През 2023 г. се навършват 31 години от създаването на мрежата от защитени зони Натура 2000 в Европейския съюз (ЕС). На 21 май 1992 г. е приета Директивата на ЕС за местообитанията. Тя и Директивата на ЕС за птиците (приета през 1979 г.) регламентират създаването на мрежата от защитени зони, наречена Натура 2000. Днес мрежата обхваща над 27 000 защитени зони в сухоземната и морската част на ЕС, които успешно допринасят за опазването на уникалното природно наследство. Отбелязването на Европейския ден на НАТУРА 2000 - 21 май, показва добрия диалог и желание за съгласуваност на политиките, свързани с опазване на биологичното разнообразие и подобряване на екологичното природозащитно състояние на естествените местообитания на национално и регионално ниво.   

Изграждането на Натура 2000 местата в Р България е регламентирано в Закона за биологичното разнообразие. В него е предвидено изграждането на Национална екологична мрежа, която се състои от два основни елемента: Защитени зони, като част от Европейската екологична мрежа Натура 2000, в които могат да участват защитени територии (по смисъла на Закона за защитените територии) и Защитени територии извън обхвата на защитените зони.         

Към 2022 г. за териториалния обхват на РИОСВ - Русе всички защитени зони имат заповеди за обявяване и визирани в тях режими и норми, като 18 са обявени по Директивата за местообитанията, а 11 – по Директивата за птиците.

Екоинспекцията ще отбележи 31-годишнината от създаването на мрежата от защитени зони Натура 2000 и 22 май - Международния ден на биологичното разнообразие, с информационен ден и открити уроци с деца.

„Международният ден на бобрите - 7 април за първи път се чества в страната. Добре е всяка година в Русе да бъде отбелязван този ден, за да можем да обсъждаме какво сме постигнали за защитата на това животно, както и с какво то ни е помогнало да възстановим силно нарушената от човека среда“.  Това каза при откриване на срещата д-р Николай Коджабашев – преподавател по зоология и опазване на фауната в Лесотехническия университет. Домакин на събитието бе РИОСВ-Русе, като участие взеха представители на институциите, еколози и природолюбители.   

„Датата 7 април не е случайна.  Тя е свързана с една велика жена Дороти Ричардс, отдала  живота си на бобрите, каза още д-р Коджабашев.  Родена през 1894 г., в продължение на 50 години се е занимавала с проблемите на американския бобър, но въпреки това е създала основите на възстановяването на много от неговите нови колонии, включително в Европа“.

Първите сведения за регистриране на  бобър у нас  датират от края на м. септември 2020 г., кагато служител на ДГС-Бяла Десислава Цветкова констатира паднала гигантска хибридна топола на брега на река Баниски Лом.  На 19 март 2021 г. екип от служители на същото горско стопанство намират втора „отсечена“ топола и странни следи от неизвестно зверче.  Чрез проучване, проведено през 2022 г. са установени над 32 находища на вида евроазиатски бобър (Castor  fiber), документирани с фотоматериали. Николай Кожабашев съобщи за наличието на 100 - 150 териториални семейни групи, включващи между 400 и 600 индивида, окупирали Дунавските острови, като най-високи концентрации има в Силистра, Русе и Никополския архипелаг по река Дунав. Хипотезите  за мистериозната, масирана поява на вида са няколко-принадлежността към дадена територия (автохтонност), конспирация за нелегален внос или „непредвидена услуга“ на румънските съседи.   

В света има два вида бобри-северноамерикански бобър и евроазиатски.  Те се считат за умели конструктори, хиидроинженери и  разумни лесовъди.  Имат структороопределяща роля за пълноводието на реките, биологичното разнообразие, богатата ихтиофауна  и др.

