Проведени проучвания и текущи проекти
- Публикувана в ПР "Сребърна"
Информация за проект: „Управление на сукцесионните процеси и подобряване на качеството на местообитанията на защитени водолюбиви видове във влажната зона в ПР „Сребърна”
Оперативна програма: „Околна среда 2014 – 2020 г.”
Приоритетни оси: „НАТУРА2000 и биоразнообразие“
Наименование и код на процедурата: „Изпълнение на приоритетни мерки във влажни зони“, BG16M1OP002-3.015
Име на проекта: „Управление на сукцесионните процеси и подобряване на качеството на местообитанията на защитени водолюбиви видове във влажната зона в ПР „Сребърна”.
Стойност: 8 532373,00 лева, от които 85 % средства на ЕФРР (7252517,05 лв.) и 15% (1279855,95 лв.) национално съфинансиране.
Срок на изпълнение: 48 месеца
Обща цел: Подобряване на природозащитното състояние на видове и типове природни местообитания на територията на Рамсарски обект с международно значение - влажна зона „Сребърна“, попадаща в НАТУРА 2000 и поддържан резерват „Сребърна“.
Специфични цели:
Възстановяване на водния режим в езерото Сребърна, ограничаване на притока на биогени и ограничаване на сукцесионните процеси чрез изграждане на „западен канал“, осигуряване на проточност на водата в езерото, отстраняване на тиня, кочки, детрит и косене на тръстика;
Изпълнение на консервационни мерки от плановете за действие на къдроглавия пеликан, големия воден бик и малкия корморан чрез проучване на стари гнездови
колонии на къдроглавия пеликан и извършване на поддържащи дейности за целевите видове;
Осъществяване на мониторинг на състоянието на екосистемата и на целевите видове.
Основни дейности на проекта:
ДЕЙНОСТ 1 „Спомагателни дейности”:
1.1. „Подготовка на проектно предложение”;
1.2. Изготвяне на експертен анализ, в т.ч. анализ на остойностяване на разходите и определяне на мерки за изграждане на нови канали и/или шлюзове, реконструкция и основен ремонт на съществуващи канали и/или шлюзове, косене на тръстика, отстраняване на тиня и др. съпъстващи ги необходими дейности във влажна зона Сребърна;
1.3. Провеждане на съгласувателни процедури във връзка със спазване изискванията на екологичното законодателство и закона за водите;
1.4. Изготвяне на експертни анализи и проучвания във връзка с подготовка и планиране на отделните дейности и прогнозиране на очаквани резултати в т.ч. извършване на прединвестиционни проучвания за отстраняване на тиня; проучване на стари гнездилища и определяне на най-подходящи места за оформяне на нови места за гнездене на къдроглавия пеликан; определяне на нови точки, възможности за синхронизация със съществуващата система система за видеонаблюдение и др.;
1.5. Строителен надзор за дейността по изграждане на канала, изграждане на вътрешни диги и прекъсване на части от тях;
1.6. Проектиране по дейност 2 „Изграждане на западен канал и съпътстващи дейности;
1.7. Авторски надзор.
ДЕЙНОСТ 2 „Изграждане на западен канал“
Предвидено е дейността да се възложи като инженеринг, в резултат на което конкретните параметри ще бъдат елемент на работното проектиране на по-късен етап. Каналът ще се изгради с бетонов преливник, който ще бъде обезопасен с метална ограда. При изпълнението на канала е възможно да бъдат засегнати екземпляри на бялата водна лилия Nymphaea alba, във връзка с което ще бъде извършено преместването им на подходящо място в тръстиковите масиви. След приключване на строителните дейности площадката/те и всички компрометирани площи ще бъдат възстановени и залесени с местни видове.
