Конкурс на РИОСВ-Русе по повод Световния ден на влажните зони 2 февруари 2024 г.

По повод Световния ден на влажните зони 2 февруари 2024 г., Регионална инспекция по околната среда и водите – Русе отправя предизвикателство към творческите умения на учениците от областите Русе, Разград и Силистра, като обявява регионален конкурс за комикс на тема:

 „Един ден и една нощ от живота на бобъра...“

 Условия на конкурса:

Обект на конкурса е  Eвроазиатският бобър (Castor fiber) и неговите необикновени умения да плува, да строи бентове, да бъде грижовен съпруг и родител, гостоприемен домакин за водолюбиви птици, сухоземни животни, ...перфектен дървосекач, конструктор на речните екосистеми., суетен  коафьор, производител на уникални парфюми, господар и селекционер на бреговете,  да помага на природата/водните екосистеми, като коригира речните течения, да способства за размножаването на рибите, а в същото време да е вегетарианец.

• Комиксът да съдържа до 5 рисунки в максимален формат А4, пресъздаващи разказ, с визуална последователност. По желание авторите могат да приложат кратък текст;
• Авторите на комикса могат да използват техника или средства по избор. Приемат се творби с моливи, пастели, туш, бои, апликации и др.;

• Желаещите да участват в конкурса, могат да изпращат творбите си по пощата на адрес: гр. Русе 7000, бул. „Придунавски” № 20, РИОСВ-Русе, за конкурса. Творбите да са придружени с информация за автора/колектива - възраст, учебно заведение, ръководител, телефон за контакт и пощенски адрес;
• Краен срок за изпращане на комиксите: 26 февруари 2024 г.
• Обявяване на резултатите: 1 март 2024 г.
• Жури: Конкурсните творби ще бъдат класирани от експерти на РИОСВ-Русе и гост - оценители;
• Критерии за оценка: комксите трябва да създават визуална последователност, да разказват някаква история с поучителен елемент.
• Победителите ще бъдат отличени с индивидуали предметни награди.

С най-добрите комикси ще бъде подготвена изложба  в РИОСВ-Русе, която ще бъде посветена на  Международния ден на бобрите - 7 април 2024 г. 

Екипът на РИОСВ-Русе пожелава вдъхновение и успех на потенциалните участници!

      Знаете ли че?

През есента на 2020 г. във водосбора на р. Русенски Лом е регистрирано присъствие на евразийския бобър (Castor fiber), а през пролетта на 2021 г. видът е научно доказан и документиран. Местонахождението попада в защитена зона BG0000608 „Ломовете“ от екологичната мрежа Натура 2000 и е в съседство със защитена територия Природен парк „Русенски Лом“.

Към настоящия момент евразийският бобър няма природозащитен статут в България и се счита за изчезнал в далечното минало в периода 1750-1850 г., поради което не фигурира в никакви природозащитни документи.

В резултат на целенасочени и  задълбочени, научни проучвания  Николай Коджабашев от ЛТУ, Милен Игнатов ДГС Бяла и  Теодора Теофилова - ИБЕИ БАН установяват множество нови находища и събират масив от данни, доказващи, че Eвроазиатският бобър (Castor fiber) e трайно установен в целия български сектор на р. Дунав, както по брега така и по всички дунавски острови и шест негови притоци - р. Тимок, р. Огоста, р. Лом, р. Осъм р. Янтра, и р. Русенски Лом. Установени са над 30 находища на вида, документирани с фотоматериали, а данните от оценката на относителната численост показва наличие на около 200 - 250 териториални семейни групи, включващи между 800 и 1200 индивида.

Потенциалът на р. Дунав и островите му, само за участъка в България предлага условия за живот на не по-малко от 1000 семейни групи или на около 4000 индивида, а може да се счита, че още толкова могат да намерят убежища по водосбора му. Тези цифри биха били действителни и реални, само  ако не му пречим и то  за период по кратък от 10 години.

Бобърът безспорно въздейства върху всяка река, която обитава, тъй като природата го е създала със задачата да бъде естественият дървосекач и хидроинженер. Този най-голям гризач по нашите географски ширини прави по неповторим начин бентове и разливи, които са необходими за съществуването на цялото речно биоразнообразие. Умее целенасочено да събаря големи дървета перпендикулярно на течението на реката, а под тях започва да струпва огризаните клони. Зад този импровизиран бент се образуват разливи, които не само са най-подходящото място за размножителния процес на рибата, но и създават възможност за пълноценно изхранване на новоизлюпените малки, тъй като плитчините задържат и множество други организми. В периоди на поройни дъждове такива места регулират движението на водния поток, така че той да не предизвиква опустошителни наводнения.

Изгражданите от бобрите естествени бентове не заприщват напълно и завинаги речното корито, запазвайки частично неговата проходимост, което не може да се гарантира с изграждането на изкуствени бентове или язовири. Бобърът се храни с дървесина само през студения период на годината, а през топлите месеци предпочита водната растителност. Колкото до тополите, те не са основната му храна. Събаря ги само на места, които са подходящи за забентване или където човешката алчност и безразсъдие, са унищожила естествените му хранителни ресурси и са засадили на тяхно място хобридни тополи. Бобърът се отличава с изключително толерантно поведение спрямо другите видове, въпреки своите размери и сила.

Там, където има бобър, задължително в съседство се намират лисици, които се ползват от пътеките му. Заснети са също белки, язовци, видри, включително нутрии и ондатри.

*Материалът е подготвен с помощта на Д-р Николай Коджабашев – преподавател в ЛТУ