 Към настоящия момент еврозиатският бобър няма национационален природозащитен статут в България, тъй като се счита за изчезнал, но авторите на проучването са  задействали процедура по включването му в Приложения 2 и 3 на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) като строго защитен вид, която към настоящия момент е внесена в 48-то Народно събрание. Сред амбициозните цели на   д-р Николай Кожабашев и съмишлениците му са включване на вида и в Червената книга на България, в Европейската екологична мрежа „Натура 2000“ , разработване на Национална система за мониторинг на вида и План за действие за опазване на вида в България, реинтродукция в Южна България и по Черноморието, и създаване на общи стратегии за бъдещето на бобрите на Балканския полуостров и крайдунавска Европа.

 

Бобърът е вторият по големина гризач в света след Южно-американската капибара. Някой индивиди достигат до 150-160 см дължина с опашката и тегло от 25-30 кг.  Бобрите са уникални животни - могат да задържат въздух до 15 минути под вода, за което време да изминат почти 300 метра срещу средно силно течение. Имат уникална  гъста космена  покривка – 32-36 000 косъма, което му позволява да оцелява при екстремно ниски температури. Ако имат шанс да оцелеят, бобрите остават в семеен брак до края на живота си, който може да продължи до 20 и дори 24 години.

Регионална инспекция по околната среда и водите - Русе ще бъде домакин на среща, посветена на Международния ден на бобрите. Събитието ще се проведе на 7 април, от 10.30 часа, в Информационния център на инспекцията, като за участие са поканени представители на институции, еколози и природолюбители.  

По време на срещата ще бъдат представени любопитни подробности за проведеното проучване от преподавателя в Лесотехническия университет д-р Николай Коджабашев и Милен Игнатов – служител на ДГС „Бяла“ на нови находища на евроазиатския бобър (Castor fiber) в целия български сектор на р. Дунав, както по брега, по дунавските острови и четири от  неговите притоци - р. Тимок, р. Янтра, р. Осъм и р. Русенски Лом. Чрез проучването, съфинансирано от МОСВ през 2022 г., се установяват над 30 находища на вида, документирани с фотоматериали.

Към настоящия момент еврозиатският бобър няма национационален природозащитен статут в България и се счита за изчезнал в далечното минало в периода 1750-1850 г., поради което не фигурира в никакви природозащитни документи. Авторите на проучването са  задействали процедура по включването му в Приложения 2 и 3 на ЗБР като строго защитен вид, която към настоящия момент е внесена в 48-то Народно събрание към Закона за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие.  

 

Международният ден на бобрите се отбелязва от 2009 г. по инициатива на организацията Beavers Wetlands & Wildlife. 7 април е рожденият ден на Дороти Ричардс (1894 -1985), която проучва обстойно тези животни в продължение на 50 години. Целта е да се разпространи значението на съвместното съществуване с този вид за здравословна околна среда. В началото на 19 век в Европа са останали едва 1200 бобъра в 8 изолирани популации, които с разумната намеса на човека през 2020 година са достигнали 1200 000 индивида.

 

Любопитна  информация за евроазиатския бобър (Castor fiber)

Постер, подготвен за отбелязване на международната кампания

Около 100 дка  е засегнатата площ от тръстика и суха тревиста растителност вследствие на пожара в Защитена местност „Калимок-Бръшлен“. Това установиха вчера експертите на РИОСВ-Русе, които незабавно извършиха проверка на място след получен сигнал в късния следобед.

Пожарът е бушувал в поземлени имоти в с. Нова черна. На място са се отзовали служителите на РС ПБЗН – Тутракан. Към момента на проверката са констатирани няколко отделни огнища, които са потушени за кратко време. Мястото на пожара е отдалечено на повече от 7000 метра по права линия от новосъздадената колония на къдроглав пеликан (Pelecanus crispus) и няма опасност за защитените птици. Не е установено мястото, откъдето е тръгнал пожарът, сезирана е прокуратурата.

Излъчени са победителите в конкурса на РИОСВ-Русе за комикс на тема: „Малки истории от Сребърна”, посветен на Световния ден на влажните зони 2 февруари 2023 г. Ръководството на екоинспекцията, експерти по биологично разнообразие и изследователят на комиксовото изкуство Стоян Стоянов оцениха постъпилите творби, които отразяват годишните времена и промените, които настъпват във влажната зона, обитателите й, проблемите със замърсяването на защитената територия и др.

