Преди стотици години, още по време на Византийско робство, при местността „Поляната” кипеше главоломна битка. Велик воин размахваше меч като житен клас, повят от северния вятър и отблъскваше неистово многобройния враг. Той разцепваше с гласа си като разярен лъв долината, затворена между „Караборун” и „Коджа баир”. Приканваше своите войни да отблъснат врага в тръстиката, за да станат жертва на щуките и големите сомове, на краставите жаби. Пеликани с огромните си кожени торби, като дракони нападаха виещите вражески войници, а чаплите кълвяха ококорените им, облещени от ужаса очи. Сякаш и природата помагаше на местния народ да надвие жестокия и многолюден враг. Но като черна магия, отровна стрела разцепи тежкия въздух и прониза в сърцето смелия войн Сребрун.
И днес щом всеки местен жител докосне водите на езерото знае, че името на селото е име на храбър и смел войн.