Super User

Super User

Конвенция за Световното наследство на UNESCO

unesco whc NOIR US

Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство

Организацията на ООН за образование, наука и култура (United Nations Educational, Scientific and Cultural Organization – UNESCO/ЮНЕСКО) се стреми да насърчава идентификацията, опазването и съхранението на световното културно и природно наследство, което има изключителна стойност за човечеството. Този стремеж е въплътен в международни договори – конвенции и препоръки, ратифицирани от България, като Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство, приета от ЮНЕСКО през 1972 година.

Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО е най-ранният опит да се обединят в един документ концепциите за съхраняване на природата и за опазване на културните обекти. Културната идентичност е неразривно свързана с природната среда, в която се е развивала. Както творчеството на човечеството често се вдъхновява от красотата на природното обкръжение, така и някои от най-красивите природни обекти носят белезите на хилядолетна човешка дейност.

Вече повече от 40 години ЮНЕСКО работи с всички държави по света, за да идентифицира културни и природни обекти, които могат да бъдат определени като световно наследство, и да осигури тяхното запазване за бъдещите поколения.

Към Конвенцията е създаден Списък на световното културно и природно наследство, чиято цел е опазване и защита на културни и природни ценности със световно значение. Включването и мониторинга на обектите в този Списък се осъществява от Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО.

Културното наследство обхваща паметници, групи от сгради и обекти с историческа, естетическа, археологическа, научна, етнологична или антропологична стойност. Природното наследство се отнася до изключителни физични, биологични и геоложки образувания, местообитания на застрашени видове животни или растения и местности с научна, консервационна или естетическа стойност.

За изпълнението на Конвенцията отговаря Комитетът за световното наследство. Той определя използването на Фонда за световното наследство и има последната дума за включването на даден обект в Списъка на световното наследство. Комитетът също така може да отложи своето решение и да изиска от държавите-страни по Конвенцията по-подробна информация за обектите. Той разглежда доклади относно степента на съхранение на вписаните обекти и отправя искане към държавите-страни за предприемане на съответните действия, когато обектите не са добре стопанисвани. Този орган взема решения също и за вписването или заличаването на обекти от Списъка на застрашените обекти от световното наследство. Комитетът за световно наследство се събира веднъж годишно и се състои от представители от 21 държави - страни по Конвенцията, които се избират от Общото събрание за максимален срок от шест години.

Фондът за световно наследство е създаден през 1972 година чрез Конвенцията за световното наследство. Неговата цел е да помага на държавите-страни по Конвенцията при идентифициране, опазване и популяризиране на обекти на световното наследство. Държавите-страни по Конвенцията правят вноски към Фонда на задължителен или на доброволен принцип. България е четвъртата страна, която се присъединява към Конвенцията /1974 г./.

Процедура. Включването на културен паметник или природна забележителност в Списъка на световното културно и природно наследство се извършва по строго определена процедура, изложена подробно в „Оперативно ръководство за прилагане на Конвенцията за световното културно и природно наследство”. Първата стъпка е заявление от страна на съответната държава, че иска съответният паметник да бъде включен в Списъка. Тогава той се вписва в т. нар. „индикативна листа”. След това се подготвя пълна документация за паметника, която описва не само кога е открит и какво представлява, но и подробна информация за всички видове реставрационни и консервационни работи, които са извършвани върху него, правния му статут и т. н. по много прецизни правила. Документацията се разглежда на сесиите на Комитета за световно наследство, който преценява дали предложението за включване да бъде одобрено.

Критериите са строго определени. Те са различни за културните и за природните забележителности, има специфични критерии и за градовете – исторически паметници.

Основният критерий е обектът да бъде с универсална стойност, т. е. да бъде ценност не само от гледна точка на съответната страна, а и за цялото човечество. Да представлява пример за творческия гений на човечеството, да отразява напредъка му в архитектурата, технологиите или монументалните изкуства, или да е пример за уникална културна традиция, независимо дали става дума за жива или отминала цивилизация, или да представлява специфична илюстрация на етап от развитието на човешката история. Изискванията включват и паметникът да бъде автентичен като дизайн и материали, а ако е реставриран, това да е направено на основата на пълна и оригинална документация, да му е осигурена съответната правна или друг вид защита и консервация.

По отношение на природните обекти се изисква същите да имат план за управление, както и буферна зона, които да гарантират опазването им в дългосрочен план.

Процедурата продължава 2 години и стартира от 1 февруари на първата година. До м. май на следващата година номинираните обекти се оценяват от консултативните органи към Комитета за световно наследство. Техните становища се предоставят на Секретариата на Конвенцията 6 седмици преди сесията на Комитета за световно наследство, като минимум 14 работни дни преди началото на сесията държавите имат право да коригират фактически грешки в номинациите си. Решение за включване на предложените обекти в Списъка на световното културно и природно наследство взима Комитетът за световно наследство на годишната си сесия /юни-юли/.

Опазването на обектите от Списъка на световното културно и природно наследство подлежи на мониторинг. Той е задължителен за обекти в риск, както и винаги, когато възникнат извънредни обстоятелства или се извършват дейности, които могат да повлияят върху консервационното състояние на обекта.  Комитетът за световно наследство може да поиска от държавата да приеме мониторингова мисия, която да докладва за евентуални нарушения или за изпълението на препоръки, издадени от Комитета. Обект на такива мониторингови мисии са били Пирин и Несебър.

 
Reni Petrova 47  MG 1341 Reni Petrova 73
Picture 982  MG 1394 2 Reni Petrova 121 1
Picture 606 Reni Petrova  MG 1225 1  mg 5255 1

Български обекти, включени в Списъка

на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО

КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО (7)

  • Боянска църква (1979 г.)
  • Ивановски скални църкви (1979 г.)
  • Казанлъшка гробница (1979 г.)
  • Мадарски конник (1979 г.)
  • Старият град в Несебър (1983 г.)
  • Рилски манастир (1983 г.)
  • Тракийска гробница в с. Свещари (1985 г.)

 КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО – ИНДИКАТИВНА ЛИСТА (11)

  • Епископска базилика и късно антични мозайки в Пловдив /29.01.2018/
  • Граници на Римската империя – Дунавски лимес /01.04.2016/
  • Царски некропол на Севтополис – сериен обект, разширение на обект Казанлъшка тракийска гробница /26.02.2016/
  • Античен град Никополис ад Иструм (1984 г.)
  • Бачковски манастир (1984 г.)
  • Късно антична гробница в Силистра (1984 г.)
  • Пещера „Магурата” с рисунки от бронзовата ера (1984 г.)
  • Град Мелник и Роженски манастир (1984 г.)
  • Две неолитни селища до Стара Загора със запазен интериор и покъщнина (1984 г.)
  • Старият Пловдив (2004 г.)
  • Тракийска гробница със стенописи край с. Александрово (2004 г.)

ПРИРОДНО НАСЛЕДСТВО (3)

  • Национален парк „Пирин” (1983 г.)
  • Природен резерват „Сребърна” (1983 г.)
  • Сериен обект „Старите и първични букови гори на Карпатите и други региони в Европа” /съвместно с други европейски държави, 2018/

ПРИРОДНО НАСЛЕДСТВО  - ИНДИКАТИВНА ЛИСТА (5)

  • Природен парк „Русенски Лом” (1984 г.)
  • Защитена местност „Побитите камъни” (1984 г., 2011 г.)
  • Природна забележителност „Белоградчишки скали” (1984 г., 2011 г.)
  • Национален парк „Централен Балкан” (1984 г., 2011 г.)
  • Резерват Врачански карст (1984 г., 2011 г.)

http://whc.unesco.org/en/list/

http://whc.unesco.org/en/guidelines/


 Информация за конвенцията за Световното наследство на UNESCO

Информация за „Природен резерват „Сребърна” като обект на Конвенцията за Световното наследство на UNESCO

Карта на „Природен резерват „Сребърна” като обект на Конвенцията за Световното наследство на UNESCO

Номинация 1983 г.

