За да гледате видеонаблюдение в ПР "Сребърна" онлайн, използвайте следния линк: Видео от ПР Сребърна онлайн

За да гледате кадри чрез системата за видеонаблюдение в ПР "Сребърна" е необходимо да изтеглите софтуера VLC media player и да го инсталирате на вашия компютър.

След като го направите, заредете следния линк в програмата: rtsp://212.45.79.106:554/live.sdp ,както е показано на снимката по-долу.

Услугата ще бъде достъпна след монтиране на системи за автоматично отчитане на водните нива и други параметри.

Информация за проект: „Управление на сукцесионните процеси и подобряване на качеството на местообитанията на защитени водолюбиви видове във влажната зона в ПР „Сребърна”

Оперативна програма:  „Околна среда 2014 – 2020 г.”

Приоритетни оси: „НАТУРА2000 и биоразнообразие“

Наименование и код на процедурата: „Изпълнение на приоритетни мерки във влажни зони“, BG16M1OP002-3.015

Име на проекта: „Управление на сукцесионните процеси и подобряване на качеството на местообитанията на защитени водолюбиви видове във влажната зона в ПР „Сребърна”.

Стойност:  8 532373,00 лева, от които 85 % средства на ЕФРР (7252517,05 лв.) и 15% (1279855,95 лв.) национално съфинансиране.

Срок на изпълнение: 48 месеца

Обща цел: Подобряване на природозащитното състояние на видове и типове природни местообитания на територията на Рамсарски обект с международно значение - влажна зона „Сребърна“, попадаща в НАТУРА 2000 и поддържан резерват „Сребърна“.

Специфични цели:

Възстановяване на водния режим в езерото Сребърна, ограничаване на притока на биогени и ограничаване на сукцесионните процеси чрез изграждане на „западен канал“, осигуряване на проточност на водата в езерото, отстраняване на тиня, кочки, детрит и косене на тръстика;

Изпълнение на консервационни мерки от плановете за действие на къдроглавия пеликан, големия воден бик и малкия корморан чрез проучване на стари гнездови

колонии на къдроглавия пеликан и извършване на поддържащи дейности за целевите видове;

Осъществяване на мониторинг на състоянието на екосистемата и на целевите видове.

Основни дейности на проекта:

ДЕЙНОСТ 1 „Спомагателни дейности”:

1.1. „Подготовка на проектно предложение”;

1.2.  Изготвяне на експертен анализ, в т.ч. анализ на остойностяване на разходите и определяне на мерки за изграждане на нови канали и/или шлюзове, реконструкция и основен ремонт на съществуващи канали и/или шлюзове, косене на тръстика, отстраняване на тиня и др. съпъстващи ги необходими дейности във влажна зона Сребърна; 

1.3. Провеждане на съгласувателни процедури във връзка със спазване изискванията на екологичното законодателство и закона за водите;

1.4. Изготвяне на експертни анализи и проучвания във връзка с подготовка и планиране на отделните дейности  и прогнозиране на очаквани резултати в т.ч. извършване на прединвестиционни проучвания за отстраняване на тиня; проучване на стари гнездилища  и определяне на най-подходящи места за оформяне на нови места за гнездене на къдроглавия пеликан; определяне на нови точки, възможности за синхронизация със съществуващата система система за видеонаблюдение и др.;

1.5. Строителен надзор за дейността по изграждане на канала, изграждане на вътрешни диги и прекъсване на части от тях;

1.6. Проектиране по дейност 2 „Изграждане на западен канал и съпътстващи дейности;

1.7. Авторски надзор.

ДЕЙНОСТ 2 „Изграждане на западен канал“

Предвидено е дейността да се възложи като инженеринг, в резултат на което конкретните параметри ще бъдат елемент на работното проектиране на по-късен етап. Каналът ще се изгради с бетонов преливник, който ще бъде обезопасен с метална ограда. При изпълнението на канала е възможно да бъдат засегнати екземпляри на бялата водна лилия Nymphaea alba, във връзка с което ще бъде извършено преместването им на подходящо място в тръстиковите масиви. След приключване на строителните дейности площадката/те и всички компрометирани площи ще бъдат възстановени и залесени с местни видове.

