Регистър на обявените защитени зони съгласно чл. 12 от Закона за биологичното разнообразие тук
Инструменти за достъпност
За да гледате видеонаблюдение в ПР "Сребърна" онлайн, използвайте следния линк: Видео от ПР Сребърна онлайн
За да гледате кадри чрез системата за видеонаблюдение в ПР "Сребърна" е необходимо да изтеглите софтуера VLC media player и да го инсталирате на вашия компютър.
След като го направите, заредете следния линк в програмата: rtsp://212.45.79.106:554/live.sdp ,както е показано на снимката по-долу.
Услугата ще бъде достъпна след монтиране на системи за автоматично отчитане на водните нива и други параметри.
Информация за проект: „Управление на сукцесионните процеси и подобряване на качеството на местообитанията на защитени водолюбиви видове във влажната зона в ПР „Сребърна”
Оперативна програма: „Околна среда 2014 – 2020 г.”
Приоритетни оси: „НАТУРА2000 и биоразнообразие“
Наименование и код на процедурата: „Изпълнение на приоритетни мерки във влажни зони“, BG16M1OP002-3.015
Име на проекта: „Управление на сукцесионните процеси и подобряване на качеството на местообитанията на защитени водолюбиви видове във влажната зона в ПР „Сребърна”.
Стойност: 8 532373,00 лева, от които 85 % средства на ЕФРР (7252517,05 лв.) и 15% (1279855,95 лв.) национално съфинансиране.
Срок на изпълнение: 48 месеца
Обща цел: Подобряване на природозащитното състояние на видове и типове природни местообитания на територията на Рамсарски обект с международно значение - влажна зона „Сребърна“, попадаща в НАТУРА 2000 и поддържан резерват „Сребърна“.
Специфични цели:
Възстановяване на водния режим в езерото Сребърна, ограничаване на притока на биогени и ограничаване на сукцесионните процеси чрез изграждане на „западен канал“, осигуряване на проточност на водата в езерото, отстраняване на тиня, кочки, детрит и косене на тръстика;
Изпълнение на консервационни мерки от плановете за действие на къдроглавия пеликан, големия воден бик и малкия корморан чрез проучване на стари гнездови
колонии на къдроглавия пеликан и извършване на поддържащи дейности за целевите видове;
Осъществяване на мониторинг на състоянието на екосистемата и на целевите видове.
Основни дейности на проекта:
ДЕЙНОСТ 1 „Спомагателни дейности”:
1.1. „Подготовка на проектно предложение”;
1.2. Изготвяне на експертен анализ, в т.ч. анализ на остойностяване на разходите и определяне на мерки за изграждане на нови канали и/или шлюзове, реконструкция и основен ремонт на съществуващи канали и/или шлюзове, косене на тръстика, отстраняване на тиня и др. съпъстващи ги необходими дейности във влажна зона Сребърна;
1.3. Провеждане на съгласувателни процедури във връзка със спазване изискванията на екологичното законодателство и закона за водите;
1.4. Изготвяне на експертни анализи и проучвания във връзка с подготовка и планиране на отделните дейности и прогнозиране на очаквани резултати в т.ч. извършване на прединвестиционни проучвания за отстраняване на тиня; проучване на стари гнездилища и определяне на най-подходящи места за оформяне на нови места за гнездене на къдроглавия пеликан; определяне на нови точки, възможности за синхронизация със съществуващата система система за видеонаблюдение и др.;
1.5. Строителен надзор за дейността по изграждане на канала, изграждане на вътрешни диги и прекъсване на части от тях;
1.6. Проектиране по дейност 2 „Изграждане на западен канал и съпътстващи дейности;
1.7. Авторски надзор.
ДЕЙНОСТ 2 „Изграждане на западен канал“
Предвидено е дейността да се възложи като инженеринг, в резултат на което конкретните параметри ще бъдат елемент на работното проектиране на по-късен етап. Каналът ще се изгради с бетонов преливник, който ще бъде обезопасен с метална ограда. При изпълнението на канала е възможно да бъдат засегнати екземпляри на бялата водна лилия Nymphaea alba, във връзка с което ще бъде извършено преместването им на подходящо място в тръстиковите масиви. След приключване на строителните дейности площадката/те и всички компрометирани площи ще бъдат възстановени и залесени с местни видове.
На 21 октомври 2021 г., с публична церемония „Първа копка“ е дадено началото на дейностите по изграждането на западен канал в Поддържан резерват „Сребърна“. На церемонията присъстваха заместник-областният управител на Област Силистра – Минчо Йорданов, кметът на град Силистра д-р Юлиян Найденов, кметът на с. Сребърна Георги Иванов, директорът на РИОСВ-Русе Анатоли Станев, ръководителят на проекта Анелия Николова, представители на заинтересовани институции, проектантите и изпълнителите на дейността, членове на екипа по проекта.