Решение на Комитета на Конвенцията за Световното наследство 2008 г.

Оценка на Международния съюз за защита на природата на номинациите на природни и смесени обекти за Списъка на Световното наследство – 2008 г.

Решение на Комитета на Конвенцията за Световното наследство 2009 г.

Решение на Комитета на Конвенцията за Световното наследство от 2009 г. за приемане на Декларация за световна значимост на обекта (Statement of outstanding universal value – SOUV)

Декларация за световна значимост на обекта (Statement of outstanding universal value – SOUV)

Досие на „Природен резерват „Сребърна” в Комитета на Конвенцията за Световното наследство

Сертификат за включване на „Природен резерват „Сребърна” в Списъка на Световното наследство на UNESCO

Официална страница на Министерство на околната среда и водите – информация за „Природен резерват „Сребърна” като обект на Конвенцията за Световното наследство на UNESCO

Официална страница на Конвенцията за Световното наследство на UNESCO – информация за „Природен резерват „Сребърна” като обект на Конвенцията

Официална страница на Конвенцията за Световното наследство на UNESCO

Дейности

Поддържан резерват (ПР) „Сребърна” се характеризира с високо и ценно биологично разнообразие. Международната му значимост като обект на Световното наследство се определя преди всичко от богатата орнитофауна. Влажната зона е от изключителна важност като място за гнездене, миграция, зимуване и почивка за голям брой птици. Многообразието им в ПР и неговите околности наброява 223 вида. Орнитофауната на резервата включва 195 защитени вида, 57 от които включени в Червена книга на България и 12 глобално застрашени. Видовете с Европейско значение наброяват 90. Гнездещи от птиците са 99 вида.

Обектът се характеризира с уникална за страната и рядка за Европа и Балканския полуостров гнездова колония от къдроглави пеликани – около 120 двойки, което представлява 9.6% от Черноморско/Средиземноморската популация на вида. Тук е едно от малкото гнездови находища на глобално застрашени видове птици в Европа като малък корморан – с около 300 двойки, което представлява  2.4 % от Черноморско/ Средиземноморската популация на вида и белоока потапница – с над 60 двойки, което представлява 1% от Източно европейската/ Източно средиземноморска популация на вида. През късна есен и през зимата, езерото представлява място за зимуване на друг световно застрашен вид – червеногуша гъска (Brantha ruficollis) - до 1000 индивида, или 1,4 % от световната популация.

Тук се намира една от малкото вековни смесени гнездови колонии на малки бели, гривести, нощни, сиви и червени чапли, блестящи ибиси, лопатарки и малки корморани – уникален за Европа и света, сбор на колониално гнездещи птици в една колония.

Езерото е уникално и с наличието на плаващи острови от тръстика – кочки, които са от голямо значение през гнездовия период на птиците.

Съгласно действащия План за управление дейностите в резервата са ежедневни, периодични и ежегодни.

 

І. Ежедневни дейности на територията на ПР „Сребърна”

  • Охрана - Ежедневно, служители на РИОСВ-Русе извършват обходи на територията на резервата, с цел съблюдаване спазването на режимите в заповедта за обявяване на ПР „Сребърна”.
  • Мониторинг на водните нива – Охраната на резервата ежедневно отчита нивото на водите в голямо водно огледало и захранващия канал на езерото, както и осъществява наблюдение на популациите на гнездящите птици.

ІІ. Периодични дейности на територията на ПР „Сребърна”

  • Изпълнителна агенция по околната среда и водите към министерството на околната среда и водите и неговият регионален орган – Регионална лаборатория – Велико Търново, както и Басейнова дирекция „Дунавски район” отговарят за хидробиологичния анализ на водите на езерото Сребърна. Този мониторинг е включен в Националната система за мониторинг на водите и е резултат на изискванията на Рамковата директива за водите на ЕС, свързана с консервационния статус на водните тела.
  • Езерото Сребърна е място, включено в Националната система за екологичен мониторинг. От 2011 г. Изпълнителна агенция по околната среда (ИАОС) отговаря за хидробиологичния мониторинг на езерото по програма, разработена от Басейнова дирекция - Плевен, която е одобрена със Заповед РД 715/02.08.2010 г. на министъра на околната среда и водите.  

Планът за управление на ПР „Сребърна” предвижда като приоритетна дейност провеждането на екологичен мониторинг и поддържането на база данни за състоянието на застрашени и редки и индикаторни биологични видове и техните местообитания.

Ежегодно, екип от Института по биоразнобразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ) осъществява екологичен мониторинг на резервата. Следят се редица показатели, свързани с качеството на водата в езерото и състоянието на популациите на растителни и животински видове. Биологичните показатели за качеството на водата, които се използват при хидробиологичния мониторинг на повърхностните води са определени от Рамковата директива за водите  2000/60/EC и Наредба № 1 за мониторинг на водите. Те са: макрозообентос, микрофити, риби и фитопланктон (изобилие, състав на фитопланктона и хлорофил). Съгласно мониторинговата програма честотата на вземане на проби и анализът на макрозообентоса, микрофитите и рибите е определен веднъж годишно, а за фитопланктона – два пъти.

  • Поддържан резерват Сребърна е включен в Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие. Част от Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие е ежегодното среднозимно преброяване на птиците, което се осъществява от специалисти орнитолози, в чийто екипи се включват представители на РИОСВ-Русе.
  • Независимата мониторингова програма за консервация на колонията на къдроглавия пеликан (Pelicanuscrispusis) се провежда от 1998 г. Праграмата се осъществява от българска нестопанска организация „Льо Балкан”, в сътрудничество с РИОСВ-Русе и финансирана от чуждестранен донор Swarovski Optics. Програмата включва наблюдение броят и състоянието на младите птици от вида, както и числеността на новоизлюпените.

Изготвя се база данни на всички публикации, основаващи се на научни изследвания, които са правени на обекта. Ежегодно екипът от научни сътрудници, осъществяващи мониторинга предоставят в МОСВ и РИОСВ – Русе доклад с информация за резултатите от проведените наблюдения, като препоръчват и предприемането на конкретни дейности по управление, позовавайки са на тези резултати.

Всяка година след приключване на гнездовия период се провежда комисия, в която участват представители на всички заинтересовани институции с цел установяване състоянието на гнездовата колония и вземане на решения относно бъдещи поддържащи, възстановителни  регулиращи дейности (почистване, косене и натрупване на тръстика ).

ІІІ. Дейности, извършвани по проекти и програми

Дейностите, които се реализират по програми и проекти на територията на ПР „Сребърна трябва да кореспондират с действащия План за управление на резервата.

В него са предвидени следните програми и проекти, насочени към възстановяване на традиционни за местното население занаяти и занимания:

- организиране на места за регламентиран спортен риболов – въдичарство по ред, определен от РИОСВ-Русе;
  • През 2003 г. – 2004 г. е създадена екопътека с пунктове за наблюдение, указателни табели, беседки и дървени скамейки по западната част на резервата в буферната зона. В тази връзка през 2005 г. в западната част на резервата е изградена алея, покрита с пясък и чакъл.
  • След инцидент с унищожени от чакал яйца на 17 от гнездящите птици, в края на 2011 г. е взето решение и e монтирана ограда тип „електропастир” в западната част на резервата с дължина около 200 м с цел ограничаване  навлизането на наземни хищници в езерото. Проектът е финансиран от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС).
  • Наколни платформи. През лятото на 2005 г. след разразила се буря гнездовата колония на къдроглавия пеликан е разрушена. Заедно с нея е унищожена и изградената ограда, която до момента е предпазвала колонията от набезите на хищници. След проведена комисия е взето решение в новата гнездова колония да бъдат изградени дървени наколни платформи с височина 2,3 м, където пеликаните да могат да поставят своите гнезда, подобно на тези в яз. Керкини, Гърция. Първата платформа е изградена през 2009 г. От тогава досега са поставени общо 4 бр. платформи, като основната им цел е предпазване на колонията от наземни хищници. Тяхното изграждане е резултат от поддържащите природозащитни дейности в пеликанската колония от страна на Фондация „Льо Балкан”–България.