На 21 октомври 2021 г., с публична церемония „Първа копка“ е дадено началото на дейностите по изграждането на западен канал в Поддържан резерват „Сребърна“. На церемонията присъстваха заместник-областният управител на Област Силистра – Минчо Йорданов, кметът на град Силистра д-р Юлиян Найденов, кметът на с. Сребърна Георги Иванов, директорът на РИОСВ-Русе Анатоли Станев, ръководителят на проекта Анелия Николова, представители на заинтересовани институции, проектантите и изпълнителите на дейността, членове на екипа по проекта.

През август 2022 г., приключването на гнездовия период на защитените птици в резервата „Сребърна“ даде старт на изпълнението на основните дейности по проекта на РИОСВ-Русе. Започна строежът на западния канал с преливник. Съоръжението е проектирано в западната част на резервата, следвайки в по-голямата си част контура на прилежащия бряг на езерото.  

През 2023 г. се отчетоха високи стоежи на водите на река Дунав, което наложи двукратно отваряне на шлюзовете за опресняване на водите в езерото. Това доведе до заливане на изкопания през миналата година канал, свързващ езерото Сребърна с река Дунав. През август се наложи отводняване на северната част на канала, за да могат да започнат строителните дейности по изграждане на преливника и утаителна шахта. Изпълнителят на проекта е извърши тампониране на стеснен участък  в северната част на канала, за да не се допусне изтичане на води от езерото към реката. В участъци от канала и прилежащите съоръжения се поставиха на габиони (метални кошове, пълни с камъни), с противоерозионна цел. 

На 29 ноември 2023 г., с официална церемония беше отбелязано приключването на строителството на обект „Западен канал с преливник“. Събитието се проведе в Природонаучния музей в с. Сребърна, като участие взеха областният управител на област Силистра Минчо Йорданов, председателят на Общинския съвет Димитър Трендафилов, кметът на Община Силистра Александър Сабанов, кметовете на селата Сребърна, Ветрен и Айдемир, представители на държавни институции, възложителите, строителния надзор и изпълнителите на проекта.

ДЕЙНОСТ 3. „Дейности за намаляване на притока на биогени и ограничаване на сукцесията“:

3.1. Отстраняване на кочки, тиня и детрит;

3.2. „Косене на тръстика и отстраняване на сива върба“;

3.3. Закупуване на специализирана техника за косене на тръстика и отстраняване на тиня и провеждане на работно посещение за запознаване с възможностите на машината;

3.4. Изработване на инструкция за управление на водния режим.

На 19 май 2021 г. на територията на поддържан резерват „Сребърна“ е демонстрирана работата на многофункционалната самоходна машина – амфибия пред местната общественост, в езерните площи,  отдалечени от колониите на защитените видове птици. 

В края на август 2022 г. екип по проекта на РИОСВ-Русе реализира работно посещение в град Доротея, окръг Вестерботен, в Швеция миналата седмица. Целта на работната визита беше посещение на завода-производител на  многофункционалната амфибия Truxor T40, доставена по проекта и запознаване с всичките й функционалности. Експертите са имали възможността да добият практически умения на терен, в сладководен водоем.

През октомври 2022 г. започнаха дейностите по косене на тръстика в резервата "Сребърна". До края на ноември следващата година ще бъдат окосени терени на площ  900 дка, а количeството на тинята, която ще бъде драгирана е  около 50000 м3, с дълбочина от 1,00 м. Всички дейности ще извършват в извън размножителния период на защитените видове, при строг  биологичен, хидрологичен и физикохимичен анализ преди, по време и след изпълнение на дейностите.