През август 2022 г., приключването на гнездовия период на защитените птици в резервата „Сребърна“ даде старт на изпълнението на основните дейности по проекта на РИОСВ-Русе. Започна строежът на западния канал с преливник. Съоръжението е проектирано в западната част на резервата, следвайки в по-голямата си част контура на прилежащия бряг на езерото.
През 2023 г. се отчетоха високи стоежи на водите на река Дунав, което наложи двукратно отваряне на шлюзовете за опресняване на водите в езерото. Това доведе до заливане на изкопания през миналата година канал, свързващ езерото Сребърна с река Дунав. През август се наложи отводняване на северната част на канала, за да могат да започнат строителните дейности по изграждане на преливника и утаителна шахта. Изпълнителят на проекта е извърши тампониране на стеснен участък в северната част на канала, за да не се допусне изтичане на води от езерото към реката. В участъци от канала и прилежащите съоръжения се поставиха на габиони (метални кошове, пълни с камъни), с противоерозионна цел.
На 29 ноември 2023 г., с официална церемония беше отбелязано приключването на строителството на обект „Западен канал с преливник“. Събитието се проведе в Природонаучния музей в с. Сребърна, като участие взеха областният управител на област Силистра Минчо Йорданов, председателят на Общинския съвет Димитър Трендафилов, кметът на Община Силистра Александър Сабанов, кметовете на селата Сребърна, Ветрен и Айдемир, представители на държавни институции, възложителите, строителния надзор и изпълнителите на проекта.
ДЕЙНОСТ 3. „Дейности за намаляване на притока на биогени и ограничаване на сукцесията“:
3.1. Отстраняване на кочки, тиня и детрит;
3.2. „Косене на тръстика и отстраняване на сива върба“;
3.3. Закупуване на специализирана техника за косене на тръстика и отстраняване на тиня и провеждане на работно посещение за запознаване с възможностите на машината;
3.4. Изработване на инструкция за управление на водния режим.
В края на август 2022 г. екип по проекта на РИОСВ-Русе реализира работно посещение в град Доротея, окръг Вестерботен, в Швеция миналата седмица. Целта на работната визита беше посещение на завода-производител на многофункционалната амфибия Truxor T40, доставена по проекта и запознаване с всичките й функционалности. Експертите са имали възможността да добият практически умения на терен, в сладководен водоем.
През октомври 2022 г. започнаха дейностите по косене на тръстика в резервата "Сребърна". До края на ноември следващата година ще бъдат окосени терени на площ 900 дка, а количeството на тинята, която ще бъде драгирана е около 50000 м3, с дълбочина от 1,00 м. Всички дейности ще извършват в извън размножителния период на защитените видове, при строг биологичен, хидрологичен и физикохимичен анализ преди, по време и след изпълнение на дейностите.
ДЕЙНОСТ 4 „Проучване на хранителната база на голям воден бик и извършване на дейности по зарибяване на езерото „Сребърна”
В етапа на подготовка на проекта е извършено предварително проучване на хранителната база на големия воден бик, за което е представен доклад от доц. д-р Лъчезар Пехливанов, ръководител на отдел „Водни екосистеми” в ИБЕИ-БАН, съгласно който в хранителната база на вида влизат бабушка, червеноперка, костур и див шаран. В процеса на подготовката на проектното предложение, провеждане на консултации и набиране на нарочна информация за отделните дейности е установено, че поради наличието в езерото „Сребърна" на значителен процент индивиди от вида американско бодливо сомче, който е голям хищник и силно инвазивен вид, не е удачно зарибяването да се извърши с малки рибки, т.к. същите ще бъдат изядени. В тази връзка, е взето решение, зарибяването да се извърши с отраснали индивиди, с размер 5-8 см , които са по-големи от стандартната храна на американското бодливо сомче.
В рамките на поректа са предвидени общо 4 зарибявания с по над 20 хиляди бройки от вида див шаран. Последното ще бъде през 2023 г. Дивият шаран (Cyprinus carpio Linnaeus, 1758) принадлежи към Разред Шараноподобни, Семейство Шаранови. В България е критично застрашен вид. В миналото е бил разпространен във всички сладководни и бракични водоеми на България – реки, блата и езера на Дунавския, Беломорския и Черноморския басейн. Видът е включен в Червената книга на България (1985). Единственото му потвърдено находище е в границите на природна забележителност „Дуранкулашко езеро“.