 

 

 

„Студена река”

Студена река (НАТУРА 2000, код 0000233, Области Русе и Велико Търново) – попада в землищата на с. Горна Липница, с. Долна Липница, с. Караисен и с. Батак, община Павликени, област Велико Търново; с. Вързулица и с. Павел, община Полски Тръмбеш, област Велико Търново; с. Алеково, с. Александрово, с. Вардим, с. Горна Студена, с. Хаджидимитрово и гр. Свищов, община Свищов, област Велико Търново; с. Караманово и с. Новград, община Ценово, област Русе, с обща площ 5299,36 ха.
Опазват се следните растителни местообитания:
Континентални солени ливади, Панонски солени степи и солени блата, Западнопонтийски божурови степи, Субпанонски степни тревни съобщества, а също: Синявица, Белоокапотапница, Тръстиковблатар, Черенщъркел, Орелзмияр, Белобузарибарка и др.

 

„Река Янтра”

Река Янтра (НАТУРА 2000, код 0000610, области Русе, Велико Търново и Габрово) – намира се в землищата на селата Ветринци, с. Леденик, с. Пушево, с. Самоводене, с Шемшево и гр. Велико Търново, община Велико Търново, област Велико Търново; с. Върбица, с. Горски Тръмбеш, с. Драганово, с. Крушето, с. Писарево, с. Поликраище, с. Първомайци, с. Янтра, гр. Долна Оряховица и гр. Горна Оряховица, община Горна Оряховица, област Велико Търново; с. Козаревец и гр. Лясковец, община Лясковец, област Велико Търново; с. Каранци, с. Куцина, с. Петко Каравелово, с. Раданово и гр. Полски Тръмбеш, община Полски Тръмбеш, област Велико Търново; с. Вардим, община Свищов, област Велико Търново; с. Бреговица, община Стражица, област Велико Търново; Гръблевци, с. Мичковци, с. Палаузово, с. Смирненски, с. Топлеш и гр. Габрово, община Габрово, област Габрово; с. Гостилница, с. Каломен, с. Скалско, с. Славейково, с. Чуково и с. Янтра, община Дряново, област Габрово; с. Брестовица, община Борово, област Русе; с. Белцов, с. Беляново, с. Джулюница, с. Долна Студена, с. Кривина, с. Новград и с. Ценово, община Ценово, област Русе; с. Ботров, с. Пейчиново, с. Полско Косово, с. Стърмен и гр. Бяла, община Бяла, област Русе, с обща площ 13900,41 ха.

Защитената зона се обявява с цел: Опазване на следните местообитания:Естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion или Hydrocharition, Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion, Реки с кални брегове с Chenopodion rubri и Bidention p.p., Субпанонски степни тревни съобщества, Панонски льосови степни тревни съобщества,Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс, Панонски солени степи и солени блата, Мизийски гори от сребролистна липа склонове, Хазмофитна растителност по варовикови скални excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae), Балкано-панонски церово-горунови гори, Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus, както и видовете Нощна чапла, Ястребогушо коприварче, Черна каня, Черночела сврачка, Скален орел и др.

„Батин”

Батин (НАТУРА 2000 код 0000232, Облас Русе) – намира се в землището на с. Батин и с. Горно Абланово, община Борово и с. Мечка, община Иваново, с обща площ 2654,77 ха.

Създава се с цел:Опазването на следните животински видове: Късопръст ястреб, Белобузарибарка, Сирийскипъстъркълвач, Mалъкводенбик, Червеногърбасврачка и др.

 

Проведени проучвания и текущи проекти

logo bg center no back

Обща информация за проект „Управление на сукцесионните процеси и подобряване на качеството на местообитанията на защитени водолюбиви видове във влажната зона в ПР „Сребърна”

Оперативна програма:  „Околна среда 2014 – 2020 г.”

Приоритетни оси: „НАТУРА2000 и биоразнообразие“

Наименование и код на процедурата: „Изпълнение на приоритетни мерки във влажни зони“, BG16M1OP002-3.015

Име на проекта: „Управление на сукцесионните процеси и подобряване на качеството на местообитанията на защитени водолюбиви видове във влажната зона в ПР „Сребърна”.

Стойност:  8 532373,00 лева, от които 85 % средства на ЕФРР (7252517,05 лв.) и 15% (1279855,95 лв.) национално съфинансиране.

Срок на изпълнение: 48 месеца

Обща цел:

  • Подобряване на природозащитното състояние на видове и типове природни местообитания на територията на Рамсарски обект с международно значение - влажна зона „Сребърна“, попадаща в НАТУРА 2000 и поддържан резерват „Сребърна“.

Специфични цели:

  • Възстановяване на водния режим в езерото Сребърна, ограничаване на притока на биогени и ограничаване на сукцесионните процеси чрез изграждане на „западен канал“, осигуряване на проточност на водата в езерото, отстраняване на тиня, кочки, детрит и косене на тръстика;
  • Изпълнение на консервационни мерки от плановете за действие на къдроглавия пеликан, големия воден бик и малкия корморан чрез проучване на стари гнездови

колонии на къдроглавия пеликан и извършване на поддържащи дейности за целевите видове;

  • Осъществяване на мониторинг на състоянието на екосистемата и на целевите видове.
  •  

Основни дейности на проекта:

ДЕЙНОСТ 1 „Спомагателни дейности”:

1.1. „Подготовка на проектно предложение”;

1.2.  Изготвяне на експертен анализ, в т.ч. анализ на остойностяване на разходите и определяне на мерки за изграждане на нови канали и/или шлюзове, реконструкция и основен ремонт на съществуващи канали и/или шлюзове, косене на тръстика, отстраняване на тиня и др. съпъстващи ги необходими дейности във влажна зона Сребърна;  

1.3. Провеждане на съгласувателни процедури във връзка със спазване изискванията на екологичното законодателство и закона за водите;

1.4. Изготвяне на експертни анализи и проучвания във връзка с подготовка и планиране на отделните дейности  и прогнозиране на очаквани резултати в т.ч. извършване на прединвестиционни проучвания за отстраняване на тиня; проучване на стари гнездилища  и определяне на най-подходящи места за оформяне на нови места за гнездене на къдроглавия пеликан; определяне на нови точки, възможности за синхронизация със съществуващата система система за видеонаблюдение и др.;

1.5. Строителен надзор за дейността по изграждане на канала, изграждане на вътрешни диги и прекъсване на части от тях;

1.6. Проектиране по дейност 2 „Изграждане на западен канал и съпътстващи дейности;

1.7. Авторски надзор.

ДЕЙНОСТ 2 „Изграждане на западен канал“ 

Предвидено е дейността да се възложи като инженеринг, в резултат на което конкретните параметри ще бъдат елемент на работното проектиране на по-късен етап. Каналът ще се изгради с бетонов преливник, който ще бъде обезопасен с метална ограда. При изпълнението на канала е възможно да бъдат засегнати екземпляри на бялата водна лилия Nymphaea alba, във връзка с което ще бъде извършено преместването им на подходящо място в тръстиковите масиви. След приключване на строителните дейности площадката/те и всички компрометирани площи ще бъдат възстановени и залесени с местни видове.