ДЕЙНОСТ 4 „Проучване на хранителната база на голям воден бик и извършване на дейности по зарибяване на езерото „Сребърна” 

В етапа на подготовка на проекта е извършено предварително проучване на хранителната база на големия воден бик, за което е представен доклад от доц. д-р Лъчезар Пехливанов, ръководител на отдел „Водни екосистеми” в ИБЕИ-БАН, съгласно който в хранителната база на вида влизат бабушка, червеноперка, костур и див шаран. В процеса на подготовката на проектното предложение, провеждане на консултации и набиране на нарочна информация за отделните дейности е установено, че поради наличието в езерото „Сребърна" на значителен процент индивиди от вида американско бодливо сомче, който е голям хищник и силно инвазивен вид, не е удачно зарибяването да се извърши с малки рибки, т.к. същите ще бъдат изядени. В тази връзка, е взето решение, зарибяването да се извърши с отраснали индивиди, с размер 5-8 см , които са по-големи от стандартната храна на американското бодливо сомче.

В рамките на поректа  са предвидени общо 4 зарибявания с по над 20 хиляди бройки от вида див шаран. Последното ще бъде през 2023 г. Дивият  шаран (Cyprinus carpio Linnaeus, 1758) принадлежи към Разред Шараноподобни, Семейство Шаранови. В България е критично застрашен вид. В миналото е бил  разпространен във всички сладководни и бракични водоеми на България – реки, блата и езера на Дунавския, Беломорския и Черноморския басейн. Видът е включен в Червената книга на България (1985). Единственото му потвърдено находище е в границите на природна забележителност „Дуранкулашко езеро“.

ДЕЙНОСТ 5. Извършване на поддържащи дейности в колонията на къдроглавия пеликан:

5.1. Изграждане на дървена ограда около сегашната колония на пеликаните с дължина около 250 м.(Предвижда се изграждане на дървена ограда с минимална височина 3 м около наличните известни гнездови колонии. Тя ще бъде разположена между тръстиковия масив и гнездовата колония с цел предпазване на гнездата от достъп на хищниците.);

5.2. Изграждане на 5 бр. платформи за гнездене на пеликаните и извършване на ежегодни поддържащи дейности.(Предвижда се на определено ново място в тръстиковия масив да бъде извършено окосяване на тръстика и осигуряване на площи за гнездене. Мястото ще бъде определено в резултат на възложеното проучване на гнездовите навици на вида, местоположение на съществували в миналото гнездилища, анализ на факторите, определящи избора на места за гнездене от птиците.)

През ноември 2021 г. приключиха дейностите по изграждане на дървена ограда около сегашната колония на къдроглавите пеликани в Поддържан резерват „Сребърна“. Тя цели опазване на мътилата и люпилата на защитените птици от набезите на диви свине и хищни бозайници. Заедно с това са поставени нови платформи за гнездене на защитените птици.

ДЕЙНОСТ 6. Надграждане на видеонаблюдение с цел мониторинг на целевите видове в ПР   „Сребърна”

Към момента в резервата има изградена система за наблюдение  и мониторинг. Предвид новите дейности – изграждането на западен канал, обособяване на ново пеликанско гнездилище с наколни платформи, извършване на поддържащи и консервационни дейности за целеви видове и местообитания и др., възниква необходимост от нейното надграждане. За целта ще бъдат определени около 9 нови точки за поставяне на специализирана техника за наблюдение, за което е необходимо и закупуването на допълнително оборудване на обработка и съхраняване на получената цифрова информация.

ДЕЙНОСТ 7. Мониторинг на ефективността от изпълнението на дейностите по отстраняване на тиня, кочки, косене на тръстика, поддържащите и консервационни дейности и изграждането на канала.

7.1. Извършване на биологичен, хидрологичен и физикохимичен анализ преди, и след и изпълнение на дейността и даване на насоки и изработване на програма за последващи дейности. Изготвяне на сравнителен анализ на отлагането на дънния субстрат в мястото на въздействие и на контролни площи извън него.

