НОВО: Регионален конкурс на РИОСВ - Русе по повод Световния ден на влажните зони 2 февруари 2026 г.

По  повод Световния ден на влажните зони 2 февруари 2026 г., Регионална инспекция по околната среда и водите – Русе отправя предизвикателство към творческите умения на учениците от областите Русе, Разград и Силистра, като обявява регионален конкурс на тема:

„История в рисунка“

Темата на кампанията през 2026 г. е „Влажните зони и традиционните знания: Честване на културното наследство“. Акцентът на кампанията е върху ролята на традиционните знания за поддържането на екосистемите на влажните зони и запазването на културната идентичност.

Участниците в конкурса следва да представят своя разказ чрез визуално изображение, което може да показва събития, традиции, легенди, личности, символи или сцени от миналото. Историята може да бъде представена като рисунка или серия от изображения.

Условия на конкурса:

• Авторите на рисунките могат да използват техника или средства по избор;
• Приемат се творби с размери 50 х 70 см, с моливи, пастели, туш, бои, апликации и др. По желание авторите могат да приложат кратък текст, съдържащ впечатления, наблюдения или исторически факти;
• Желаещите да участват в конкурса, могат да изпращат творбите си по пощата на адрес: гр. Русе 7000, бул. „Придунавски” № 20, РИОСВ - Русе, за конкурса. Творбите да са придружени с информация за автора/колектива - възраст, учебно заведение, ръководител, телефон за контакт и пощенски адрес.
• Краен срок за изпращане на комиксите: 20 февруари 2026 г.
• Обявяване на резултатите: 26 февруари 2026 г.
• Жури: Конкурсните творби ще бъдат класирани от експерти на РИОСВ-Русе и гост – оценители.

Победителите ще бъдат отличени с индивидуали предметни награди. С най-добрите рисунки ще бъде подготвена изложба, а тези на победителите ще бъдат публикувани на интернет страницата на екоинспекцията.

Екипът на РИОСВ-Русе пожелава вдъхновение и успех на потенциалните участници!

                         Знаете ли че...?

Влажните зони (езера, блата, реки, заливи) са основа за развитието на ранните цивилизации, осигуряващи вода, храна (риба, растения) и плодородна почва, което е довело до земеделие и селищно формиране, като днес те продължават да играят важна роля за осигуряване на  вода, хранителни ресурси, защита от наводнения, пречистване на води и смекчаване на климата, подкрепяйки културни и икономически дейности като риболов, туризъм и традиционен поминък, които оформят местните култури.

Поради голямата значимост, с цел опознаването на тези екосистеми, на 2 февруари 1971 г. в иранския град Рамсар е подписана „Конвенцията за влажните зони с международно значение и по специално като местообитание на водолюбиви птици”, известна още като Рамсарската конвенция. Тя е ратифицирана от 168 страни, като към тях е и България В България има 11 Рамсарски места с обща площ 35 487,2 хектара, които представляват 0,32% от територията на страната. Конвенцията има за цел да съхранява и използва разумно влажните зони и да прекрати посегателствата върху тях, тяхната флора и фауна и най-вече върху водолюбивите птици.

На територията на Регионална инспекция по околната среда и водите – Русе, голяма част от влажните зони са свързани с река Дунав. Част от тях са острови, които биват заливани от реката при пълноводие и остават така в продължение на месеци.

В по-голямата си част представляват  защитени територии, за да бъде опазена флората, фауната и някои ценни видове. Едни от важните и познати, а и не толкова познати, влажни зони са:

• Поречието на р. Янтра;
• Поречието на Дунав и дунавските острови;
• Рибарници Мечка, остров Батин, Дойчов остров;
• Островен комплекс „Алеко - Телика“;
• Калимок – Бръшлен;
• Остров Пожарево;
• Гарвански блата;
• Блатото Малък Преславец;
• Поддържан резерват „Сребърна“;
• Остров Чайка.

Освен източник на живот и дом на редица световно застрашени водолюбиви птици влажните зони пазят истории от миналото.

По-значими обекти на културното наследство са:

• „Източният сегмент на Дунавския лимес, като част от серийния обект „Граници на Римската империя“, свързан с кандидатурата на България, Румъния, Сърбия и Хърватия Дунавският лимес да бъде предложен за вписване в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.

Дунавският лимес е неразделна част от системата на границите на Римската империя. Те са най-големият единичен паметник, построен от една от най-влиятелните цивилизации в човешката история, простиращ се на три континента с дължина над 7000 км, включващ и свързващ стотици и дори хиляди отделни укрепени обекти и спомагателни съоръжения. По-важните крепости по поречието на река Дунав са:

• Мечка / Тримамиум – Ранно и късноримско спомагателно укрепление; Късноримско и ранновизантийско укрепено селище;
• Пиргово / Медиолана – Късноримско спомагателно укрепление; Късноримско и ранновизантийско укрепено селище;
• Русе / Сексагинта приста – Ранноримско спомагателно укрепление; Късноримско укрепление; Късноримско и ранновизантийско укрепено селище;
• Тутракан / Трансмариска – Ранноримско спомагателно укрепление; Късноримско укрепление; Късноримско и ранновизантийско укрепено селище;
• Малък Преславец / Кандидиана – Късноримско спомагателно укрепление; Късноримско и ранновизантийско укрепено селище;
• Силистра / Дуросторум – Ранно- и късноримска легионерска крепост; Римски град (муниципиум); Късноримски и ранновизантийски укрепен град.

• Поддържан резерват „Сребърна“ – обект на Световното природно наследство на ЮНЕСКО, както и Биосферен парк по програмата „Човекът и Биосферата“ на международната организация.

 През 1983 г., езерото Сребърна е включено в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. В границите на обекта на световното наследство се опазват езеро и езерна екосистема, с площ от 638 хектара, защитени допълнително от 673 хектара буферна зона, обявена през 2008 г. с Решение на Комитета по световно наследство. Типични за езерото са тръстиковите масиви, съчетани с блатен телиптерис и върби, както и естествените плаващи острови (кочки), образувани от седименти, обхванати от коренищата на растящата върху тях тръстика. Езерото Сребърна е най-важното място по българската част на река Дунав за опазването на сладководната флора и растителност. Това е най-голямото оцеляло блато по река Дунав в България. Тук се среща голямо разнообразие от местообитания, растителни и животински видове, много от които редки и застрашени видове, а някои и единствени за страната.