На 21 октомври 2021 г., с публична церемония „Първа копка“ е дадено началото на дейностите по изграждането на западен канал в Поддържан резерват „Сребърна“. На церемонията присъстваха заместник-областният управител на Област Силистра – Минчо Йорданов, кметът на град Силистра д-р Юлиян Найденов, кметът на с. Сребърна Георги Иванов, директорът на РИОСВ-Русе Анатоли Станев, ръководителят на проекта Анелия Николова, представители на заинтересовани институции, проектантите и изпълнителите на дейността, членове на екипа по проекта.
 |
 |
 |
 |
 |
 |
През август 2022 г., приключването на гнездовия период на защитените птици в резервата „Сребърна“ даде старт на изпълнението на основните дейности по проекта на РИОСВ-Русе. Започна строежът на западния канал с преливник. Съоръжението е проектирано в западната част на резервата, следвайки в по-голямата си част контура на прилежащия бряг на езерото.
През 2023 г. се отчетоха високи стоежи на водите на река Дунав, което наложи двукратно отваряне на шлюзовете за опресняване на водите в езерото. Това доведе до заливане на изкопания през миналата година канал, свързващ езерото Сребърна с река Дунав. През август се наложи отводняване на северната част на канала, за да могат да започнат строителните дейности по изграждане на преливника и утаителна шахта. Изпълнителят на проекта е извърши тампониране на стеснен участък в северната част на канала, за да не се допусне изтичане на води от езерото към реката. В участъци от канала и прилежащите съоръжения се поставиха на габиони (метални кошове, пълни с камъни), с противоерозионна цел.
|
|
 |
 |
|
|
 |
 |
|
|
 |
 |
На 29 ноември 2023 г., с официална церемония беше отбелязано приключването на строителството на обект „Западен канал с преливник“. Събитието се проведе в Природонаучния музей в с. Сребърна, като участие взеха областният управител на област Силистра Минчо Йорданов, председателят на Общинския съвет Димитър Трендафилов, кметът на Община Силистра Александър Сабанов, кметовете на селата Сребърна, Ветрен и Айдемир, представители на държавни институции, възложителите, строителния надзор и изпълнителите на проекта.
ДЕЙНОСТ 3. „Дейности за намаляване на притока на биогени и ограничаване на сукцесията“:
3.1. Отстраняване на кочки, тиня и детрит;
3.2. „Косене на тръстика и отстраняване на сива върба“;
3.3. Закупуване на специализирана техника за косене на тръстика и отстраняване на тиня и провеждане на работно посещение за запознаване с възможностите на машината;
3.4. Изработване на инструкция за управление на водния режим.
 |
 |
 |
 |
 |
 |
В края на август 2022 г. екип по проекта на РИОСВ-Русе реализира работно посещение в град Доротея, окръг Вестерботен, в Швеция миналата седмица. Целта на работната визита беше посещение на завода-производител на многофункционалната амфибия Truxor T40, доставена по проекта и запознаване с всичките й функционалности. Експертите са имали възможността да добият практически умения на терен, в сладководен водоем.
 |
 |
 |
През октомври 2022 г. започнаха дейностите по косене на тръстика в резервата "Сребърна". До края на ноември следващата година ще бъдат окосени терени на площ 900 дка, а количeството на тинята, която ще бъде драгирана е около 50000 м3, с дълбочина от 1,00 м. Всички дейности ще извършват в извън размножителния период на защитените видове, при строг биологичен, хидрологичен и физикохимичен анализ преди, по време и след изпълнение на дейностите.
ДЕЙНОСТ 4 „Проучване на хранителната база на голям воден бик и извършване на дейности по зарибяване на езерото „Сребърна”
В етапа на подготовка на проекта е извършено предварително проучване на хранителната база на големия воден бик, за което е представен доклад от доц. д-р Лъчезар Пехливанов, ръководител на отдел „Водни екосистеми” в ИБЕИ-БАН, съгласно който в хранителната база на вида влизат бабушка, червеноперка, костур и див шаран. В процеса на подготовката на проектното предложение, провеждане на консултации и набиране на нарочна информация за отделните дейности е установено, че поради наличието в езерото „Сребърна" на значителен процент индивиди от вида американско бодливо сомче, който е голям хищник и силно инвазивен вид, не е удачно зарибяването да се извърши с малки рибки, т.к. същите ще бъдат изядени. В тази връзка, е взето решение, зарибяването да се извърши с отраснали индивиди, с размер 5-8 см , които са по-големи от стандартната храна на американското бодливо сомче.