7.2. Извършване на мониторинг на ефективността от изпълнението на дейностите, заснемане и създаване на GIS базирана информация. 

Предвид това, че дейностите, включени в настоящото проектно предложение, са изцяло нови и не се изпълнявани в такъв мащаб и обхват на територията на Република България в защитени зони и територии, е необходимо да се извършва непрекъснат мониторинг на екосистемата. Това вслючва закупуване на високопроходим автомобил за обезпечаване на мониторинговите дейности и малка лодка с извънбордови двигател.

ДЕЙНОСТ 8. Организиране на мероприятия за популяризиране на влажната зона и защитените видове местообитания и обмяна на добри практики

 8.1. Провеждане на посещение в чужбина за проучване на световния опит в областта на драгиране на езера, изземване на тиня и тяхното въздействие върху видовете и местообитанията в защитените зони.

8.2. Провеждане на работно посещение в чужбина за обмяна на добри практики и запознаване с методи на поддържане на състоянието на влажните зони и постигане на устойчив ефект.

8.3. Провеждане на кръгла маса за обсъждане на възможни методи за намаляване на биогените във влажните зони, възможни решения, добри практики, иновационни подходи, световен опит и др., необходими за последващото изпълнение на основните дейности по проекта.

Експерти на РИОСВ-Русе обсъдиха с колеги и научни специалисти методите за намаляване на биогените във влажните зони на кръгла маса. Събитието се проведе в град Силистра и резервата „Сребърна“  на 13 и 14 октомври, като участие взеха представители местната власт, институции, неправителствени организации и др. заинтересовани страни. Участниците във форума на терен се запознаха с работата на многофункционалната машина за косене на тръстика и драгиране на езерото, закупена по проекта. https://www.youtube.com/watch?v=UFKUKMe-Iyo

През ноември 2022 г., екип по проекта на РИОСВ-Русе „Управление на сукцесионните процеси и подобряване на качеството на местообитанията на защитени водолюбиви видове във влажната зона в ПР „Сребърна“ посети две влажни зони в селата Фуентес де Нава и Боада, в Паленсия - автономната общност Кастилия и Леон (Испания).  Целта на работното посещение е проучване на международния опит в областта на драгиране на езера, изземване на тиня и др. поддържащи дейности във влажните зони, както и оценка на тяхното въздействие върху видовете местообитания в защитените територии.

Лагуните Ла Нарва и Боада са били част от голяма влажна зона, овлажнявана по естествен начин от снеготопенето в съседните планини. В последствие те са били пресушени в опит да се отвоюва земеделска територия, подобно на практиката в България през 50-те години на миналия век. Със съвместните усилия на Фондация за глобална природа (Fundation Global Nature), държавата, бизнеса и местните общности двете влажни зони са въстановени, създавайки екосистемни услуги и осигурявайки чудесни възможности за опазване на биологичното разнообразие, за  еко и орнитологичен туризъм, биологично земеделие, работа за местното население и др. По време на теренната работа бяха наблюдавани птици от видовете Голяма дропла (Otis tarda), Сив жерав (Grus grus) и др.

Борбата с инвазивните растителни видове и устойчивото управление на влажните зони бяха предмет на работното посещение в Португалия на екипа по проекта, който РИОСВ-Русе изпълнява на територията на Поддържан резерват „Сребърна“. Работното посещение се реализира през втората половина на септември 2023 г., в северната част на страната.

В рамките на работната визита са посетени лагуните на Бертиандос, които са част от Национален парк и Центъра за мониторинг и интерпретация на устието на река Лима. В двете защитени местности се води активна борба с инвазивните видове - пампаска трева и австралийска акация, които се развиват бързо и завземат територията на евкалипта, черната елша и корковия дъб, които се отглеждат и със стопанско значение. Демонстрирани са методи за борба и справяне с агресивните видове чрез опръстеняване и премахване на част от кората на дърветата.

