Червена книга на Република България

Червена книга на Република България на български език

Червена книга на Република България на английски език

Терминът Червена книга (RedDataBook) се въвежда през 60-те години на ХХ в., когато Световният съюз за защита на природата (IUCN|), заедно с Международния съвет за опазване на птиците (InternationalCouncilforBirdPreservation, сега BirdLifeInternational), инициират програма за идентифициране и документиране на таксони, заплашени от глобално измиране, започвайки с бозайниците и птиците ( IUCN, 1966). Постепенно тази програма обхваща и други групи растения и животни, а идеята се възприема все по-широко и започва да се прилага на национално и локално ниво.

България е между първите страни в Европа, публикували своя национална Червена книга, във връзка с опазването на биологичното разнообразие на своята територия. През 1984-1985 г. Българската академия на науките издава първото издание на „Червена книга на Република България” в 2 тома: т. І – Растения (1984) и т. ІІ – Животни (1985).

Подготовката и издаването на осъвременена и допълнена „Червена книга на Република България” се налага от настъпилите промени в обществено-политически и икономически план, които доведоха и до засилване на антропогенните фактори върху живата природа и задълбочаване на проблемите, свързани с опазването на околната среда. Интензивната урбанизация и разрастването на градовете, застрояването на много нови територии по Черноморското крайбрежие и във вътрешността на страната, интензификацията на транспорта, замърсяването на вътрешните водоеми и нови територии с индустриални и битови отпадъци, увеличаването на бракониерството и др. са мощни негативни фактори върху богатото и специфично биологично разнообразие на България. Специалистите ботаници, миколози, зоолози, лесовъди, хидробиолози, еколози и др., както и много природозащитни организации с тревога и все по-активно през последните години обръщат внимание върху сериозните промени в състоянието на българската флора и фауна и на естествените местообитания (хабитати), довели до изчезване или обезпокоително намаляване на числеността на много видове растения, гъби и животни, обитаващи страната ни.

В новото издание степента на застрашеност на видовете е определена, съгласно новите критерии на Световния съюз за защита на природата (IUCN). От 2000 г. IUCN въведе нова, съвременна и по-прецизна категоризация на степента на застрашеност на видовете растения, гъби и животни, които позволяват по-обективно определяне на природозащитния им статус и унификация в международен аспект. Вместо досегашните 3 категории (изчезнали, застрашени и редки), вече съществуват 7 категории на степен на застрашеност, а именно: изчезнали, критично застрашени, застрашени, уязвими, почти застрашени, слабо засегнати и с недостатъчно данни.

Разработването на Червената книга в частта й, отнасяща се до растенията, е извършена на базата на предварителни оценки на категорията на застрашеност, направени по проект „Червени списъци на висшите растения и гъби в България” (2003–2005 г.), финансиран от Министерството на околната среда и водите. За всеки вид, включен в Червените списъци, беше подготвена специална информационна карта с оценка на степента на застрашеност по критериите на Световния съюз за защита на природата (IUCN), данни за разпространението и състоянието на популациите, и анализ на информацията.  Списъците съдържат общо 1416 вида, от които: 215 вида гъби, 297 вида мъхове (77 чернодробни и 220 листнати), 18 вида папратовидни, 886 вида висши семенни растения.

В новата „Червена книга на България” са включени 810 вида растения и гъби, 288 вида животни и 159 типа местообитания. Тя ще съдържа 3 тома - растения и гъби, животни и хабитати, както и електронна версия, в които ще бъде отразено съвременното състояние на популациите на консервационно значимите видове и местообитания в България.

Том I – Растения

В него са включени общо 810 вида, разпределени по следния начин: водорасли – 6 вида (критично застрашени – 5, застрашени – 1);  мъхове – 102 вида (чернодробни: критично застрашени – 10, застрашени – 17, уязвими – 6; листнати мъхове: критично застрашени – 17, застрашени – 25, уязвими – 27); папратови растения – 7 вида (регионално изчезнал – 1, критично застрашени – 6); голосеменни растения – 4 вида (критично застрашени – 2, застрашени – 2); покритосеменни растения – 542 вида (с категория „изчезнал“ – 1, регионално изчезнали – 11, критично застрашени – 198, застрашени – 293, уязвими – 39 избрани видове – български и балкански ендемити, включени в Приложение 3 на Закона за биологичното разнообразие и в Директивата за хабитатите); гъби – 149 вида (критично застрашени – 38, застрашени – 103, уязвими – 8).

В настоящия том са включени също и всички изчезнали, регионално изчезнали, критично застрашени и застрашени видове растения и гъби и, поради ограничения обем на изданието, само избрани видове (около 20%), получили категория на застрашеност „уязвим“.

Том II – Животни

Информацията в този том се основава на познанията към 2006 г. - с установени вече над 30 000 вида животни от голям брой таксономични групи, а техният реален брой в страната е вероятно над 60 000. За целите на настоящето издание на оценка на степента на тяхната застрашеност за включване в Червената книга са изследвани всички гръбначни и голям брой безгръбначни животни от българската фауна, от които над 400 вида се оказа, че отговарят на критериите на IUCN, а 288 вида и подвида са включени в новото издание с подробни статии, рисунки и карти. За първи път в настоящето издание на Червената книга са включени с отделни статии и 51 вида безгръбначни животни, от които 12 вида се оказаха в категорията „Изчезнали”, а 39 вида са „Критично застрашени”.

Том ІІІ – Местообитания

Той включва описание и характеристика на природни местообитания, с висока консервационна значимост, в които се съхранява основният генофонд на страната. Това е продиктувано от дълбокото убеждение, че застрашените видове от българската флора, фауна и микота могат да се защитят и опазят най-добре, когато се познават и опазват техните естествени местообитания.

Новото издание на Червената книга е е значително разширено и допълнено, и изцяло съобразено и актуализирано със съвременните препоръки, критерии и категории. Друг важен факт е и включването на гъбите и на безгръбначните животни съгласно критериите на IUCN, което също води до значително увеличаване на броя видове и подвидове със степен на застрашеност.

Подготвено е и електронно издание на „Червената книга на Република България” на DVD. То включва информацията от трите печатни тома, мултимедийни приложения, фотогалерия, карти за разпространението на видовете и местообитанията с допълнителни детайли. Подготвя се и отделна версия на второто издание на английски език, за да бъде разширен достъпът на международната научна и природозащитна общност до информацията, съдържаща се в предлаганите печатни томове и електронното издание.

В подготовката на съвременното издание се включиха учени от институтите на БАН (ботаници, зоолози, миколози и еколози), специалисти от Софийския и Пловдивския университет, ВЛТУ, природозащитници от БДЗП, „Зелени Балкани”, „Природен фонд” и други неправителствени природозащитни дружества и организации.

Актуалните данни в предлаганата Червена книга ще допринесат за осигуряване на широка обществена подкрепа на усилията за опазване на българската природа и нейния разнообразен жив свят.

нагоре

 

 

eu fond

OP okolnasreda

 

nat strategy

Изработката на тази страница е в изпълнение на Проект № DIR-5113325-6-96 „Дейности по устойчиво управление на Поддържан резерват „Сребърна” и резерват „Бели Лом” по ОП „Околна среда 2007-2013 г.”, финансиран от Европейския фонд за регионално развитие на Европейския съюз и национално публично съфинансиране от Републиканския бюджет.