 |
 |
 |
В рамките на поректа са предвидени общо 4 зарибявания с по над 20 хиляди бройки от вида див шаран. Последното ще бъде през 2023 г. Дивият шаран (Cyprinus carpio Linnaeus, 1758) принадлежи към Разред Шараноподобни, Семейство Шаранови. В България е критично застрашен вид. В миналото е бил разпространен във всички сладководни и бракични водоеми на България – реки, блата и езера на Дунавския, Беломорския и Черноморския басейн. Видът е включен в Червената книга на България (1985). Единственото му потвърдено находище е в границите на природна забележителност „Дуранкулашко езеро“.
ДЕЙНОСТ 5. Извършване на поддържащи дейности в колонията на къдроглавия пеликан:
5.1. Изграждане на дървена ограда около сегашната колония на пеликаните с дължина около 250 м.(Предвижда се изграждане на дървена ограда с минимална височина 3 м около наличните известни гнездови колонии. Тя ще бъде разположена между тръстиковия масив и гнездовата колония с цел предпазване на гнездата от достъп на хищниците.);
5.2. Изграждане на 5 бр. платформи за гнездене на пеликаните и извършване на ежегодни поддържащи дейности.(Предвижда се на определено ново място в тръстиковия масив да бъде извършено окосяване на тръстика и осигуряване на площи за гнездене. Мястото ще бъде определено в резултат на възложеното проучване на гнездовите навици на вида, местоположение на съществували в миналото гнездилища, анализ на факторите, определящи избора на места за гнездене от птиците.)
 |
 |
 |
ДЕЙНОСТ 6. Надграждане на видеонаблюдение с цел мониторинг на целевите видове в ПР „Сребърна”
Към момента в резервата има изградена система за наблюдение и мониторинг. Предвид новите дейности – изграждането на западен канал, обособяване на ново пеликанско гнездилище с наколни платформи, извършване на поддържащи и консервационни дейности за целеви видове и местообитания и др., възниква необходимост от нейното надграждане. За целта ще бъдат определени около 9 нови точки за поставяне на специализирана техника за наблюдение, за което е необходимо и закупуването на допълнително оборудване на обработка и съхраняване на получената цифрова информация.
ДЕЙНОСТ 7. Мониторинг на ефективността от изпълнението на дейностите по отстраняване на тиня, кочки, косене на тръстика, поддържащите и консервационни дейности и изграждането на канала.
7.1. Извършване на биологичен, хидрологичен и физикохимичен анализ преди, и след и изпълнение на дейността и даване на насоки и изработване на програма за последващи дейности. Изготвяне на сравнителен анализ на отлагането на дънния субстрат в мястото на въздействие и на контролни площи извън него.
7.2. Извършване на мониторинг на ефективността от изпълнението на дейностите, заснемане и създаване на GIS базирана информация.
Предвид това, че дейностите, включени в настоящото проектно предложение, са изцяло нови и не се изпълнявани в такъв мащаб и обхват на територията на Република България в защитени зони и територии, е необходимо да се извършва непрекъснат мониторинг на екосистемата. Това вслючва закупуване на високопроходим автомобил за обезпечаване на мониторинговите дейности и малка лодка с извънбордови двигател.
ДЕЙНОСТ 8. Организиране на мероприятия за популяризиране на влажната зона и защитените видове местообитания и обмяна на добри практики
8.1. Провеждане на посещение в чужбина за проучване на световния опит в областта на драгиране на езера, изземване на тиня и тяхното въздействие върху видовете и местообитанията в защитените зони.
8.2. Провеждане на работно посещение в чужбина за обмяна на добри практики и запознаване с методи на поддържане на състоянието на влажните зони и постигане на устойчив ефект.