8.4. Заснемане на 4 бр. филма с времетраене до 15 мин. всеки за представяне на влажната зона и видовете, предмет на опазване в нея. Същите ще се ползват за представяне на ПР „Сребърна“ на различни национални и международни форуми и работни срещи,  със субтитри на английски език, по следните теми: значимост на резервата и международното признание; биологично разнообразие на ПР Сребърна; размножителен период и поведение на къдроглавите пеликани; четирите сезона и миграциите на птиците в защитената територия.

ДЕЙНОСТ 9. „Организация и управление, подготовка на документации и провеждане на обществени поръчки и информация и комуникация”

Обща информация за проект „Подобряване на структурата и функциите на местообитания с код 91 ЕО И 91 FO на територията на поддържан резерват Сребърна“

Име на проект: „Подобряване на структурата и функциите на местообитания с код 91 ЕО И 91 FO на територията на поддържан резерват Сребърна“.

Бенефициент: Регионална инспекция по околната среда и водите – Русе (РИОСВ-Русе).

Приоритетни ос на ОП „Околна среда 2014-2020 г.“: НАТУРА2000 и биоразнообразие.

Наименование на процедура: „Подобряване на природозащитното състояние на видове и типове природни местообитания на територията на мрежата Натура 2000, попадащи в национални паркове, природни паркове и поддържани резервати;

Код на процедурата: BG16M1OP002-3.007.

Стойност на проекта: 898 823.53 лв., от които 764 000 лв. са от Европейския фонд за развитие, а 134 823,53 лв. съфинансиране от държавния бюджет .

Продължителност на проекта: 37 месеца.

Основни цели на проекта: Възстановяване и поддържане на местообитания, оценени Плана за управление в „неблагоприятно лошо състояние“. С изпълнението на дейностите по проекта ще се подобри природозащитното състояние на Алувиалните гори с черна елша и планински ясен, и на Крайречните смесени гори от обикновен дъб, бял бряст, планински ясен и полски ясен.

Основни дейности по проекта:

Дейност 1.: Изготвяне на проектно предложение.

Дейност 2.: Подготовка на документации за провеждане на обществени поръчки и избор на изпълнители по реда на Закона за обществените поръчки.

Дейност 3.: Обследване на проектните площи с цел идентифициране на конкретните мероприятия, срокове и начини за изпълнение на дейностите, необходими за възстановяването на местообитание 91 ЕО* и 91F0 в защитена зона „Сребърна“.

Дейност 4.: Възстановяване и поддържане на природни местообитания код 91 ЕО* - Алувиални гори и Крайречни смесени гори, които са предмет на опазване в защитена зона „Сребърна“.

Поддейност 4.1: Отстраняване и ограничаване разпространението на инвазивни видове чрез пречупване и опръстеняване.

Поддейност 4.2: Лесовъдски дейности за подобряване на благоприятното природозащитно състояние на целеви местообитания. Залесяване е предвидено да се извърши върху обща площ от 50-120 дка.

Дейност 5. Изпълнение на охранителни мерки за опазване на природни местообитания 91 ЕО* и 91F0 чрез ограничаване на достъпа до залесените площи чрез преграждане на възможните подходи. Монтиране на 600 предпазни съоръжения (габиони).

Дейност 6. Осигуряване на софтуер, хардуер и специализирана техника за изпълнение на дейностите по проекта.

Дейност 7. Информация и комуникация.

България е на трето място в Европейският съюз (ЕС) по процент от национална територия, която е в Общоевропейската екологична мрежа  Натура 2000 -  общо 34,4%. Към момента съгласно Директива 2009/147/ЕО за опазване на дивите птици са определени и обявени 119 броя специални защитени зони. По Директива 92/43/ЕИО за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна са определени 234 броя зони от значение за Общността, като 13 от тях се припокриват със специалните защитени зони.