ДЕЙНОСТ 3. „Дейности за намаляване на притока на биогени и ограничаване на сукцесията“:

3.1. Отстраняване на кочки, тиня и детрит;

3.2. „Косене на тръстика и отстраняване на сива върба“;

3.3. Закупуване на специализирана техника за косене на тръстика и отстраняване на тиня и провеждане на работно посещение за запознаване с възможностите на машината;

3.4. Изработване на инструкция за управление на водния режим. 

ДЕЙНОСТ 4 „Проучване на хранителната база на голям воден бик и извършване на дейности по зарибяване на езерото „Сребърна”  

В етапа на подготовка на проекта е извършено предварително проучване на хранителната база на големия воден бик, за което е представен доклад от доц. д-р Лъчезар Пехливанов, ръководител на отдел „Водни екосистеми” в ИБЕИ-БАН, съгласно който в хранителната база на вида влизат бабушка, червеноперка, костур и див шаран. В процеса на подготовката на проектното предложение, провеждане на консултации и набиране на нарочна информация за отделните дейности е установено, че поради наличието в езерото „Сребърна" на значителен процент индивиди от вида американско бодливо сомче, който е голям хищник и силно инвазивен вид, не е удачно зарибяването да се извърши с малки рибки, т.к. същите ще бъдат изядени. В тази връзка, е взето решение, зарибяването да се извърши с отраснали индивиди, с размер 5-8 см , които са по-големи от стандартната храна на американското бодливо сомче.

ДЕЙНОСТ 5. Извършване на поддържащи дейности в колонията на къдроглавия пеликан:

5.1. Изграждане на дървена ограда около сегашната колония на пеликаните с дължина около 250 м.(Предвижда се изграждане на дървена ограда с минимална височина 3 м около наличните известни гнездови колонии. Тя ще бъде разположена между тръстиковия масив и гнездовата колония с цел предпазване на гнездата от достъп на хищниците.);

5.2. Изграждане на 5 бр. платформи за гнездене на пеликаните и извършване на ежегодни поддържащи дейности.(Предвижда се на определено ново място в тръстиковия масив да бъде извършено окосяване на тръстика и осигуряване на площи за гнездене. Мястото ще бъде определено в резултат на възложеното проучване на гнездовите навици на вида, местоположение на съществували в миналото гнездилища, анализ на факторите, определящи избора на места за гнездене от птиците.)

ДЕЙНОСТ 6. Надграждане на видеонаблюдение с цел мониторинг на целевите видове в ПР   „Сребърна”

Към момента в резервата има изградена система за наблюдение  и мониторинг. Предвид новите дейности – изграждането на западен канал, обособяване на ново пеликанско гнездилище с наколни платформи, извършване на поддържащи и консервационни дейности за целеви видове и местообитания и др., възниква необходимост от нейното надграждане. За целта ще бъдат определени около 9 нови точки за поставяне на специализирана техника за наблюдение, за което е необходимо и закупуването на допълнително оборудване на обработка и съхраняване на получената цифрова информация.

ДЕЙНОСТ 7. Мониторинг на ефективността от изпълнението на дейностите по отстраняване на тиня, кочки, косене на тръстика, поддържащите и консервационни дейности и изграждането на канала.

7.1. Извършване на биологичен, хидрологичен и физикохимичен анализ преди, и след и изпълнение на дейността и даване на насоки и изработване на програма за последващи дейности. Изготвяне на сравнителен анализ на отлагането на дънния субстрат в мястото на въздействие и на контролни площи извън него.

7.2. Извършване на мониторинг на ефективността от изпълнението на дейностите, заснемане и създаване на GIS базирана информация.  

Предвид това, че дейностите, включени в настоящото проектно предложение, са изцяло нови и не се изпълнявани в такъв мащаб и обхват на територията на Република България в защитени зони и територии, е необходимо да се извършва непрекъснат мониторинг на екосистемата. Това вслючва закупуване на високопроходим автомобил за обезпечаване на мониторинговите дейности и малка лодка с извънбордови двигател.

ДЕЙНОСТ 8. Организиране на мероприятия за популяризиране на влажната зона и защитените видове местообитания и обмяна на добри практики

8.1. Провеждане на посещение в чужбина за проучване на световния опит в областта на драгиране на езера, изземване на тиня и тяхното въздействие върху видовете и местообитанията в защитените зони.

8.2. Провеждане на работно посещение в чужбина за обмяна на добри практики и запознаване с методи на поддържане на състоянието на влажните зони и постигане на устойчив ефект.

8.3. Провеждане на кръгла маса за обсъждане на възможни методи за намаляване на биогените във влажните зони, възможни решения, добри практики, иновационни подходи, световен опит и др., необходими за последващото изпълнение на основните дейности по проекта.

8.4. Заснемане на 4 бр. филма с времетраене до 15 мин. всеки за представяне на влажната зона и видовете, предмет на опазване в нея. Същите ще се ползват за представяне на ПР „Сребърна“ на различни национални и международни форуми и работни срещи,  със субтитри на английски език, по следните теми: значимост на резервата и международното признание; биологично разнообразие на ПР Сребърна; размножителен период и поведение на къдроглавите пеликани; четирите сезона и миграциите на птиците в защитената територия. 

ДЕЙНОСТ 9. „Организация и управление, подготовка на документации и провеждане на обществени поръчки и информация и комуникация”


Обща информация за проект „Подобряване на структурата и функциите на местообитания с код 91 ЕО И 91 FO на територията на поддържан резерват Сребърна“

Име на проект: „Подобряване на структурата и функциите на местообитания с код 91 ЕО И 91 FO на територията на поддържан резерват Сребърна“.

Бенефициент: Регионална инспекция по околната среда и водите – Русе (РИОСВ-Русе).

Приоритетни ос на ОП „Околна среда 2014-2020 г.“: НАТУРА2000 и биоразнообразие.

Наименование на процедура: „Подобряване на природозащитното състояние на видове и типове природни местообитания на територията на мрежата Натура 2000, попадащи в национални паркове, природни паркове и поддържани резервати;

Код на процедурата: BG16M1OP002-3.007.

Стойност на проекта: 898 823.53 лв., от които 764 000 лв. са от Европейския фонд за развитие, а 134 823,53 лв. съфинансиране от държавния бюджет .

Продължителност на проекта: 37 месеца.

Основни цели на проекта: Възстановяване и поддържане на местообитания, оценени Плана за управление в „неблагоприятно лошо състояние“. С изпълнението на дейностите по проекта ще се подобри природозащитното състояние на Алувиалните гори с черна елша и планински ясен, и на Крайречните смесени гори от обикновен дъб, бял бряст, планински ясен и полски ясен.

Основни дейности по проекта:

Дейност 1.: Изготвяне на проектно предложение.

Дейност 2.: Подготовка на документации за провеждане на обществени поръчки и избор на изпълнители по реда на Закона за обществените поръчки.

Дейност 3.: Обследване на проектните площи с цел идентифициране на конкретните мероприятия, срокове и начини за изпълнение на дейностите, необходими за възстановяването на местообитание 91 ЕО* и 91F0 в защитена зона „Сребърна“.

Дейност 4.: Възстановяване и поддържане на природни местообитания код 91 ЕО* - Алувиални гори и Крайречни смесени гори, които са предмет на опазване в защитена зона „Сребърна“.

Поддейност 4.1: Отстраняване и ограничаване разпространението на инвазивни видове чрез пречупване и опръстеняване.

Поддейност 4.2: Лесовъдски дейности за подобряване на благоприятното природозащитно състояние на целеви местообитания. Залесяване е предвидено да се извърши върху обща площ от 50-120 дка.

Дейност 5. Изпълнение на охранителни мерки за опазване на природни местообитания 91 ЕО* и 91F0 чрез ограничаване на достъпа до залесените площи чрез преграждане на възможните подходи. Монтиране на 600 предпазни съоръжения (габиони).