ДЕЙНОСТ 5. Извършване на поддържащи дейности в колонията на къдроглавия пеликан:
5.1. Изграждане на дървена ограда около сегашната колония на пеликаните с дължина около 250 м.(Предвижда се изграждане на дървена ограда с минимална височина 3 м около наличните известни гнездови колонии. Тя ще бъде разположена между тръстиковия масив и гнездовата колония с цел предпазване на гнездата от достъп на хищниците.);
5.2. Изграждане на 5 бр. платформи за гнездене на пеликаните и извършване на ежегодни поддържащи дейности.(Предвижда се на определено ново място в тръстиковия масив да бъде извършено окосяване на тръстика и осигуряване на площи за гнездене. Мястото ще бъде определено в резултат на възложеното проучване на гнездовите навици на вида, местоположение на съществували в миналото гнездилища, анализ на факторите, определящи избора на места за гнездене от птиците.)
ДЕЙНОСТ 6. Надграждане на видеонаблюдение с цел мониторинг на целевите видове в ПР „Сребърна”
Към момента в резервата има изградена система за наблюдение и мониторинг. Предвид новите дейности – изграждането на западен канал, обособяване на ново пеликанско гнездилище с наколни платформи, извършване на поддържащи и консервационни дейности за целеви видове и местообитания и др., възниква необходимост от нейното надграждане. За целта ще бъдат определени около 9 нови точки за поставяне на специализирана техника за наблюдение, за което е необходимо и закупуването на допълнително оборудване на обработка и съхраняване на получената цифрова информация.
ДЕЙНОСТ 7. Мониторинг на ефективността от изпълнението на дейностите по отстраняване на тиня, кочки, косене на тръстика, поддържащите и консервационни дейности и изграждането на канала.
7.1. Извършване на биологичен, хидрологичен и физикохимичен анализ преди, и след и изпълнение на дейността и даване на насоки и изработване на програма за последващи дейности. Изготвяне на сравнителен анализ на отлагането на дънния субстрат в мястото на въздействие и на контролни площи извън него.
7.2. Извършване на мониторинг на ефективността от изпълнението на дейностите, заснемане и създаване на GIS базирана информация.
Предвид това, че дейностите, включени в настоящото проектно предложение, са изцяло нови и не се изпълнявани в такъв мащаб и обхват на територията на Република България в защитени зони и територии, е необходимо да се извършва непрекъснат мониторинг на екосистемата. Това вслючва закупуване на високопроходим автомобил за обезпечаване на мониторинговите дейности и малка лодка с извънбордови двигател.
ДЕЙНОСТ 8. Организиране на мероприятия за популяризиране на влажната зона и защитените видове местообитания и обмяна на добри практики
8.1. Провеждане на посещение в чужбина за проучване на световния опит в областта на драгиране на езера, изземване на тиня и тяхното въздействие върху видовете и местообитанията в защитените зони.
8.2. Провеждане на работно посещение в чужбина за обмяна на добри практики и запознаване с методи на поддържане на състоянието на влажните зони и постигане на устойчив ефект.
8.3. Провеждане на кръгла маса за обсъждане на възможни методи за намаляване на биогените във влажните зони, възможни решения, добри практики, иновационни подходи, световен опит и др., необходими за последващото изпълнение на основните дейности по проекта.
Експерти на РИОСВ-Русе обсъдиха с колеги и научни специалисти методите за намаляване на биогените във влажните зони на кръгла маса. Събитието се проведе в град Силистра и резервата „Сребърна“ на 13 и 14 октомври, като участие взеха представители местната власт, институции, неправителствени организации и др. заинтересовани страни. Участниците във форума на терен се запознаха с работата на многофункционалната машина за косене на тръстика и драгиране на езерото, закупена по проекта. https://www.youtube.com/watch?v=UFKUKMe-Iyo
През ноември 2022 г., екип по проекта на РИОСВ-Русе „Управление на сукцесионните процеси и подобряване на качеството на местообитанията на защитени водолюбиви видове във влажната зона в ПР „Сребърна“ посети две влажни зони в селата Фуентес де Нава и Боада, в Паленсия - автономната общност Кастилия и Леон (Испания). Целта на работното посещение е проучване на международния опит в областта на драгиране на езера, изземване на тиня и др. поддържащи дейности във влажните зони, както и оценка на тяхното въздействие върху видовете местообитания в защитените територии.
Лагуните Ла Нарва и Боада са били част от голяма влажна зона, овлажнявана по естествен начин от снеготопенето в съседните планини. В последствие те са били пресушени в опит да се отвоюва земеделска територия, подобно на практиката в България през 50-те години на миналия век. Със съвместните усилия на Фондация за глобална природа (Fundation Global Nature), държавата, бизнеса и местните общности двете влажни зони са въстановени, създавайки екосистемни услуги и осигурявайки чудесни възможности за опазване на биологичното разнообразие, за еко и орнитологичен туризъм, биологично земеделие, работа за местното население и др. По време на теренната работа бяха наблюдавани птици от видовете Голяма дропла (Otis tarda), Сив жерав (Grus grus) и др.