8.3. Провеждане на кръгла маса за обсъждане на възможни методи за намаляване на биогените във влажните зони, възможни решения, добри практики, иновационни подходи, световен опит и др., необходими за последващото изпълнение на основните дейности по проекта.
 |
 |
 |
Експерти на РИОСВ-Русе обсъдиха с колеги и научни специалисти методите за намаляване на биогените във влажните зони на кръгла маса. Събитието се проведе в град Силистра и резервата „Сребърна“ на 13 и 14 октомври, като участие взеха представители местната власт, институции, неправителствени организации и др. заинтересовани страни. Участниците във форума на терен се запознаха с работата на многофункционалната машина за косене на тръстика и драгиране на езерото, закупена по проекта. https://www.youtube.com/watch?v=UFKUKMe-Iyo
През ноември 2022 г., екип по проекта на РИОСВ-Русе „Управление на сукцесионните процеси и подобряване на качеството на местообитанията на защитени водолюбиви видове във влажната зона в ПР „Сребърна“ посети две влажни зони в селата Фуентес де Нава и Боада, в Паленсия - автономната общност Кастилия и Леон (Испания). Целта на работното посещение е проучване на международния опит в областта на драгиране на езера, изземване на тиня и др. поддържащи дейности във влажните зони, както и оценка на тяхното въздействие върху видовете местообитания в защитените територии.
Лагуните Ла Нарва и Боада са били част от голяма влажна зона, овлажнявана по естествен начин от снеготопенето в съседните планини. В последствие те са били пресушени в опит да се отвоюва земеделска територия, подобно на практиката в България през 50-те години на миналия век. Със съвместните усилия на Фондация за глобална природа (Fundation Global Nature), държавата, бизнеса и местните общности двете влажни зони са въстановени, създавайки екосистемни услуги и осигурявайки чудесни възможности за опазване на биологичното разнообразие, за еко и орнитологичен туризъм, биологично земеделие, работа за местното население и др. По време на теренната работа бяха наблюдавани птици от видовете Голяма дропла (Otis tarda), Сив жерав (Grus grus) и др.
|
|
|
|
 |
 |
 |
Борбата с инвазивните растителни видове и устойчивото управление на влажните зони бяха предмет на работното посещение в Португалия на екипа по проекта, който РИОСВ-Русе изпълнява на територията на Поддържан резерват „Сребърна“. Работното посещение се реализира през втората половина на септември 2023 г., в северната част на страната.
 |
 |
 |
 |
 |
 |
В рамките на работната визита са посетени лагуните на Бертиандос, които са част от Национален парк и Центъра за мониторинг и интерпретация на устието на река Лима. В двете защитени местности се води активна борба с инвазивните видове - пампаска трева и австралийска акация, които се развиват бързо и завземат територията на евкалипта, черната елша и корковия дъб, които се отглеждат и със стопанско значение. Демонстрирани са методи за борба и справяне с агресивните видове чрез опръстеняване и премахване на част от кората на дърветата.
 |
 |
 |
8.4. Заснемане на 4 бр. филма с времетраене до 15 мин. всеки за представяне на влажната зона и видовете, предмет на опазване в нея. Същите ще се ползват за представяне на ПР „Сребърна“ на различни национални и международни форуми и работни срещи, със субтитри на английски език, по следните теми: значимост на резервата и международното признание; биологично разнообразие на ПР Сребърна; размножителен период и поведение на къдроглавите пеликани; четирите сезона и миграциите на птиците в защитената територия.
ДЕЙНОСТ 9. „Организация и управление, подготовка на документации и провеждане на обществени поръчки и информация и комуникация”
Обща информация за проект „Подобряване на структурата и функциите на местообитания с код 91 ЕО И 91 FO на територията на поддържан резерват Сребърна“
Име на проект: „Подобряване на структурата и функциите на местообитания с код 91 ЕО И 91 FO на територията на поддържан резерват Сребърна“.
Бенефициент: Регионална инспекция по околната среда и водите – Русе (РИОСВ-Русе).
Приоритетни ос на ОП „Околна среда 2014-2020 г.“: НАТУРА2000 и биоразнообразие.
Наименование на процедура: „Подобряване на природозащитното състояние на видове и типове природни местообитания на територията на мрежата Натура 2000, попадащи в национални паркове, природни паркове и поддържани резервати;
Код на процедурата: BG16M1OP002-3.007.
Стойност на проекта: 898 823.53 лв., от които 764 000 лв. са от Европейския фонд за развитие, а 134 823,53 лв. съфинансиране от държавния бюджет .