Дейност 6. Осигуряване на софтуер, хардуер и специализирана техника за изпълнение на дейностите по проекта.

Дейност 7. Информация и комуникация.

България е на трето място в Европейският съюз (ЕС) по процент от национална територия, която е в Общоевропейската екологична мрежа  Натура 2000 -  общо 34,4%. Към момента съгласно Директива 2009/147/ЕО за опазване на дивите птици са определени и обявени 119 броя специални защитени зони. По Директива 92/43/ЕИО за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна са определени 234 броя зони от значение за Общността, като 13 от тях се припокриват със специалните защитени зони.

С подкрепата на ОПОС 2007-2013 г. са картирани зоните от значение за Общността в сухоземната територия на България и е определен природозащитният статус на видовете и местообитанията. В резултат, през 2013 г. е извършено докладване до ЕК по чл. 17 от Директива 92/43/ЕИО. Приблизително 88% от оценките на природозащитното състояние на типовете природни местообитания са „неблагоприятно- незадоволително” състояние. Приблизително 36% от оценките на природозащитното състояние на видовете, предмет на докладване по чл. 17, са „неблагоприятно-незадоволително“, а 2.5% са „неблагоприятно-лошо“. Със средства от ОПОС 2007-2013 г. е разработена Националната приоритетна рамка за действие по Натура 2000 (НПРД). В документа са идентифицирани необходимите мерки по отношение на тези приоритетни видове и местообитания, както и мерки, насочени към останалите видове и местообитания от Натура 2000. ОПОС 2014-2020 г. ще продължи да надгражда резултатите от предходния програмен период (2007 – 2013 г.), като мерките, които ще се финансират, са включени в обхвата на Националната приоритетна рамка за действия в Натура 2000.

С проекта на РИОСВ-Русе „Подобряване на структурата и функциите на местообитания с код 91 ЕО И 91 FO на територията на поддържан резерват Сребърна“ ще се изпълнят дейности, допринасящи за подобряване на природозащитното състояние на горски природни местообитания, срещащи се на територията на Поддържан резерват (ПР) „Сребърна", оценени съгласно проекта за „Картиране и определяне на природозащитното състояние на висши растения, мъхове и природни местообитания” в „неблагоприятно лошо състояние”:

  • Местообитание с код 91Е0٭ - Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior.

Към това природно местообитание се отнасят крайречните гори в низините и планините, развиващи се на богати алувиални почви, периодично наводнявани от реката. В рамките на местообитанието се разграничават няколко подтипа.

Местообитанието включва смесени крайречни галерийни съобщества с основен доминиращ дървесен вид черната елша. Крайречните гори от елши и планински ясен в България имат разпокъсано разпространение около реките в предпланините и в долния планински пояс на повечето планини в България при надморска височина от около 300 до около 1000 м.

Бялата елша е студоустойчива и непретенциозна по отношение на почвата и светлината, което позволява да се развива успешно при по-сурови климатични условия на по-големи надморски височини в сравнение със сходните гори от черна елша и планински ясен – от 800 до 1500 м н. в.

В това местообитание са включени смесените върбово-тополови гори (най-често), както и чистите върбови или тополови такива в низините и равнините, в условията на континентален климат в Северна България до около 800 (1000) м н. в.

Заливните гори от черна елша се срещат по долното течение на реките от Черно-морско-средиземноморския басейн. На места са с прекъснато, ивичесто разположе-ние край реките и имат характер на „галерии“. Отличават се от хигрофитните гори от лонгозен тип както по почвено-екологичните условия и по-голямото участие на ливадно-блатни видове, така и по ограниченото участие на увивни растения.

Подтип 1. Крайречни гори от елша и планински ясен

Подтип 2. Планински галерииот бяла елша

Подтип 3. Крайречни върбово-тополови гори

Подтип 4. Заливни гори от черна елша

  • Местообитание с код 91F0 - Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки.

Смесените низинни и крайречни гори и лонгози са елемент от разпространената в долините на редица реки в България растителност. Характерните им особености включват периодични заливания, а в някои случаи и висока въздушна влажност.

Доминиращите дървета се различават в зависимост от водния режим, но най-често принадлежат към видовете ясен, бряст и дъб.

Специфични са за климатични условия с мека и влажна зима. Това определя и наличието на някои вечнозелени и топлолюбиви видове в състава им, което ги различава от останалите крайречни гори в България. Многоетажни гори, доминирани от летен или дръжкоцветен дъб, с участие на увивни растения, което е по-малко в сравнение с това в лонгозните гори. Разпространени са на надморска височина от 40 до 70 м, на равни терени, като често граничат с крайречните гори от върби и тополи, но заемат по-сухи места от тях.

Подтип 1. Лонгозни гори.

Подтип 2. Влажни низинни, дъбови гори.

Подтип 3. Тракийски гори от дръжкоцветен дъб.

Целта на проекта „Подобряване на структурата и функциите на местообитания с код 91 ЕО И 91 FO на територията на поддържан резерват Сребърна“  е изпълнение на дейности, свързани с възстановяването и поддържането на гореописаните целеви местообитания, попадащи в обхвата на мярка 43 от Национална приоритетна рамка за действие в Натура 2000 (НПРД):

  • Отстраняване и ограничаване разпространението на инвазивни видове чрез пречупване и опръстеняване в наличните горски местообитания с код 91Е0* и 91F0;
  • Лесовъдски дейности за подобряване на благоприятния природозащитен статус (БПС) на целеви местообитания, чрез извършване на дейностите, посочени в Плана за управление (ПУ) на ПР „Сребърна“ от 2016 г. (залесяване и отглеждане на фиданки от местни дървесни видове и произходи под склопа на гората или в предварително оформени малки котли, залесяване на мястото на загиналите дървета, залесяване на осветените места и др.);
  • Охранителни мерки за опазване на природни местообитания 91E0* и 91F0 чрез ограничаване на достъпа до тях и преграждане на възможните подходи, чрез монтиране на габиони на западната граница на отдел 14;
  • Закупуване на софтуер, хардуер и специализирана техника.

Проведени проучвания

Във връзка с изпълнението на проект „Ограничаване на негативното влияние на инвазивните видове и възстановяване на естествените местообитания чрез залесяване с местни видове в поддържан резерват „Сребърна”, в периода 01.03.2011 г. - 31.05.2011 г. са извършени проучвателни дейности  - инвентаризация на горските местообитания, първоначално проучване на растителността и определяне на инвазивните видове растения... прочети повече

 

Проекти в ПР „Сребърна”

Регионалната инспекция по околната среда и водите – Русе е бенефициент по два проекта по Оперативна програма Околна среда 2007-2013 г.”:

І. Ограничаване на негативното влияние на инвазивните видове и възстановяване на естествените местообитания чрез залесяване с местни видове в поддържан резерват Сребърна” № 508301-19-439 по Процедура № BG161PO0005/08/3.0/01/05 Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие в Република България” на Оперативна програма Околна среда 2007-2013 г.” на обща стойност: 1 364 165,50 лева. По проекта са изпълнени дейности, които са включени в утвърдения и влезлия в сила  през 2001 г. План за управление, както следва:

1. По отношение на ограничаването на негативното влияние на инвазивните видове са:

  • определени и маркирани подлежащите на пречупване/опръстеняване дървесни инвазивни видове,
  • реализирани дейности по опръстеняване/пречупване на маркираните дървета.

 Методът пречупване е приложен върху площ от 64 дка, а опръстеняването върху площ от 343 дка. Отстранени са инвазивните видове, които са установени през пролетта на 2011 г. след провеждането на първоначално теренно изследване с цел намаляване на тяхното негативно въздействие върху местните популации.