Борбата с инвазивните растителни видове и устойчивото управление на влажните зони бяха предмет на работното посещение в Португалия на екипа по проекта, който РИОСВ-Русе изпълнява на територията на Поддържан резерват „Сребърна“. Работното посещение се реализира през втората половина на септември 2023 г., в северната част на страната.
В рамките на работната визита са посетени лагуните на Бертиандос, които са част от Национален парк и Центъра за мониторинг и интерпретация на устието на река Лима. В двете защитени местности се води активна борба с инвазивните видове - пампаска трева и австралийска акация, които се развиват бързо и завземат територията на евкалипта, черната елша и корковия дъб, които се отглеждат и със стопанско значение. Демонстрирани са методи за борба и справяне с агресивните видове чрез опръстеняване и премахване на част от кората на дърветата.
8.4. Заснемане на 4 бр. филма с времетраене до 15 мин. всеки за представяне на влажната зона и видовете, предмет на опазване в нея. Същите ще се ползват за представяне на ПР „Сребърна“ на различни национални и международни форуми и работни срещи, със субтитри на английски език, по следните теми: значимост на резервата и международното признание; биологично разнообразие на ПР Сребърна; размножителен период и поведение на къдроглавите пеликани; четирите сезона и миграциите на птиците в защитената територия.
ДЕЙНОСТ 9. „Организация и управление, подготовка на документации и провеждане на обществени поръчки и информация и комуникация”
Обща информация за проект „Подобряване на структурата и функциите на местообитания с код 91 ЕО И 91 FO на територията на поддържан резерват Сребърна“
Име на проект: „Подобряване на структурата и функциите на местообитания с код 91 ЕО И 91 FO на територията на поддържан резерват Сребърна“.
Бенефициент: Регионална инспекция по околната среда и водите – Русе (РИОСВ-Русе).
Приоритетни ос на ОП „Околна среда 2014-2020 г.“: НАТУРА2000 и биоразнообразие.
Наименование на процедура: „Подобряване на природозащитното състояние на видове и типове природни местообитания на територията на мрежата Натура 2000, попадащи в национални паркове, природни паркове и поддържани резервати;
Код на процедурата: BG16M1OP002-3.007.
Стойност на проекта: 898 823.53 лв., от които 764 000 лв. са от Европейския фонд за развитие, а 134 823,53 лв. съфинансиране от държавния бюджет .
Продължителност на проекта: 37 месеца.
Основни цели на проекта: Възстановяване и поддържане на местообитания, оценени Плана за управление в „неблагоприятно лошо състояние“. С изпълнението на дейностите по проекта ще се подобри природозащитното състояние на Алувиалните гори с черна елша и планински ясен, и на Крайречните смесени гори от обикновен дъб, бял бряст, планински ясен и полски ясен.
Основни дейности по проекта:
Дейност 1.: Изготвяне на проектно предложение.
Дейност 2.: Подготовка на документации за провеждане на обществени поръчки и избор на изпълнители по реда на Закона за обществените поръчки.
Дейност 3.: Обследване на проектните площи с цел идентифициране на конкретните мероприятия, срокове и начини за изпълнение на дейностите, необходими за възстановяването на местообитание 91 ЕО* и 91F0 в защитена зона „Сребърна“.
Дейност 4.: Възстановяване и поддържане на природни местообитания код 91 ЕО* - Алувиални гори и Крайречни смесени гори, които са предмет на опазване в защитена зона „Сребърна“.
Поддейност 4.1: Отстраняване и ограничаване разпространението на инвазивни видове чрез пречупване и опръстеняване.
Поддейност 4.2: Лесовъдски дейности за подобряване на благоприятното природозащитно състояние на целеви местообитания. Залесяване е предвидено да се извърши върху обща площ от 50-120 дка.
Дейност 5. Изпълнение на охранителни мерки за опазване на природни местообитания 91 ЕО* и 91F0 чрез ограничаване на достъпа до залесените площи чрез преграждане на възможните подходи. Монтиране на 600 предпазни съоръжения (габиони).
Дейност 6. Осигуряване на софтуер, хардуер и специализирана техника за изпълнение на дейностите по проекта.
Дейност 7. Информация и комуникация.
България е на трето място в Европейският съюз (ЕС) по процент от национална територия, която е в Общоевропейската екологична мрежа Натура 2000 - общо 34,4%. Към момента съгласно Директива 2009/147/ЕО за опазване на дивите птици са определени и обявени 119 броя специални защитени зони. По Директива 92/43/ЕИО за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна са определени 234 броя зони от значение за Общността, като 13 от тях се припокриват със специалните защитени зони.
