Обща информация за влажните зони

Влажните зони са територии, в които водата покрива почвата или присъства в нейния горен слой, през цялата година или сезонно. Водата е основният фактор, от който зависят условията за живот на живеещите в тях животни и растения. Те могат да бъдат естествени или изкуствени, постоянни или временни, статични или течащи, сладки, бракични или солени, включително територии с морска вода.
Естествените влажни зони са едни от най-скъпите ни природни богатства. Те са едни от най-продуктивните места на Земята. В тях се срещат редки животински и растителни видове. Имат изключително важна роля за кръговрата на водата като възстановяват водните запаси и подхранват подпочвените води. Особено ценна е способността им да пречистват преминаващите през тях води.
Влажните зони имат важно значение за живота на местното население като водоизточник, място за риболов, събиране на билки, дърводобив и др. Не на последно място влажните зони предлагат добри условия за развитие на различни видове туризъм.
Влажните зони са изключително заплашени от дейността на човека – силно чувствителни към замърсяване, промени във водните течения и други. През XX век у нас, а и в световен мащаб голяма част от тях са били пресушени или силно изменени. Днес тези екосистеми заемат едва 0,1% от територията на България и са сред най-приоритетните за опазване обекти.
За последния век влажните зони в България са намалели значително. Голяма част са пресушени или превърнати в рибарници и язовири. Най-сериозно са пострадали блатата и мочурите около река Дунав, Тракия и Софийското поле. Нарушено е и естественото течение на всички наши големи реки.
По р. Дунав крайречни блата и имало навсякъде в заливните низини с остатъци от стари завои. По-големи от тях са били Голямото блато – 19км2 (Тутраканско); Свищовската Балта – 17км2 и Беленското блато – 10 км2. (Свищовско-Беленската низина) и др.
До наши дни е останала една нищожна част от това богатство. Повечето от влажните зони са пресушени с цел използването им за обработваеми земи (повечето крайдунавски, Стралджанското и Драгоманското блато), някои са превърнати в язовири, като Баташкото блато и Мандра, а други в рибарници – Орсойско блато. От над 20 крайдунавски блата днес са запазени само 3 – Гарван, Кайкуша и Сребърна.
С унищожаването на влажните зони са изчезнали и много растителни и животински видове от страната ни (сив жерав, розов пеликан) значително са намалели колониите от чапли и корморани, популациите на много земноводни и безгръбначни.

Река Дунав и зелените й острови

Никой от дунавските острови не запазва сухоземната си територия през цялата година. При пролетното пълноводие реката ги залива и те остават така в продължение на месеци.
Река Дунав
Поречието на реката между България и Румъния се нарича Долен Дунав. Заедно с Делтата, това е един от най-значимите сладководни еко-региони в Европа и в света. Той приютява над 300 вида птици, между които къдроглавия и розовия пеликан, морския орел, червеногушата гъска, малкия корморан, белооката потапница, чапли, лопатарки, ибиси, над 75 вида риби, десетки бозайници, много редки растения.
Дунавските острови са образувани от речните наноси – пясък и чакъл. Макар и бавно реката непрекъснато моделира бреговете си, изменя ги. Затова островите са непостоянни, променят площта и конфигурацията си. Имат длъгнеста форма, източени са по посока на речното течение. Островите имат чело, нос, опашка.

Особености на островната флора и фауна На островите Вардим и Персина (Белене) има резервати заради колониите птици - чапли, корморани, и уникалния вардимски дъб. Към тях, през 1984 г., е прибавен и остров Цибър. След пресушаването на близките румънски блата, тук се заселиха много чапли, корморани, и други птици, фигуриращи в „Червената книга” на България - бяла лопатарка, черен щъркел и вечерна ветрушка.
Българските острови са обект на дърводобив, лов и риболов. На някои от тях се сеят царевица и дини. Събират се сено, билки, къпини, ползват се за паша на добитък, пренасяни с лодки. Островите са станали убежище на птици и животни. Островите са светът на кафявите, дебели като космати чудовища дънери на върби, с треперещи на ветреца листа. Те допълват особената атмосфера на реката. На остров Батин има един вековен екземпляр вардимски дъб. Дървото е разлистено и има жълъди. Дебелината на ствола при 1.2 метра височина от земята е 5.96 метра.

По-значими острови са:

• Острови Близнаци (Чифтипер);
• Остров Козлодуй;
• Остров Белене (Персина);
• Остров Вардим;
• Остров Батин;
• Остров Люляка;
• Остров Алеко;
• Остров Пожарево;
• Остров Ветрен.

На контролираната от РИОСВ-Русе територия значимите влажните зони се намират по поречието на река Дунав и река Янтра .За опазване на ценните видове на флората и фауната голяма част от тях са обявени за защитени местности. Други са обявени за орнитологично важни места по програма на Международната природозащитна организация Bird Life International.

По важните значими зони са:

• Поречието на р. Янтра;
• Поречието на Дунав и дунавските острови;
• Рибарници Мечка, остров Батин, Дойчов остров;
• Островен комплекс „Алеко-Телика”;
• Защитена местност „Калимок-Бръшлен”;
• Защитена местност „Остров Пожарево”;
• Защитена местност „Гарвански блата”;
• Защитена местност „Блатото край село Малък Преславец”;
• Поддържан резерват „Сребърна”.