SAM 0205   SAM 0217  SAM 0180

 Установено е наличието на следните неместни (алохтонни) дървесни видове на територията на резервата: ясенолистен явор, пенсилвански ясен, айланд (див орех), акация, гледичия и аморфа.

С настоящия проект е извършено опръстеняване и пречупване единствено на дървета от видовете пенсилвански ясен и ясенолистен явор. Дървета от видовете: аморфа, айлант, акация и гледичия реално не са премахнати от терена, т.к. същите не представляват заплаха за местообитание 91 Е0* Алувиални гори с черна елша (Alnus glutinosa) и планински ясен (Fraxinus excelsior), подтип В”.


  1. По отношение на възстановяването на естествените местообитания чрез залесяване с местни видове са извършени залесителни мероприятия на площ от 370 дка с видовете бяла върба, полски ясен, черна и бяла топола, бряст и летен дъб. Включени са следните поддейности:

  • залесяване на свободни терени, разположени в северната част на резервата с местни дървесни видове, характерни за заливни местообитания и влажни зони с цел възстановяване на местообитание с код 91 ЕО* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnionincanae, Salicionalbae);
  • извършване на инвентаризация на естествените гори в ПР Сребърна”;
  • изготвяне на програма за залесяване с местни видове на площите, освободени при изсичане на хибридната топола;
  • поддържащи мерки за отглеждане на залесените фиданки.

 Проведените мероприятия са регламентирани в действащия План за управление на ПР Сребърна” (проект 1.2.2.) – Подмяна на хибридната топола от резервата”.

IMG 0825  IMG 0828 IMG 0827

С реализацията на проекта е подменен неместният дървесен вид- хибридна топола, залесяван преди 20 години, както и видовете чер бор, миризлива върба, гледичия и акация (салкъм) с местна (автохтонна) дървесна и храстова растителност.

Хибридната топола е залесявана масово през миналия век като бързорастящ стопански дървесен вид на мястото на изсечените естествени крайречни гори. Премахването на хибридната топола в северната част на резервата е извършено през 2006-2007 г.

След проведената механизирана подготовка на терена до края на 2012 година са залесени общо 31 048 броя фиданки от видовете: полски бряст – 7 996 бр., полски ясен -10 993, бяла върба – 4462 бр., бяла топола – 6497 бр. и летен дъб – 1100 бр. на дълбочина 30/60 см.

P2210130 P2210043 P2210133

Всички горскостопански дейности в ПР Сребърна” са реализирани от квалифицирани специалисти и обучен персонал.


 3. Освен изброените дейности, е извършено обследване на построените през 90-те години хидротехнически съоръжения (северен и южен шлюз) и е направен последващ ремонт.

IMG 0203 IMG 3922 IMG 3939
  1. В изпълнение на проекта са изготвени и отпечатани две методики и практически ръководства: за управление и успешна борба с инвазивните видове в ПР Сребърна” и за възстановяване и управление на местообитание с код 91 Е0* “Алувиални гори с Alnus glutinosa (черна елша) и Fraxinus excelsior (планински ясен), подтип В”.        

 ІІ.Второто проектно предложение е по процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по приоритетна ос 3Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие” BG161PO005/11/3/3.2/05/26 с наименование: „Дейности по устойчиво управление на поддържан резерват „Сребърна” и резерват „Бели Лом”. Проектът е в процес на реализация и включва следните основни дейности:

  1. Поддържащи и възстановителни дейности:
  • в гнездовото местообитание на къдроглавия пеликан;
  • почистване на канала, свързващ езерото с река Дунав от наноси и саморасла растителност и поддържане на Местообитание с код 3150 „Естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion или Hydrocharition и с код 3130 „Олиготрофни до мезотрофни стоящи води с растителност от Littorelletea uniflorae и/или Isoeto-nanojuncetea”;
  • Изграждане на експертна система за автоматично отчитане на водното ниво на река Дунав, на двата шлюза и в езерото, с възможност за отчитане и на други видове параметри на водата.

 2. Посетителска инфраструктура и капитално строителство:

                        2.1. ПР Сребърна”:

  • извършване на рехабилитационни дейности и възстановяване на изградената през 2005 г. съгласно Плана за управление на ПР Сребърна” посетителска инфраструктура в защитена местност Пеликаните” (бивша буферна зона на резервата). Възстановяване на 13 места за отдих, обособени в източната и западната страна на разервата със съответното оборудване;
  • маркиране на терен на границите на резервата с трайни и ясно видими знаци;
  • изработване и поставяне на табели, информационни табла и билбордове и подмяна на съществуващите, които са морално остарели и повредени;
  • за целите на обществения достъп ще се изгради Център за непрекъснато видеонаблюдение;  
  • закупуване и монтиране на 3 броя химически тоалетни;
  • изграждане на понтонен кей в местността Пристана на лодките” на мястото на съществуващ  полуразрушен наколен понтон.
  • ремонт на покрива на административната сграда в ПР Сребърна”;
  • център за управление в административната сграда в ПР Сребърна”;
  • ремонт (отстраняване на пропадания, прочистване на канавки и др.) на противопожарните пътища в техните сервитути.

 2.2. Резерват “Бели Лом”

  • Маркиране на нормативно определените две туристически пътеки с информационни и указателни табели и табла, монтиране на пейки, кошчета, беседки в двете землища-с. Кривня и гр. Цар Калоян;
  • Маркиране на границите на резервата с трайни и ясно видими знаци.

2.3. Ремонт и реконструкция на природонаучен музей  в резерват Сребърна”

  • Ремонт на покрива на музея;
  • Обновяване на интериора на залите за посетители-пребоядисване, оборудване, аранжирне на експозията;
  • Осъвременяване на библиотеката и заседателната зала.

3. Интерпретация и образователни програми (различни от задължителната дейност по информация и публичност на проекта):

 ПР Сребърна:

  • Изработване на самостоятелна Интернет страница на резервата, която ще осигури информационно обезпечаване и прозрачност за състоянието на резервата; 
  • Изработване и монтиране на 3 броя електронни табла/монитори за on-line наблюдение и актуална информация на резервата в реално време, която ще е предназначена за широк кръг от лица;
  • Изработване на 2 бр. 3D макет на резервата с познавателна и рекламна цел в информационния център в РИОСВ-Русе;
  • Изработване на научнопопулярен филм за ПР Сребърна”, рекламни материали и образователни пакети за различни възрастови групи деца и ученици, включително и туристическа карта;
  • Изработване на рекламни материали и организиране на кампании.

Резерват Бели лом:

  • Изработване на образователен пакет и рекламни материали.

 4. Планиране и оптимизация на управлението:

  ПР Сребърна:

4.1. Актуализиране на плана за управление, което включва:

  • Задълбочени проучвателни дейности;
  • Актуализиране на плана за управление на резервата и изготвяне на план за управление на защитена местност „Пеликаните” (бивша буферна зона);

4.2. Изготвяне на план за управление на резерват „Бели Лом” и план за управление на защитена местност „Ломия” (бивша буферна зона).

4.3. Дейности за превенция на пожари:

  • Премахване на трайна саморасла растителност с цел осигуряването на проходимост за пожарните автомбили и отстраняване на пропадания;
  • Изготвяне на брошури за превенция, изработване на евакуационен план и план за действие при бедствия, стихии и аварии;
  • 5. Закупуване на неголяма 4-6 местна лодка без мотор.          
  • 6. Закупуване на специализиран софтуер за ГИС и изработка на др. софтуери.
  • 7. Одит;
  • 8. Организация и управление на проекта;
  • 9. Мерки за публичност.