С подкрепата на ОПОС 2007-2013 г. са картирани зоните от значение за Общността в сухоземната територия на България и е определен природозащитният статус на видовете и местообитанията. В резултат, през 2013 г. е извършено докладване до ЕК по чл. 17 от Директива 92/43/ЕИО. Приблизително 88% от оценките на природозащитното състояние на типовете природни местообитания са „неблагоприятно- незадоволително” състояние. Приблизително 36% от оценките на природозащитното състояние на видовете, предмет на докладване по чл. 17, са „неблагоприятно-незадоволително“, а 2.5% са „неблагоприятно-лошо“. Със средства от ОПОС 2007-2013 г. е разработена Националната приоритетна рамка за действие по Натура 2000 (НПРД). В документа са идентифицирани необходимите мерки по отношение на тези приоритетни видове и местообитания, както и мерки, насочени към останалите видове и местообитания от Натура 2000. ОПОС 2014-2020 г. ще продължи да надгражда резултатите от предходния програмен период (2007 – 2013 г.), като мерките, които ще се финансират, са включени в обхвата на Националната приоритетна рамка за действия в Натура 2000.
С проекта на РИОСВ-Русе „Подобряване на структурата и функциите на местообитания с код 91 ЕО И 91 FO на територията на поддържан резерват Сребърна“ ще се изпълнят дейности, допринасящи за подобряване на природозащитното състояние на горски природни местообитания, срещащи се на територията на Поддържан резерват (ПР) „Сребърна", оценени съгласно проекта за „Картиране и определяне на природозащитното състояние на висши растения, мъхове и природни местообитания” в „неблагоприятно лошо състояние”:
Към това природно местообитание се отнасят крайречните гори в низините и планините, развиващи се на богати алувиални почви, периодично наводнявани от реката. В рамките на местообитанието се разграничават няколко подтипа.
Местообитанието включва смесени крайречни галерийни съобщества с основен доминиращ дървесен вид черната елша. Крайречните гори от елши и планински ясен в България имат разпокъсано разпространение около реките в предпланините и в долния планински пояс на повечето планини в България при надморска височина от около 300 до около 1000 м.
Бялата елша е студоустойчива и непретенциозна по отношение на почвата и светлината, което позволява да се развива успешно при по-сурови климатични условия на по-големи надморски височини в сравнение със сходните гори от черна елша и планински ясен – от 800 до 1500 м н. в.
В това местообитание са включени смесените върбово-тополови гори (най-често), както и чистите върбови или тополови такива в низините и равнините, в условията на континентален климат в Северна България до около 800 (1000) м н. в.
Заливните гори от черна елша се срещат по долното течение на реките от Черно-морско-средиземноморския басейн. На места са с прекъснато, ивичесто разположе-ние край реките и имат характер на „галерии“. Отличават се от хигрофитните гори от лонгозен тип както по почвено-екологичните условия и по-голямото участие на ливадно-блатни видове, така и по ограниченото участие на увивни растения.
Подтип 1. Крайречни гори от елша и планински ясен
Подтип 2. Планински галерииот бяла елша
Подтип 3. Крайречни върбово-тополови гори
Подтип 4. Заливни гори от черна елша
Смесените низинни и крайречни гори и лонгози са елемент от разпространената в долините на редица реки в България растителност. Характерните им особености включват периодични заливания, а в някои случаи и висока въздушна влажност.
Доминиращите дървета се различават в зависимост от водния режим, но най-често принадлежат към видовете ясен, бряст и дъб.
Специфични са за климатични условия с мека и влажна зима. Това определя и наличието на някои вечнозелени и топлолюбиви видове в състава им, което ги различава от останалите крайречни гори в България. Многоетажни гори, доминирани от летен или дръжкоцветен дъб, с участие на увивни растения, което е по-малко в сравнение с това в лонгозните гори. Разпространени са на надморска височина от 40 до 70 м, на равни терени, като често граничат с крайречните гори от върби и тополи, но заемат по-сухи места от тях.
Подтип 1. Лонгозни гори.
Подтип 2. Влажни низинни, дъбови гори.
Подтип 3. Тракийски гори от дръжкоцветен дъб.