С подкрепата на ОПОС 2007-2013 г. са картирани зоните от значение за Общността в сухоземната територия на България и е определен природозащитният статус на видовете и местообитанията. В резултат, през 2013 г. е извършено докладване до ЕК по чл. 17 от Директива 92/43/ЕИО. Приблизително 88% от оценките на природозащитното състояние на типовете природни местообитания са „неблагоприятно- незадоволително” състояние. Приблизително 36% от оценките на природозащитното състояние на видовете, предмет на докладване по чл. 17, са „неблагоприятно-незадоволително“, а 2.5% са „неблагоприятно-лошо“. Със средства от ОПОС 2007-2013 г. е разработена Националната приоритетна рамка за действие по Натура 2000 (НПРД). В документа са идентифицирани необходимите мерки по отношение на тези приоритетни видове и местообитания, както и мерки, насочени към останалите видове и местообитания от Натура 2000. ОПОС 2014-2020 г. ще продължи да надгражда резултатите от предходния програмен период (2007 – 2013 г.), като мерките, които ще се финансират, са включени в обхвата на Националната приоритетна рамка за действия в Натура 2000.

С проекта на РИОСВ-Русе „Подобряване на структурата и функциите на местообитания с код 91 ЕО И 91 FO на територията на поддържан резерват Сребърна“ ще се изпълнят дейности, допринасящи за подобряване на природозащитното състояние на горски природни местообитания, срещащи се на територията на Поддържан резерват (ПР) „Сребърна", оценени съгласно проекта за „Картиране и определяне на природозащитното състояние на висши растения, мъхове и природни местообитания” в „неблагоприятно лошо състояние”:

• Местообитание с код 91Е0٭ - Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior.

Към това природно местообитание се отнасят крайречните гори в низините и планините, развиващи се на богати алувиални почви, периодично наводнявани от реката. В рамките на местообитанието се разграничават няколко подтипа.

Местообитанието включва смесени крайречни галерийни съобщества с основен доминиращ дървесен вид черната елша. Крайречните гори от елши и планински ясен в България имат разпокъсано разпространение около реките в предпланините и в долния планински пояс на повечето планини в България при надморска височина от около 300 до около 1000 м.

Бялата елша е студоустойчива и непретенциозна по отношение на почвата и светлината, което позволява да се развива успешно при по-сурови климатични условия на по-големи надморски височини в сравнение със сходните гори от черна елша и планински ясен – от 800 до 1500 м н. в.

В това местообитание са включени смесените върбово-тополови гори (най-често), както и чистите върбови или тополови такива в низините и равнините, в условията на континентален климат в Северна България до около 800 (1000) м н. в.

Заливните гори от черна елша се срещат по долното течение на реките от Черно-морско-средиземноморския басейн. На места са с прекъснато, ивичесто разположе-ние край реките и имат характер на „галерии“. Отличават се от хигрофитните гори от лонгозен тип както по почвено-екологичните условия и по-голямото участие на ливадно-блатни видове, така и по ограниченото участие на увивни растения.

Подтип 1. Крайречни гори от елша и планински ясен

Подтип 2. Планински галерииот бяла елша

Подтип 3. Крайречни върбово-тополови гори

Подтип 4. Заливни гори от черна елша

• Местообитание с код 91F0 - Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки.

Смесените низинни и крайречни гори и лонгози са елемент от разпространената в долините на редица реки в България растителност. Характерните им особености включват периодични заливания, а в някои случаи и висока въздушна влажност.

Доминиращите дървета се различават в зависимост от водния режим, но най-често принадлежат към видовете ясен, бряст и дъб.

Специфични са за климатични условия с мека и влажна зима. Това определя и наличието на някои вечнозелени и топлолюбиви видове в състава им, което ги различава от останалите крайречни гори в България. Многоетажни гори, доминирани от летен или дръжкоцветен дъб, с участие на увивни растения, което е по-малко в сравнение с това в лонгозните гори. Разпространени са на надморска височина от 40 до 70 м, на равни терени, като често граничат с крайречните гори от върби и тополи, но заемат по-сухи места от тях.

Подтип 1. Лонгозни гори.

