признание резерватът получава през 1983 год. Предложен е за включване в Списъка на Световното културно и природно наследство на Седмата редовна сесия на Комитета за световно наследство “ ... като естествена функционираща екосистема, осигуряваща важна жизнена среда на застрашения къдроглав пеликан”.

Буферната зона на резервата е обявена през 1983 година със Заповед на Комитета за опазване на природната среда (ДВ бр.3/1983 г.).

Сребърна е в списъка на орнитологично важните места в Европа от 1989 г. Поради изграждането на защитна дига и ограничаване достъпът на пресни води от река Дунав в езерото, настъпват съществени промени в естествения характер на влажната зона и се влошава състоянието й.

През 1991 г. се правят няколко научни експертизи от български и чужди специалисти и се взема решение за предприемане на решителни мерки за подобряване на състоянието на резервата. Поради влошени екологични характеристики, през 1992 год. резерватът е включен в Списъка на застрашените от заличаване обекти на ЮНЕСКО.

В периода от 1992 г. до 1998 г. българското правителство в лицето Министерството на околната среда и водите изработва програма от мерки, насочени към възстановяване на естественото или близко до него състояние на екосистемите в резервата, следвайки препоръките на научната общност.

Най-съществените действия, които са предприети през периода са: разработване и реализиране на проект „Прокарване на хидравлична връзка между река Дунав и езерото Сребърна”, възстановяване на каналът, който е свързвал река Дунав с езерото до 1949 г. и разширяване на територията на резервата с почти една трета. Проектът е реализиран със съвместните усилия на Министерството на околната среда и водите и финансовата подкрепа на Рамсарската конвенция и секретариата на Конвенцията по световно културно и природно наследство.

Разкрита е и Рамсарската процедура за мониторинг на влажна зона под заплаха, съгласно конференцията в Montreux (1990 г.).

От 1999 г. Сребърна има статут на поддържан резерват и за него е разрешено провеждането на поддържащи, направляващи и регулиращи мерки и възстановителни мероприятия.

Усилията през годините се увенчават с успех и в края на юни 2003 г. резерватът е изваден от списъка на застрашените от изключване обекти на световното и културното наследство на ЮНЕСКО. Поддържан резерват „Сребърна” остава в списъка на обектите световно културно и природно наследство.

На територията на резервата са установени, 1123 таксона водорасли, 17 вида гъби, 15 вида лишеи, 139 таксона/видове/ висши водни и влаголюбиви растения, принадлежащи към 45 семейства и 97 рода. От флористичния генетичен фонд на влажните зони в България на Сребърна принадлежат 53% от видовете, респективно 75% от родовете и 78% от семействата.

Девет вида растения са защитени по Закона за биологичното разнообразие, 13 вида са включени в „Червената книга на България” и 2 вида присъстват в „Европейския списък на застрашените, редките и ендемични растения”. Общо до момента в резервата са установени 500 вида насекоми.

В самото езеро са установени около 20 вида риби от 6 семейства. По Бернската конвенция са защитени дунавска скумрия, брияна, върловка, деветиглена бодливка и виюн. В Националната стратегия брияната (Chalcalburnus chalcoides) е категоризирана като рядък за България вид, върловката (Leucaspius delineatus) - като “средно рядък”, а деветоиглената бодливка (Pungitius platygaster) - като „много рядък”. Същите видове са регистрирани в Червената книга на България като „защитени”.

От земноводните са установени 12 вида, от които 1 вид от Червената книга на България - сирийската чесновница (Pelobates syriacus) и други 8 вида защитени от Закона за биологичното разнообразие.

На територията на резервата са установени 15 вида влечуги, като 1 от тях - смокът мишкар (Elaphe longissima) е включен в международната Червена книга и Червената книга на България, а други шест вида са защитени от Закона за биологичното разнообразие.

Най - голямо е разнообразието на птиците. През различните сезони, общият видов състав достига около 223.

Перлата на резервата е гнездовата колония на къдроглавия пеликан. Броят на птиците в колонията за периода 1950 - 1980 г. варира от 29 до 127 двойки. През периода 2000-2004 години, числеността на двойките варира между 100 -120.

В края на 2007 г., буферната зона на Поддържан резерват „Сребърна” е прекатегорирана в защитена територия със заповед на министъра на околната среда и водите. Процедурата е извършена съгласно изискванията на Закона за биологичното разнообразие. Буферната зона на ПР „Сребърна” – се нарича „Пеликаните”.

Продължава...

За нас

Съгласно Заповед № РД 367 от 15.10.1999 г. на Министъра на околната среда, за прекатегоризиране на резервата в поддържан резерват (Заповед № РД 367 от 15.10.1999 г.) и Плана за управление, утвърден със Заповед № РД-958/11.12.2001 г. териториални органи, под чиято юрисдикция е влажната зона са: Силистренска област, община Силистрa.

Поддържан резерват „Сребърна” е изключителна държавна собственост. От 1993 година се управлява от Министерство на околната среда и водите (МОСВ).

Функционални права и задължения по природозащита и опазването му имат:

  • Дирекция „Национална служба за защита на природата” при МОСВ- София;
  • Регионална инспекция по опазване на околната среда и водите – гр. Русе.

На територията на ПР „Сребърна” през 1995 година, е изградена Административна сграда, в непосредствена близост до Природонаучния музей в с. Сребърна.

Регионална инспекция по околната среда и водите–Русе (РИОСВ) е регионален орган на Министерството на околната среда и водите, осигуряващ провеждане на държавната политика по опазване на околната среда на територията на областите Русе, Разград и Силистра с обща площ над 8 200 км2. РИОСВ-Русе има контролни, регулиращи и информационни функции.

Повече за структурата, функциите и дейността на РИОСВ-Русе можете да намерите на интернет страницата на инспекцията на адрес: http://www.riosv-ruse.org

Регионалната инспекция по околната среда и водите – Русе (РИОСВ):
Пощенски адрес:
гр. Русе 7000, „Придунавски булевард” № 20, п.к. 26
Централа: 082/ 820 772; 082/ 820 774
Факс: +359 82 820 779
Център за административно обслужване:
082/ 820 774; 082/ 820 772 (вътрешен 229)
Информационен център:
082/ 820 774; 082/ 820 772 (вътрешен 227)
Зелен телефон: 082/ 809-281 
Елeктронна поща: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. Адресът на е-пощата e защитен от спам ботове. Нужен ви е javascript, за да го видите.
Интернет страница: www.riosv-ruse.org

Административна сграда: Управление на ПР „Сребърна”:
с. Сребърна, Силистренска област
Телефон: 08677/ 25 30
Охрана: 0889/ 417 284
Елeктронна поща: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Продължава...

 

 

eu fond

OP okolnasreda

 

nat strategy

Изработката на тази страница е в изпълнение на Проект № DIR-5113325-6-96 „Дейности по устойчиво управление на Поддържан резерват „Сребърна” и резерват „Бели Лом” по ОП „Околна среда 2007-2013 г.”, финансиран от Европейския фонд за регионално развитие на Европейския съюз и национално публично съфинансиране от Републиканския бюджет.