Влажни зони на територията на РИОСВ -Русе

Обща информация за влажните зони

Влажните зони са територии, в които водата покрива почвата или присъства в нейния горен слой, през цялата година или сезонно. Водата е основният фактор, от който зависят условията за живот на живеещите в тях животни и растения. Те могат да бъдат естествени или изкуствени, постоянни или временни, статични или течащи, сладки, бракични или солени, включително територии с морска вода.
Естествените влажни зони са едни от най-скъпите ни природни богатства. Те са едни от най-продуктивните места на Земята. В тях се срещат редки животински и растителни видове. Имат изключително важна роля за кръговрата на водата като възстановяват водните запаси и подхранват подпочвените води. Особено ценна е способността им да пречистват преминаващите през тях води.
Влажните зони имат важно значение за живота на местното население като водоизточник, място за риболов, събиране на билки, дърводобив и др. Не на последно място влажните зони предлагат добри условия за развитие на различни видове туризъм.
Влажните зони са изключително заплашени от дейността на човека – силно чувствителни към замърсяване, промени във водните течения и други. През XX век у нас, а и в световен мащаб голяма част от тях са били пресушени или силно изменени. Днес тези екосистеми заемат едва 0,1% от територията на България и са сред най-приоритетните за опазване обекти.
За последния век влажните зони в България са намалели значително. Голяма част са пресушени или превърнати в рибарници и язовири. Най-сериозно са пострадали блатата и мочурите около река Дунав, Тракия и Софийското поле. Нарушено е и естественото течение на всички наши големи реки.
По р. Дунав крайречни блата и имало навсякъде в заливните низини с остатъци от стари завои. По-големи от тях са били Голямото блато – 19км2 (Тутраканско); Свищовската Балта – 17км2 и Беленското блато – 10 км2. (Свищовско-Беленската низина) и др.
До наши дни е останала една нищожна част от това богатство. Повечето от влажните зони са пресушени с цел използването им за обработваеми земи (повечето крайдунавски, Стралджанското и Драгоманското блато), някои са превърнати в язовири, като Баташкото блато и Мандра, а други в рибарници – Орсойско блато. От над 20 крайдунавски блата днес са запазени само 3 – Гарван, Кайкуша и Сребърна.
С унищожаването на влажните зони са изчезнали и много растителни и животински видове от страната ни (сив жерав, розов пеликан) значително са намалели колониите от чапли и корморани, популациите на много земноводни и безгръбначни.


Река Дунав и зелените й острови

Никой от дунавските острови не запазва сухоземната си територия през цялата година. При пролетното пълноводие реката ги залива и те остават така в продължение на месеци.
Река Дунав
Поречието на реката между България и Румъния се нарича Долен Дунав. Заедно с Делтата, това е един от най-значимите сладководни еко-региони в Европа и в света. Той приютява над 300 вида птици, между които къдроглавия и розовия пеликан, морския орел, червеногушата гъска, малкия корморан, белооката потапница, чапли, лопатарки, ибиси, над 75 вида риби, десетки бозайници, много редки растения.
Дунавските острови са образувани от речните наноси – пясък и чакъл. Макар и бавно реката непрекъснато моделира бреговете си, изменя ги. Затова островите са непостоянни, променят площта и конфигурацията си. Имат длъгнеста форма, източени са по посока на речното течение. Островите имат чело, нос, опашка.

Особености на островната флора и фауна На островите Вардим и Персина (Белене) има резервати заради колониите птици - чапли, корморани, и уникалния вардимски дъб. Към тях, през 1984 г., е прибавен и остров Цибър. След пресушаването на близките румънски блата, тук се заселиха много чапли, корморани, и други птици, фигуриращи в „Червената книга” на България - бяла лопатарка, черен щъркел и вечерна ветрушка.
Българските острови са обект на дърводобив, лов и риболов. На някои от тях се сеят царевица и дини. Събират се сено, билки, къпини, ползват се за паша на добитък, пренасяни с лодки. Островите са станали убежище на птици и животни. Островите са светът на кафявите, дебели като космати чудовища дънери на върби, с треперещи на ветреца листа. Те допълват особената атмосфера на реката. На остров Батин има един вековен екземпляр вардимски дъб. Дървото е разлистено и има жълъди. Дебелината на ствола при 1.2 метра височина от земята е 5.96 метра.

По-значими острови са:

  • Острови Близнаци (Чифтипер);
  • Остров Козлодуй;
  • Остров Белене (Персина);
  • Остров Вардим;
  • Остров Батин;
  • Остров Люляка;
  • Остров Алеко;
  • Остров Пожарево;
  • Остров Ветрен.

На контролираната от РИОСВ-Русе територия значимите влажните зони се намират по поречието на река Дунав и река Янтра .За опазване на ценните видове на флората и фауната голяма част от тях са обявени за защитени местности. Други са обявени за орнитологично важни места по програма на Международната природозащитна организация Bird Life International.

По важните значими зони са:

  • Поречието на р. Янтра;
  • Поречието на Дунав и дунавските острови;
  • Рибарници Мечка, остров Батин, Дойчов остров;
  • Островен комплекс „Алеко-Телика”;
  • Защитена местност „Калимок-Бръшлен”;
  • Защитена местност „Остров Пожарево”;
  • Защитена местност „Гарвански блата”;
  • Защитена местност „Блатото край село Малък Преславец”;
  • Поддържан резерват „Сребърна”.

Влажните зони имат важно значение за живота на местното население като водоизточник, място за риболов, събиране на билки, дърводобив и др. Не на последно място влажните зони предлагат добри условия за развитие на различни видове туризъм.

Поречието на р. Янтра
Yantra river

Бавно течаща равнинна река. Изкуствено коригирано течение. Има наличие на стари речни корита. Подходяща за развиване на воден туризъм.


Поречието на Дунав - дунавските острови
dunavski ostrovi

Временно заливаеми територии, заети с горска растителност, променящи местоположението си във времето и пространството. Наличие на затони и блата, богати на биологично разнообразие. Подходящи за наблюдение на диви животни и птици, спортен риболов и водни спортове.

Рибарници Мечка, остров Батин, Дойчов остров
ribarnici mechka

  • Дойчо остров е защитена местност, с естествена заливна гора.
  • Рибарници Мечка – изкуствено изменена влажна зона.
  • Остров Батин – дърводобив и лов.
  • Подходящи за наблюдение на диви птици.

Защитена местност Островен комплекс „Алеко-Телика”

Местоположение: село Сандрово, община Русе, гр. Сливо поле и с. Ряхово, община Сливо поле, област Русе. Площ: 206 ха, горски фонд. Стопанисва се от ДЛС „Дунав” – град Русе.
Заповед за обявяване: Заповед № РД – 784 от 04.08.2004 г. на Министъра на околната среда и водите.
aleko telika

Островен комплекс с множество канали и затони. Подходящ за наблюдение на птици. Подходяща за практикуване на спортен риболов и водни спортове.

Защитена местност „Калимок-Бръшлен”


Местоположение: село Ряхово, село Бабово, село Голямо Враново, село Бръшлен, община Сливо поле, област Русе и село Цар Самуил, село Нова Черна, с. Старо село, град Тутракан, община Тутракан, област Силистра.
Площ: 5 952.349 дка, горски и поземлен фонд. Стопанисва се от община Сливо поле и ДЛС „Дунав” и от община Тутракан и ДГС „Тутракан”. Има и частна собственост.
Заповед за обявяване: Заповед № РД - 451 от 04.07.2001 г. на министъра на околната среда и водите. Утвърден план за управление със Заповед No.РД-886 от 07.12.2007 г. на министъра на околната среда и водите.
kalimok brashljan

Възстановен естествен комплекс от блата, с изкуствено регулиран воден режим. Богато биологично разнообразие. Подходяща за воден туризъм по поречието на река Дунав, спортен риболов и наблюдение на птици.