Фаворит на журито е възпитаник на  ОУ „Отец Паисий“, с. Подайва, Община Исперих, интерпретирал  в комикс приказката за грозното патенце. Ученици от ОУ „Ангел Кънчев“ и ОУ „Отец Паисий“ – гр. Русе са носители на второ и трето място.  Специалната награда е за възпитаник на НУИ „Проф. В. Стоянов“ гр. Русе.

Победителите в конкурса от Русе ще получат грамоти и предметни награди, които ще ги очакват в Информационния център на  Регионална инспекция по околната среда и водите - Русе (бул. „Придунавски“ № 20) след 23 февруари  2023 г. На останалите автори наградите ще бъдат изпратени по пощата на посочените адреси.

Темата на тазгодишната международна  кампания, на която е посветен конкурса е „Време е да възстановим влажните зони“. Влажна зона Сребърна е част от поддържан резерват „Сребърна“. Като обект от национално и международно значение е подложена на заплахи от климатичните промени, пожари, загуба на биологично разнообразие и др. По тази причина държавата полага усилия за опазването и възстановавянето й.

Пълният списък на победителите е публикуван на интернет страницата на РИОСВ-Русе: https://www.riosv-ruse.org/konkursi-na-riosv-ruse

РИОСВ-Русе отправя предизвикателство към учениците от областите Русе, Разград и Силистра, да участват в конкурс за изработване комикс на тема: „Малки истории от Сребърна”. Той е посветен на Световния ден на влажните зони 2 февруари, чието мото през 2023 г. е „Време е да възстановим влажните зони“.

Комиксите могат да съдържат до 5 рисунки в максимален формат А4, пресъздаващи разказ, с визуална последователност, да разказват някаква история с поучителен елемент. По желание авторите могат да приложат кратък текст и да използват техники или средства по избор. Обект на конкурса е влажната зона - „Сребърна“ и нейните обитатели - растения и животни. Комиксите могат да отразяват годишните времена и промените, които настъпват във влажната зона; водолюбивите птици, които се срещат на територията  на Сребърна - къдроглави пеликани, неми лебеди, червен агъч, сива чапла, бяла чапла, голяма белочела гъска, корморани  и др. водоплаващи; ролята на влажната зона;

Конкурсът е предназначен за ученици от първи до седми клас. Желаещите да участват в конкурса, могат да изпращат творбите си по пощата на адрес: гр. Русе 7000, бул. „Придунавски” № 20, РИОСВ-Русе, за конкурса. Творбите да са придружени с информация за автора - възраст, учебно заведение, ръководител, телефон за контакт и пощенски адрес.

Крайният срок за изпращане на комиксите е 10 февруари 2023 г., като резултатите ще бъдат обявени на 17 февруари 2023 г. Победителите ще бъдат отличени с индивидуални предметни награди. След конкурса РИОСВ-Русе ще публикува най-добрите творби на интернет страницата на РИОСВ-Русе.

Екипът на РИОСВ-Русе пожелава вдъхновение и успех на потенциалните участници!

Пълните условия на конкурса са публикувани на интернет страницата на РИОСВ-Русе на адрес: http://www.riosv-ruse.org/konkursinariosv-ruse.html.

Започва ежегодният конкурс за 2023 г. в рамките на Националната кампания на МОСВ „Чиста околна среда“, който се финансира от ПУДООС и се провежда успешно вече 19 години при широка обществена популярност. Допустими бенефициенти са общини, кметства, кметски наместничества, училища, детски градини, Центрове за подкрепа на личностното развитие (ЦПРЛ) и Обединени детски комплекси (ОДК).