Целта на проекта „Подобряване на структурата и функциите на местообитания с код 91 ЕО И 91 FO на територията на поддържан резерват Сребърна“ е изпълнение на дейности, свързани с възстановяването и поддържането на гореописаните целеви местообитания, попадащи в обхвата на мярка 43 от Национална приоритетна рамка за действие в Натура 2000 (НПРД):
Проведени проучвания
Във връзка с изпълнението на проект „Ограничаване на негативното влияние на инвазивните видове и възстановяване на естествените местообитания чрез залесяване с местни видове в поддържан резерват „Сребърна”, в периода 01.03.2011 г. - 31.05.2011 г. са извършени проучвателни дейности - инвентаризация на горските местообитания, първоначално проучване на растителността и определяне на инвазивните видове растения... прочети повече
Регионалната инспекция по околната среда и водите – Русе е бенефициент по два проекта по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.”:
І. „Ограничаване на негативното влияние на инвазивните видове и възстановяване на естествените местообитания чрез залесяване с местни видове в поддържан резерват „Сребърна” № 508301-19-439 по Процедура № BG161PO0005/08/3.0/01/05 „Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие в Република България” на Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.” на обща стойност: 1 364 165,50 лева. По проекта са изпълнени дейности, които са включени в утвърдения и влезлия в сила през 2001 г. План за управление, както следва:
1. По отношение на ограничаването на негативното влияние на инвазивните видове са:
Методът пречупване е приложен върху площ от 64 дка, а опръстеняването върху площ от 343 дка. Отстранени са инвазивните видове, които са установени през пролетта на 2011 г. след провеждането на първоначално теренно изследване с цел намаляване на тяхното негативно въздействие върху местните популации.
Установено е наличието на следните неместни (алохтонни) дървесни видове на територията на резервата: ясенолистен явор, пенсилвански ясен, айланд (див орех), акация, гледичия и аморфа.
С настоящия проект е извършено опръстеняване и пречупване единствено на дървета от видовете пенсилвански ясен и ясенолистен явор. Дървета от видовете: аморфа, айлант, акация и гледичия реално не са премахнати от терена, т.к. същите не представляват заплаха за местообитание 91 Е0* „Алувиални гори с черна елша (Alnus glutinosa) и планински ясен (Fraxinus excelsior), подтип В”.
1. По отношение на възстановяването на естествените местообитания чрез залесяване с местни видове са извършени залесителни мероприятия на площ от 370 дка с видовете бяла върба, полски ясен, черна и бяла топола, бряст и летен дъб. Включени са следните поддейности:
Проведените мероприятия са регламентирани в действащия План за управление на ПР „Сребърна” (проект 1.2.2.) – „Подмяна на хибридната топола от резервата”.
С реализацията на проекта е подменен неместният дървесен вид- хибридна топола, залесяван преди 20 години, както и видовете чер бор, миризлива върба, гледичия и акация (салкъм) с местна (автохтонна) дървесна и храстова растителност.
Хибридната топола е залесявана масово през миналия век като бързорастящ стопански дървесен вид на мястото на изсечените естествени крайречни гори. Премахването на хибридната топола в северната част на резервата е извършено през 2006-2007 г.
След проведената механизирана подготовка на терена до края на 2012 година са залесени общо 31 048 броя фиданки от видовете: полски бряст – 7 996 бр., полски ясен -10 993, бяла върба – 4462 бр., бяла топола – 6497 бр. и летен дъб – 1100 бр. на дълбочина 30/60 см.
Всички горскостопански дейности в ПР „Сребърна” са реализирани от квалифицирани специалисти и обучен персонал.
3. Освен изброените дейности, е извършено обследване на построените през 90-те години хидротехнически съоръжения (северен и южен шлюз) и е направен последващ ремонт.
ІІ.Второто проектно предложение е по процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по приоритетна ос 3„Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие” BG161PO005/11/3/3.2/05/26 с наименование: „Дейности по устойчиво управление на поддържан резерват „Сребърна” и резерват „Бели Лом”. Проектът е в процес на реализация и включва следните основни дейности:
2. Посетителска инфраструктура и капитално строителство:
2.1. ПР „Сребърна”:
2.2. Резерват “Бели Лом”
2.3. Ремонт и реконструкция на природонаучен музей в резерват „ Сребърна”
3. Интерпретация и образователни програми (различни от задължителната дейност по информация и публичност на проекта):
ПР „ Сребърна”:
Резерват „ Бели лом”:
4. Планиране и оптимизация на управлението:
ПР „Сребърна”:
4.1. Актуализиране на плана за управление, което включва:
4.2. Изготвяне на план за управление на резерват „Бели Лом” и план за управление на защитена местност „Ломия” (бивша буферна зона).
4.3. Дейности за превенция на пожари:
Регистър на обявените защитени зони съгласно чл. 12 от Закона за биологичното разнообразие тук
Информация за защитените територии може да намерите на страницата на РИОСВ - Русе от тук
Още от ранни епохи, древният летописец се чуди кое е това необикновено събитие или случка в живота на неизвестен местен жител, което го е подтикнало да нарече това приказно езеро и село Сребърна. Дали това не са били лъскавите риби, които грациозно пронизват прозрачните води или росата, която покрива като със сребърен накит изплетените финни паяжини по тръстиката и папура. А защо не и сребърно съкровище, чакащо своят откривател в бистрите води или приказно чистите струи, изливащи се от сребърните чучури на „Сухата чешма” или чешмата „Тодоранка”.