Защитена местност „Остров Пожарево”


Местоположение: село Пожарево и село Дунавец, община Тутракан, област Силистра Площ: 71.0 ха, горски фонд. Стопанисва се от Държавно горско стопанство „Тутракан”. Заповед за обявяване: Заповед № РД-260 от 17.07.1995 г. на министъра на околната среда.
ostrov pozharevo

Съхранени естествени заливни гори, с наличие на гнездови колонии на рибоядни птици. Подходящи за наблюдение на диви животни и птици, спортен риболов и водни спортове.

Защитена местност „Гарвански блата”

Местоположение: село Гарван и село Попина, община Ситово, област Силистра.
Площ: 280 ха, поземлен и горски фонд. Стопанисва се от кметствата на село Гарван и село Попина.
Заповед за обявяване: Заповед № 856 от 06.08.1985 г. на председателя на Комитета за опазване на природната среда, прекатегоризирана със Заповед № РД-1205 от 24.09.2003 г. на министъра на околната среда и водите.
garvanski blata

Естествени блата, местообитание на водолюбиви птици.


Защитена местност „Блатото край село Малък Преславец”

Местоположение: село Малък Преславец, община Главиница, област Силистра.
Площ: 147,3364 ха, поземлен и горски фонд. Стопанисва се от община Главиница и Държавно горско стопанство „Тутракан”.
Заповед за обявяване: Заповед № 310/10.04.1986 г. на Комитета за опазване на природната среда за обявяване на природна забележителност блатото „Малък Преславец” с площ 38.5 ха. Заповед № РД-411 от 28.04.2004 г. на Министъра на околната среда и водите за прекатегоризиране в защитена местност „Блатото край село Малък Преславец” и увеличаване на площта до 147,3364 ха.
blato malak preslavetz

Естествено блато, превърнато в язовир, наричано още царството на водните лилии. Местообитание е неми лебеди. Подходяща за наблюдение на птици и фотосафарита.

Поддържан резерват „Сребърна”.
srebarna

Естествено крайречно еутрофно езеро с единствената в България гнездова колония на къдроглав пеликан и с изключително богат на биологично разнообразие. Подходящ за орнитологичен туризъм.


Туристически възможности по влажните зони на територията на РИОСВ-Русе:

  • Круизен туризъм по река Дунав;
  • Международната регата TID по река Дунав;
  • Маршрут за воден туризъм с каяк по река Янтра;
  • Природна забележителност „Декилиташ” край с. Мечка;
  • Възможности за бивакуване в местността Стълпище;
  • Вело-маршрут по поречието на река Дунав;
  • Архитектурен комплекс Рибарската махала в Тутракан;
  • Музей на дунавския риболов в гр. Тутракан;
  • Природонаучен музей в с. Сребърна;
  • Познавателен, орнитологичен и културен туризъм – с. Сребърна и резервата.

Туристически маршрути на територията на Поддържан резерват „Сребърна”

Съгласно чл. 17 (1)Закона за защитените територии (ДВ, бр. 133/1998 година, изм. и доп. бр. 27/2013 година) в поддържаните резервати може да се осъществят посещения с научна цел и събирането на семенен материал, диви растения и животни с научна цел или за постановяването им на други места само с разрешение на министъра на околната среда и или оправомощени от него длъжностни лица. Това условие се отнася за влизане с лодка в резервата.
Желаещите да се насладят на красотата на Поддържан резерват „Сребърна” могат да го направят без разрешително, използвайки посетителската инфраструктура в бившата буферна зона на резервата, в момента настояща Защитена местност „Пеликаните” при спазване на режимите, записани в заповедта.

 Туристически маршрути

I. „Природонаучен музей - с. Сребърна – Защитена местност „Пеликаните” – Рибарско селище „Атанасово” (в червено)

Описание на маршрута
Проходимост за леки автомобили: да, проходим за леки коли по противопожарния път.
Вид на настилката: трошенокаменна.
Наличие на туристическа инфраструктура: еко-пътеки, наблюдателна кула, беседки, пейки, тоалетни, указателни табели.
Наличие на питейна вода: изворна вода в местността „Тодоранка”.
Забележителности: местността „Тодоранка”, местността „Коджа баир”.
Погледни точки към ПР „Сребърна”: Колонията на къдроглавия пеликан от местността „Сухата чешма”; смесена колония чапли в „Драганова локва” и „Бабушко блато”.

Разстояния на маршрута в километри: 1. Природонаучен музей – с. Сребърна” → 1.5 км → 2. местност „Сухата чешма” 1.5 км (00000) → 3. местност „Тодоранка” →1.5 км → 4. местност „Коджа Баир” → 0.500 км → местност „Домусклак” → 1.00 км → Рибарско селище „Атанасово”.

II. „Фазанарията” – „Южен шлюз” (в синьо)

Кратко описание на маршрута
Обща дължина: 7 км.
Проходимост за леки автомобили: да, проходим за леки коли.
Вид на настилката: трошенокаменна.
Наличие на туристическа инфраструктура: налични указателни табели; пейки, маси.
Наличие на питейна вода: не.
Погледни точки: местност „Камъка” → местност „Габрица” → канал „Драгайка” → „Южен шлюз”.

III. „Участък за спортен риболов” (в оранжево)

Кратко описание на маршрута
Обща дължина: 2 км.
Проходимост за леки автомобили: частично проходим за леки автомобили.
Наличие на туристическа инфраструктура: няма.
Описание: Почивен дом „Сребърна” → местност „Канаричката”.

Ежегодно директорът на РИОСВ-Русе издава заповед, с която разрешава извършването на спортен риболов на територията на ПР „Сребърна”. Възможно е поради промяна на условията да се определи нов участък за риболов в случай на заливане на терени, нарушаване целостта на туристическата инфраструктура или др. причини.

Важно: От 01.06.2013 г. съгласно Проект 5.2.1. „Организиране на места за регламентиран спортен риболов” от утвърдения План за управление е разрешен спортният риболов при следните условия:

  1. Риболовът да се извършва само в следните участъци:
    • • от почивен дом „Сребърна”, в землището на село Сребърна, в южна посока по протежение на 400 метра до местността „Канаричката”;
    • • на брега на река Дунав в границите на резервата.
  2. Придвижването до гореописаните места да става само по съществуващите пътища.
  3. Забранява се придвижването по брега на река Дунав с МПС.
  4. Право да ловят риба имат физически лица, които притежават заверен билет за любителски риболов, който се представя на контролните органи.
  5. Любителският риболов да се извършва с не повече от една въдица (пръчка) с монтирани до два броя куки (единични, двойни или тройни).
  6. Максималното допустимо количество на ден е до 3 килограма риба..
  7. Забранява се уловът, пренасянето и превозването на маломерни екземпляри съгласно Приложение ІІ към чл. 38, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите.
  8. Уловената риба не може да бъде предмет на покупко-продажба.
  9. Любителският риболов да се извършва само през светлата част на денонощието през всички дни от седмицата.
  10. Лицата, извършващи любителски риболов са длъжни да записват улова от всеки риболовен излет по видове и количество (в килограми и бройки) в билета по т. 2.
  11. Лицата, извършващи любителски риболов са длъжни да не замърсяват с отпадъци околната среда и да спазват разпоредбите на Закона за защитените територии.
  12. Охраната на ПР „Сребърна” осъществява контрол по изпълнението на Заповедта и да съставя актове при нарушаването й.

Нарушителите на горецитираните условия на заповедта ще бъдат санкционирани съгласно административно-наказателните разпоредби на Закона за защитените територии.

 

eu fond

OP okolnasreda

  

nat strategy

Изработката на тази страница е в изпълнение на Проект № DIR-5113325-6-96 „Дейности по устойчиво управление на Поддържан резерват „Сребърна” и резерват „Бели Лом” по ОП „Околна среда 2007-2013 г.”, финансиран от Европейския фонд за регионално развитие на Европейския съюз и национално публично съфинансиране от Републиканския бюджет.