Влажните зони имат важно значение за живота на местното население като водоизточник, място за риболов, събиране на билки, дърводобив и др. Не на последно място влажните зони предлагат добри условия за развитие на различни видове туризъм.

Поречието на р. Янтра

Бавно течаща равнинна река. Изкуствено коригирано течение. Има наличие на стари речни корита. Подходяща за развиване на воден туризъм.

Поречието на Дунав - дунавските острови

Временно заливаеми територии, заети с горска растителност, променящи местоположението си във времето и пространството. Наличие на затони и блата, богати на биологично разнообразие. Подходящи за наблюдение на диви животни и птици, спортен риболов и водни спортове.

Рибарници Мечка, остров Батин, Дойчов остров

• Дойчо остров е защитена местност, с естествена заливна гора.
• Рибарници Мечка – изкуствено изменена влажна зона.
• Остров Батин – дърводобив и лов.
• Подходящи за наблюдение на диви птици.

Защитена местност Островен комплекс „Алеко-Телика”

Местоположение: село Сандрово, община Русе, гр. Сливо поле и с. Ряхово, община Сливо поле, област Русе. Площ: 206 ха, горски фонд. Стопанисва се от ДЛС „Дунав” – град Русе.
Заповед за обявяване: Заповед № РД – 784 от 04.08.2004 г. на Министъра на околната среда и водите.

Островен комплекс с множество канали и затони. Подходящ за наблюдение на птици. Подходяща за практикуване на спортен риболов и водни спортове.

Защитена местност „Калимок-Бръшлен”

Местоположение: село Ряхово, село Бабово, село Голямо Враново, село Бръшлен, община Сливо поле, област Русе и село Цар Самуил, село Нова Черна, с. Старо село, град Тутракан, община Тутракан, област Силистра.
Площ: 5 952.349 дка, горски и поземлен фонд. Стопанисва се от община Сливо поле и ДЛС „Дунав” и от община Тутракан и ДГС „Тутракан”. Има и частна собственост.
Заповед за обявяване: Заповед № РД - 451 от 04.07.2001 г. на министъра на околната среда и водите. Утвърден план за управление със Заповед No.РД-886 от 07.12.2007 г. на министъра на околната среда и водите.

Възстановен естествен комплекс от блата, с изкуствено регулиран воден режим. Богато биологично разнообразие. Подходяща за воден туризъм по поречието на река Дунав, спортен риболов и наблюдение на птици.

Защитена местност „Остров Пожарево”

Местоположение: село Пожарево и село Дунавец, община Тутракан, област Силистра Площ: 71.0 ха, горски фонд. Стопанисва се от Държавно горско стопанство „Тутракан”. Заповед за обявяване: Заповед № РД-260 от 17.07.1995 г. на министъра на околната среда.

Съхранени естествени заливни гори, с наличие на гнездови колонии на рибоядни птици. Подходящи за наблюдение на диви животни и птици, спортен риболов и водни спортове.

Защитена местност „Гарвански блата”

Местоположение: село Гарван и село Попина, община Ситово, област Силистра.
Площ: 280 ха, поземлен и горски фонд. Стопанисва се от кметствата на село Гарван и село Попина.
Заповед за обявяване: Заповед № 856 от 06.08.1985 г. на председателя на Комитета за опазване на природната среда, прекатегоризирана със Заповед № РД-1205 от 24.09.2003 г. на министъра на околната среда и водите.

Естествени блата, местообитание на водолюбиви птици.

Защитена местност „Блатото край село Малък Преславец”

Местоположение: село Малък Преславец, община Главиница, област Силистра.
Площ: 147,3364 ха, поземлен и горски фонд. Стопанисва се от община Главиница и Държавно горско стопанство „Тутракан”.
Заповед за обявяване: Заповед № 310/10.04.1986 г. на Комитета за опазване на природната среда за обявяване на природна забележителност блатото „Малък Преславец” с площ 38.5 ха. Заповед № РД-411 от 28.04.2004 г. на Министъра на околната среда и водите за прекатегоризиране в защитена местност „Блатото край село Малък Преславец” и увеличаване на площта до 147,3364 ха.

Естествено блато, превърнато в язовир, наричано още царството на водните лилии. Местообитание е неми лебеди. Подходяща за наблюдение на птици и фотосафарита.

Поддържан резерват „Сребърна”.

Естествено крайречно еутрофно езеро с единствената в България гнездова колония на къдроглав пеликан и с изключително богат на биологично разнообразие. Подходящ за орнитологичен туризъм.

Туристически възможности по влажните зони на територията на РИОСВ-Русе:

• Круизен туризъм по река Дунав;
• Международната регата TID по река Дунав;
• Маршрут за воден туризъм с каяк по река Янтра;
• Природна забележителност „Декилиташ” край с. Мечка;
• Възможности за бивакуване в местността Стълпище;
• Вело-маршрут по поречието на река Дунав;
• Архитектурен комплекс Рибарската махала в Тутракан;
• Музей на дунавския риболов в гр. Тутракан;
• Природонаучен музей в с. Сребърна;
• Познавателен, орнитологичен и културен туризъм – с. Сребърна и резервата.