Продължителност на проекта: 37 месеца.
Основни цели на проекта: Възстановяване и поддържане на местообитания, оценени Плана за управление в „неблагоприятно лошо състояние“. С изпълнението на дейностите по проекта ще се подобри природозащитното състояние на Алувиалните гори с черна елша и планински ясен, и на Крайречните смесени гори от обикновен дъб, бял бряст, планински ясен и полски ясен.
Основни дейности по проекта:
Дейност 1.: Изготвяне на проектно предложение.
Дейност 2.: Подготовка на документации за провеждане на обществени поръчки и избор на изпълнители по реда на Закона за обществените поръчки.
Дейност 3.: Обследване на проектните площи с цел идентифициране на конкретните мероприятия, срокове и начини за изпълнение на дейностите, необходими за възстановяването на местообитание 91 ЕО* и 91F0 в защитена зона „Сребърна“.
Дейност 4.: Възстановяване и поддържане на природни местообитания код 91 ЕО* - Алувиални гори и Крайречни смесени гори, които са предмет на опазване в защитена зона „Сребърна“.
Поддейност 4.1: Отстраняване и ограничаване разпространението на инвазивни видове чрез пречупване и опръстеняване.
Поддейност 4.2: Лесовъдски дейности за подобряване на благоприятното природозащитно състояние на целеви местообитания. Залесяване е предвидено да се извърши върху обща площ от 50-120 дка.
Дейност 5. Изпълнение на охранителни мерки за опазване на природни местообитания 91 ЕО* и 91F0 чрез ограничаване на достъпа до залесените площи чрез преграждане на възможните подходи. Монтиране на 600 предпазни съоръжения (габиони).
Дейност 6. Осигуряване на софтуер, хардуер и специализирана техника за изпълнение на дейностите по проекта.
Дейност 7. Информация и комуникация.
България е на трето място в Европейският съюз (ЕС) по процент от национална територия, която е в Общоевропейската екологична мрежа Натура 2000 - общо 34,4%. Към момента съгласно Директива 2009/147/ЕО за опазване на дивите птици са определени и обявени 119 броя специални защитени зони. По Директива 92/43/ЕИО за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна са определени 234 броя зони от значение за Общността, като 13 от тях се припокриват със специалните защитени зони.
С подкрепата на ОПОС 2007-2013 г. са картирани зоните от значение за Общността в сухоземната територия на България и е определен природозащитният статус на видовете и местообитанията. В резултат, през 2013 г. е извършено докладване до ЕК по чл. 17 от Директива 92/43/ЕИО. Приблизително 88% от оценките на природозащитното състояние на типовете природни местообитания са „неблагоприятно- незадоволително” състояние. Приблизително 36% от оценките на природозащитното състояние на видовете, предмет на докладване по чл. 17, са „неблагоприятно-незадоволително“, а 2.5% са „неблагоприятно-лошо“. Със средства от ОПОС 2007-2013 г. е разработена Националната приоритетна рамка за действие по Натура 2000 (НПРД). В документа са идентифицирани необходимите мерки по отношение на тези приоритетни видове и местообитания, както и мерки, насочени към останалите видове и местообитания от Натура 2000. ОПОС 2014-2020 г. ще продължи да надгражда резултатите от предходния програмен период (2007 – 2013 г.), като мерките, които ще се финансират, са включени в обхвата на Националната приоритетна рамка за действия в Натура 2000.
С проекта на РИОСВ-Русе „Подобряване на структурата и функциите на местообитания с код 91 ЕО И 91 FO на територията на поддържан резерват Сребърна“ ще се изпълнят дейности, допринасящи за подобряване на природозащитното състояние на горски природни местообитания, срещащи се на територията на Поддържан резерват (ПР) „Сребърна", оценени съгласно проекта за „Картиране и определяне на природозащитното състояние на висши растения, мъхове и природни местообитания” в „неблагоприятно лошо състояние”:
- Местообитание с код 91Е0٭ - Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior.
Към това природно местообитание се отнасят крайречните гори в низините и планините, развиващи се на богати алувиални почви, периодично наводнявани от реката. В рамките на местообитанието се разграничават няколко подтипа.