На свое заседание Управителният съвет на ПУДООС прие да бъдат отпуснати средства в размер до 3 500 000 лв. за провеждане на тазгодишния Национален конкурс „Чиста околна среда - 2023 г.” за най-оригинален и екологично познавателен проект на тема  „Обичам природата и аз участвам”. Средствата по предстоящата кампания ще бъдат разпределени по следния начин:

За проекти на общини и кметства до 15 000 лв. с ДДС, на обща стойност 2 000 000 лв.;

За проекти на училища, детски градини и ЦПРЛ/ОДК до 7500 лв. с ДДС, на обща стойност 1 500 000 лв.

Крайният срок за изпълнение дейностите по одобрените проекти е до края на ноември 2023 г. за общини и кметства, а за училища, детски градини и ЦПРЛ/ОДК – до края на октомври 2023 г.

В класирането няма да бъдат включвани проекти на заявители (кметства, кметски наместничества, райони на общини, училища, детски градини и Центрове за подкрепа на личностното развитие/Обединени детски комплекси), които са получили финансиране в Националната кампания „Чиста околна среда“ през 2021 и 2022 г.

С реализацията на дейностите по Националната кампания „Чиста околна среда” се постига пряко позитивно въздействие върху околната среда и се формира положителна нагласа у хората за действия, свързани със съхраняването на природните ресурси. С доброволния труд на гражданите се залесяват и засаждат почистени площи, създават се и се възстановяват зони за отдих, ремонтират се детски и спортни съоръжения, подобрява се екологичната и естетичната среда. Кампанията ефективно допринася за по-отговорно и дълготрайно отношение на младите хора към опазването на околната среда, като ги ангажира с дейности за повишаване на екологичното съзнание и култура. В резултат на провеждането й през годините са осъществени хиляди проекти на територията на цялата страна.

Обявите за конкурса с критериите за участие са публикувани по-долу и на електронната страница на ПУДООС:

Обява за конкурс за общини и кметства – Приложение 1

Обява за конкурс за училища, ЦПЛР/ОДК и детски градини – Приложение 2

Декларация за липса на двойно финансиране

Декларация за потвърждаване актуалността на данните и автентичността на подписите

Конкурсните проекти се изпращат до деловодството на ПУДООС по Държавна единна електронна система за обмен на документи (Eventis, Акстър и др.), или по e-mail: proekti2023@pudoos.bg

Проектът и приложенията задължително следва да бъдат сканирани и изпратени като един файл.

Крайният срок за подаване на проектните предложения е:

За училища, детски градини и Центрове за подкрепа на личностното развитие/ Обединени детски комплекси – 10.02.2023 г.

За общини и кметства – 24.02.2023 г.

Таблица с входящите номера на всички постъпили проектни заявления ще бъде публикувана в срок до 03.03.2023 г. на интернет страницата на ПУДООС – www.pudoos.bg, в раздела на кампанията „Чиста околна среда – 2023 г.“ с мото „Обичам природата и аз участвам“.

Резултатите от извършеното класиране на постъпилите заявления ще бъдат обявени в срок до 07.04.2023 г. на интернет страницата на ПУДООС – www.pudoos.bg, в раздела на кампанията.

Екип по проекта на РИОСВ-Русе „Управление на сукцесионните процеси и подобряване на качеството на местообитанията на защитени водолюбиви видове във влажната зона в ПР „Сребърна“ посети две влажни зони в селата Фуентес де Нава и Боада, в Паленсия - автономната общност Кастилия и Леон (Испания), в началото на тази седмица. 

Целта на работното посещение е проучване на международния опит в областта на драгиране на езера, изземване на тиня и др. поддържащи дейности във влажните зони, както и оценка на тяхното въздействие върху видовете местообитания в защитените територии.