И сега, като застанеш рано сутрин на „Коджа баир” и погледнеш към „Бабушкото блато”, а вечер когато луната озари водната шир, се вижда сякаш над езерото са пръснати хиляди сребърни монети.
Сребърна, така всеки зове това приказно кътче!
Съгласно чл. 17 (1)Закона за защитените територии (ДВ, бр. 133/1998 година, изм. и доп. бр. 27/2013 година) в поддържаните резервати може да се осъществят посещения с научна цел и събирането на семенен материал, диви растения и животни с научна цел или за постановяването им на други места само с разрешение на министъра на околната среда и или оправомощени от него длъжностни лица. Това условие се отнася за влизане с лодка в резервата.
Желаещите да се насладят на красотата на Поддържан резерват „Сребърна” могат да го направят без разрешително, използвайки посетителската инфраструктура в бившата буферна зона на резервата, в момента настояща Защитена местност „Пеликаните” при спазване на режимите, записани в заповедта.
Туристически маршрути
I. „Природонаучен музей - с. Сребърна – Защитена местност „Пеликаните” – Рибарско селище „Атанасово” (в червено)
Описание на маршрута
Проходимост за леки автомобили: да, проходим за леки коли по противопожарния път.
Вид на настилката: трошенокаменна.
Наличие на туристическа инфраструктура: еко-пътеки, наблюдателна кула, беседки, пейки, тоалетни, указателни табели.
Наличие на питейна вода: изворна вода в местността „Тодоранка”.
Забележителности: местността „Тодоранка”, местността „Коджа баир”.
Погледни точки към ПР „Сребърна”: Колонията на къдроглавия пеликан от местността „Сухата чешма”; смесена колония чапли в „Драганова локва” и „Бабушко блато”.
Разстояния на маршрута в километри: 1. Природонаучен музей – с. Сребърна” → 1.5 км → 2. местност „Сухата чешма” 1.5 км (00000) → 3. местност „Тодоранка” →1.5 км → 4. местност „Коджа Баир” → 0.500 км → местност „Домусклак” → 1.00 км → Рибарско селище „Атанасово”.
II. „Фазанарията” – „Южен шлюз” (в синьо)
Кратко описание на маршрута
Обща дължина: 7 км.
Проходимост за леки автомобили: да, проходим за леки коли.
Вид на настилката: трошенокаменна.
Наличие на туристическа инфраструктура: налични указателни табели; пейки, маси.
Наличие на питейна вода: не.
Погледни точки: местност „Камъка” → местност „Габрица” → канал „Драгайка” → „Южен шлюз”.
III. „Участък за спортен риболов” (в оранжево)
Кратко описание на маршрута
Обща дължина: 2 км.
Проходимост за леки автомобили: частично проходим за леки автомобили.
Наличие на туристическа инфраструктура: няма.
Описание: Почивен дом „Сребърна” → местност „Канаричката”.
Ежегодно директорът на РИОСВ-Русе издава заповед, с която разрешава извършването на спортен риболов на територията на ПР „Сребърна”. Възможно е поради промяна на условията да се определи нов участък за риболов в случай на заливане на терени, нарушаване целостта на туристическата инфраструктура или др. причини.
Важно: От 01.06.2013 г. съгласно Проект 5.2.1. „Организиране на места за регламентиран спортен риболов” от утвърдения План за управление е разрешен спортният риболов при следните условия:
Нарушителите на горецитираните условия на заповедта ще бъдат санкционирани съгласно административно-наказателните разпоредби на Закона за защитените територии.
През 2013 година се навършват 65 години от началото на природозащитната дейност на територията на днешния Поддържан резерват „Сребърна”
Преди повече от век езерото „Сребърна” е било „Елдорадо за блатните птици” в очите на австрийския пътешественик Феликс Канц.
Още през 1942 г. Сребърна е обявена за „развъдник” на водоплаващи птици и в езерото е забранено всякакво ловуване. Три години по-късно тази забрана е премахната и е разрешен лов на водоплаващи птици.
На 20 септември 1948 г. с Постановление на МС „Блатото Сребърна” е обявено за птичи резерват (бранище), с площ 750 ха. Забранено е косенето на тръстиката и безпокоенето на птиците. През следващата година е изградена дига, която е прекъснала естествената му връзка с река Дунав и с това е преустановен притокът на прясната вода в резервата.
От 1965 г. резерватът е включен в категория „А” на проекта МАР (списък на най-значимите влажни зони в Европа, изработен от Международното бюро за изследване на водолюбивите птици). През 1975 г. е обявен за влажна зона с международно значение по Рамсарската конвенция, а от 1977 г. е биосферен резерват според критериите на световната мрежа на биосферните резервати по програмата „МАВ” (Човекът и биосферата) на ЮНЕСКО. Връчена е специална диплома.