Местообитанието включва смесени крайречни галерийни съобщества с основен доминиращ дървесен вид черната елша. Крайречните гори от елши и планински ясен в България имат разпокъсано разпространение около реките в предпланините и в долния планински пояс на повечето планини в България при надморска височина от около 300 до около 1000 м.
Бялата елша е студоустойчива и непретенциозна по отношение на почвата и светлината, което позволява да се развива успешно при по-сурови климатични условия на по-големи надморски височини в сравнение със сходните гори от черна елша и планински ясен – от 800 до 1500 м н. в.
В това местообитание са включени смесените върбово-тополови гори (най-често), както и чистите върбови или тополови такива в низините и равнините, в условията на континентален климат в Северна България до около 800 (1000) м н. в.
Заливните гори от черна елша се срещат по долното течение на реките от Черно-морско-средиземноморския басейн. На места са с прекъснато, ивичесто разположе-ние край реките и имат характер на „галерии“. Отличават се от хигрофитните гори от лонгозен тип както по почвено-екологичните условия и по-голямото участие на ливадно-блатни видове, така и по ограниченото участие на увивни растения.
Подтип 1. Крайречни гори от елша и планински ясен
Подтип 2. Планински галерииот бяла елша
Подтип 3. Крайречни върбово-тополови гори
Подтип 4. Заливни гори от черна елша
- Местообитание с код 91F0 - Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки.
Смесените низинни и крайречни гори и лонгози са елемент от разпространената в долините на редица реки в България растителност. Характерните им особености включват периодични заливания, а в някои случаи и висока въздушна влажност.
Доминиращите дървета се различават в зависимост от водния режим, но най-често принадлежат към видовете ясен, бряст и дъб.
Специфични са за климатични условия с мека и влажна зима. Това определя и наличието на някои вечнозелени и топлолюбиви видове в състава им, което ги различава от останалите крайречни гори в България. Многоетажни гори, доминирани от летен или дръжкоцветен дъб, с участие на увивни растения, което е по-малко в сравнение с това в лонгозните гори. Разпространени са на надморска височина от 40 до 70 м, на равни терени, като често граничат с крайречните гори от върби и тополи, но заемат по-сухи места от тях.
Подтип 1. Лонгозни гори.
Подтип 2. Влажни низинни, дъбови гори.
Подтип 3. Тракийски гори от дръжкоцветен дъб.
Целта на проекта „Подобряване на структурата и функциите на местообитания с код 91 ЕО И 91 FO на територията на поддържан резерват Сребърна“ е изпълнение на дейности, свързани с възстановяването и поддържането на гореописаните целеви местообитания, попадащи в обхвата на мярка 43 от Национална приоритетна рамка за действие в Натура 2000 (НПРД):
- Отстраняване и ограничаване разпространението на инвазивни видове чрез пречупване и опръстеняване в наличните горски местообитания с код 91Е0* и 91F0;
- Лесовъдски дейности за подобряване на благоприятния природозащитен статус (БПС) на целеви местообитания, чрез извършване на дейностите, посочени в Плана за управление (ПУ) на ПР „Сребърна“ от 2016 г. (залесяване и отглеждане на фиданки от местни дървесни видове и произходи под склопа на гората или в предварително оформени малки котли, залесяване на мястото на загиналите дървета, залесяване на осветените места и др.);
- Охранителни мерки за опазване на природни местообитания 91E0* и 91F0 чрез ограничаване на достъпа до тях и преграждане на възможните подходи, чрез монтиране на габиони на западната граница на отдел 14;
- Закупуване на софтуер, хардуер и специализирана техника.
Проведени проучвания
Във връзка с изпълнението на проект „Ограничаване на негативното влияние на инвазивните видове и възстановяване на естествените местообитания чрез залесяване с местни видове в поддържан резерват „Сребърна”, в периода 01.03.2011 г. - 31.05.2011 г. са извършени проучвателни дейности - инвентаризация на горските местообитания, първоначално проучване на растителността и определяне на инвазивните видове растения... прочети повече