Лагуните Ла Нарва и Боада са били част от голяма влажна зона, овлажнявана по естествен начин от снеготопенето в съседните планини. В последствие те са били пресушени в опит да се отвоюва земеделска територия, подобно на практиката в България през 50-те години на миналия век. Със съвместните усилия на Фондация за глобална природа (Fundation Global Nature), държавата, бизнеса и местните общности двете влажни зони са въстановени, създавайки екосистемни услуги и осигурявайки чудесни възможности за опазване на биологичното разнообразие, за  еко и орнитологичен туризъм, биологично земеделие, работа за местното население и др. По време на теренната работа бяха наблюдавани птици от видовете Голяма дропла (Otis tarda), Сив жерав (Grus grus) и др.

Подобни дейности за поддържане на оптимално водното ниво, драгиране на тиня, косене  на тръстика и оползотворяването им са заложени и в проекта, който се изпълнява на територията на поддържан резерват „Сребърна“. По време на работното посещение екипът за управление на проекта се убеди лично в ползите от изпълняваните дейности. Те кореспондират напълно с концепцията за управление на биосферните паркове, какъвто е и резерватът „Сребърна“.  

До края на месец ноември посетителите в Природонаучния музей в с. Сребърна могат да разгледат гостуващата изложба с табла, дело на именития фотограф Иво Хаджимишев, представяща уникалността и красотата на български обекти на културното и природно наследство на  Организацията на обединените нации за образование, наука и култура - ЮНЕСКО. Гостуващата изложба е част от инициативите на РИОСВ-Русе за отбелязване на 50- годишнината на Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство, приета на 16 ноември 1972 г.

България е една от първите страни, присъединили се към Конвенцията през 1974 г. Понастоящем в списъка на световното наследство са включени 10 обекта на територията на страната, от които три природни (Национален парк „Пирин“, Природен резерват „Сребърна“ и „Старите и вековни букови гори на Карпатите и други региони в Европа“, част от Национален парк „Централен Балкан“) и седем културни обекта (Боянска църква, Мадарски конник, Тракийска гробница в Казанлък, Скални манастири при село Иваново, Рилски манастир, Старият Несебър и Тракийска гробница при село Свещари).

Поддържан резерват „Сребърна“ е обект на световното природно наследство на ЮНЕСКО от 1983 г., а през 2017 г. е сертифициран като биосферен парк.

Снимка: Иво Хаджимишев

Повече информация за Конвенцията и инициативите на инспекцията за отбелязване на годишнината е публикувана на интернет страницата на РИОСВ-Русе на адрес: https://www.riosv-ruse.org/50-godishninata-ot-konventziyata-na-unesco

Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство е приета на 16 ноември 1972 г. от Генералната конференция на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура – ЮНЕСКО. Този уникален международен договор свързва в един документ концепциите за опазване на природата и на културните ценности. Днес в списъка към Конвенцията са включени 1 154 обекта на природното и културно наследство, разположени в над 160 държави по целия свят.

България е една от първите страни, присъединили се към Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство през 1974 г. Понастоящем в списъка на световното наследство са включени 10 обекта на територията на страната. Освен трите природни обекта, под защита са и 7 културни обекта: Боянска църква, Мадарски конник, Тракийска гробница в Казанлък, Скални манастири при село Иваново, Рилски манастир, Старият Несебър и Тракийска гробница при село Свещари.

Темата на юбилейната година е „Следващите 50: Световното наследство като източник на устойчивост, хуманност и иновации“. Пет ключови области насочват вниманието на световната общност към следващите 50 години: Изменението на климата и опазване на наследството; Балансирано представяне на включените обекти; Устойчив туризъм; Дигитална трансформация; Възстановяване след COVID-19.

По повод юбилея Министерството на околната среда и водите подготви изложба от 4 пана, организирана във входното фоайе в сградата на бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 22. Чрез тях е представена ролята на Конвенцията за опазването на най-значимите природни обекти и културни постижения в световен мащаб за следващите поколения. Специално място е отделено на трите природни обекта от списъка на световното наследство на територията на България, а именно Национален парк „Пирин“, Природен резерват „Сребърна“ и Национален парк „Централен Балкан“ - част от сериен европейски обект на световното наследство на ЮНЕСКО „Старите и вековни букови гори на Карпатите и други региони в Европа“.