Най-голямо признание резерватът получава през 1983 год. Предложен е за включване в Списъка на Световното културно и природно наследство на Седмата редовна сесия на Комитета за световно наследство “ ... като естествена функционираща екосистема, осигуряваща важна жизнена среда на застрашения къдроглав пеликан”.
Буферната зона на резервата е обявена през 1983 година със Заповед на Комитета за опазване на природната среда (ДВ бр.3/1983 г.).
Сребърна е в списъка на орнитологично важните места в Европа от 1989 г. Поради изграждането на защитна дига и ограничаване достъпът на пресни води от река Дунав в езерото, настъпват съществени промени в естествения характер на влажната зона и се влошава състоянието й.
През 1991 г. се правят няколко научни експертизи от български и чужди специалисти и се взема решение за предприемане на решителни мерки за подобряване на състоянието на резервата. Поради влошени екологични характеристики, през 1992 год. резерватът е включен в Списъка на застрашените от заличаване обекти на ЮНЕСКО.
В периода от 1992 г. до 1998 г. българското правителство в лицето Министерството на околната среда и водите изработва програма от мерки, насочени към възстановяване на естественото или близко до него състояние на екосистемите в резервата, следвайки препоръките на научната общност.
Най-съществените действия, които са предприети през периода са: разработване и реализиране на проект „Прокарване на хидравлична връзка между река Дунав и езерото Сребърна”, възстановяване на каналът, който е свързвал река Дунав с езерото до 1949 г. и разширяване на територията на резервата с почти една трета. Проектът е реализиран със съвместните усилия на Министерството на околната среда и водите и финансовата подкрепа на Рамсарската конвенция и секретариата на Конвенцията по световно културно и природно наследство.
Разкрита е и Рамсарската процедура за мониторинг на влажна зона под заплаха, съгласно конференцията в Montreux (1990 г.).
От 1999 г. Сребърна има статут на поддържан резерват и за него е разрешено провеждането на поддържащи, направляващи и регулиращи мерки и възстановителни мероприятия.
Усилията през годините се увенчават с успех и в края на юни 2003 г. резерватът е изваден от списъка на застрашените от изключване обекти на световното и културното наследство на ЮНЕСКО. Поддържан резерват „Сребърна” остава в списъка на обектите световно културно и природно наследство.
На територията на резервата са установени, 1123 таксона водорасли, 17 вида гъби, 15 вида лишеи, 139 таксона/видове/ висши водни и влаголюбиви растения, принадлежащи към 45 семейства и 97 рода. От флористичния генетичен фонд на влажните зони в България на Сребърна принадлежат 53% от видовете, респективно 75% от родовете и 78% от семействата.
Девет вида растения са защитени по Закона за биологичното разнообразие, 13 вида са включени в „Червената книга на България” и 2 вида присъстват в „Европейския списък на застрашените, редките и ендемични растения”. Общо до момента в резервата са установени 500 вида насекоми.
В самото езеро са установени около 20 вида риби от 6 семейства. По Бернската конвенция са защитени дунавска скумрия, брияна, върловка, деветиглена бодливка и виюн. В Националната стратегия брияната (Chalcalburnus chalcoides) е категоризирана като рядък за България вид, върловката (Leucaspius delineatus) - като “средно рядък”, а деветоиглената бодливка (Pungitius platygaster) - като „много рядък”. Същите видове са регистрирани в Червената книга на България като „защитени”.
От земноводните са установени 12 вида, от които 1 вид от Червената книга на България - сирийската чесновница (Pelobates syriacus) и други 8 вида защитени от Закона за биологичното разнообразие.
На територията на резервата са установени 15 вида влечуги, като 1 от тях - смокът мишкар (Elaphe longissima) е включен в международната Червена книга и Червената книга на България, а други шест вида са защитени от Закона за биологичното разнообразие.
Най - голямо е разнообразието на птиците. През различните сезони, общият видов състав достига около 223.
Перлата на резервата е гнездовата колония на къдроглавия пеликан. Броят на птиците в колонията за периода 1950 - 1980 г. варира от 29 до 127 двойки. През периода 2000-2004 години, числеността на двойките варира между 100 -120.
В края на 2007 г., буферната зона на Поддържан резерват „Сребърна” е прекатегорирана в защитена територия със заповед на министъра на околната среда и водите. Процедурата е извършена съгласно изискванията на Закона за биологичното разнообразие. Буферната зона на ПР „Сребърна” – се нарича „Пеликаните”.
Изработката на тази страница е в изпълнение на Проект № DIR-5113325-6-96 „Дейности по устойчиво управление на Поддържан резерват „Сребърна” и резерват „Бели Лом” по ОП „Околна среда 2007-2013 г.”, финансиран от Европейския фонд за регионално развитие на Европейския съюз и национално публично съфинансиране от Републиканския бюджет.