Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство е приета на 16 ноември 1972 г. от Генералната конференция на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура – ЮНЕСКО. Този уникален международен договор свързва в един документ концепциите за опазване на природата и на културните ценности. Днес в списъка към Конвенцията са включени 1 154 обекта на природното и културно наследство, разположени в над 160 държави по целия свят.

България е една от първите страни, присъединили се към Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство през 1974 г. Понастоящем в списъка на световното наследство са включени 10 обекта на територията на страната. Освен трите природни обекта, под защита са и 7 културни обекта: Боянска църква, Мадарски конник, Тракийска гробница в Казанлък, Скални манастири при село Иваново, Рилски манастир, Старият Несебър и Тракийска гробница при село Свещари.

Темата на юбилейната година е „Следващите 50: Световното наследство като източник на устойчивост, хуманност и иновации“. Пет ключови области насочват вниманието на световната общност към следващите 50 години: Изменението на климата и опазване на наследството; Балансирано представяне на включените обекти; Устойчив туризъм; Дигитална трансформация; Възстановяване след COVID-19.

По повод юбилея Министерството на околната среда и водите подготви изложба от 4 пана, организирана във входното фоайе в сградата на бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 22. Чрез тях е представена ролята на Конвенцията за опазването на най-значимите природни обекти и културни постижения в световен мащаб за следващите поколения. Специално място е отделено на трите природни обекта от списъка на световното наследство на територията на България, а именно Национален парк „Пирин“, Природен резерват „Сребърна“ и Национален парк „Централен Балкан“ - част от сериен европейски обект на световното наследство на ЮНЕСКО „Старите и вековни букови гори на Карпатите и други региони в Европа“.