Подтип 2. Влажни низинни, дъбови гори.

Подтип 3. Тракийски гори от дръжкоцветен дъб.

Целта на проекта „Подобряване на структурата и функциите на местообитания с код 91 ЕО И 91 FO на територията на поддържан резерват Сребърна“  е изпълнение на дейности, свързани с възстановяването и поддържането на гореописаните целеви местообитания, попадащи в обхвата на мярка 43 от Национална приоритетна рамка за действие в Натура 2000 (НПРД):

• Отстраняване и ограничаване разпространението на инвазивни видове чрез пречупване и опръстеняване в наличните горски местообитания с код 91Е0* и 91F0;
• Лесовъдски дейности за подобряване на благоприятния природозащитен статус (БПС) на целеви местообитания, чрез извършване на дейностите, посочени в Плана за управление (ПУ) на ПР „Сребърна“ от 2016 г. (залесяване и отглеждане на фиданки от местни дървесни видове и произходи под склопа на гората или в предварително оформени малки котли, залесяване на мястото на загиналите дървета, залесяване на осветените места и др.);
• Охранителни мерки за опазване на природни местообитания 91E0* и 91F0 чрез ограничаване на достъпа до тях и преграждане на възможните подходи, чрез монтиране на габиони на западната граница на отдел 14;
• Закупуване на софтуер, хардуер и специализирана техника.

Проведени проучвания

Във връзка с изпълнението на проект „Ограничаване на негативното влияние на инвазивните видове и възстановяване на естествените местообитания чрез залесяване с местни видове в поддържан резерват „Сребърна”, в периода 01.03.2011 г. - 31.05.2011 г. са извършени проучвателни дейности  - инвентаризация на горските местообитания, първоначално проучване на растителността и определяне на инвазивните видове растения... прочети повече

Регионалната инспекция по околната среда и водите – Русе е бенефициент по два проекта по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.”:

І. „Ограничаване на негативното влияние на инвазивните видове и възстановяване на естествените местообитания чрез залесяване с местни видове в поддържан резерват „Сребърна” № 508301-19-439 по Процедура № BG161PO0005/08/3.0/01/05 „Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие в Република България” на Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.” на обща стойност: 1 364 165,50 лева. По проекта са изпълнени дейности, които са включени в утвърдения и влезлия в сила  през 2001 г. План за управление, както следва:

1. По отношение на ограничаването на негативното влияние на инвазивните видове са:

• определени и маркирани подлежащите на пречупване/опръстеняване дървесни инвазивни видове,
• реализирани дейности по опръстеняване/пречупване на маркираните дървета.

 Методът пречупване е приложен върху площ от 64 дка, а опръстеняването върху площ от 343 дка. Отстранени са инвазивните видове, които са установени през пролетта на 2011 г. след провеждането на първоначално теренно изследване с цел намаляване на тяхното негативно въздействие върху местните популации.

 Установено е наличието на следните неместни (алохтонни) дървесни видове на територията на резервата: ясенолистен явор, пенсилвански ясен, айланд (див орех), акация, гледичия и аморфа.

С настоящия проект е извършено опръстеняване и пречупване единствено на дървета от видовете пенсилвански ясен и ясенолистен явор. Дървета от видовете: аморфа, айлант, акация и гледичия реално не са премахнати от терена, т.к. същите не представляват заплаха за местообитание 91 Е0* „Алувиални гори с черна елша (Alnus glutinosa) и планински ясен (Fraxinus excelsior), подтип В”.

  1. По отношение на възстановяването на естествените местообитания чрез залесяване с местни видове са извършени залесителни мероприятия на площ от 370 дка с видовете бяла върба, полски ясен, черна и бяла топола, бряст и летен дъб. Включени са следните поддейности:

• залесяване на свободни терени, разположени в северната част на резервата с местни дървесни видове, характерни за заливни местообитания и влажни зони с цел възстановяване на местообитание с код 91 ЕО* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnionincanae, Salicionalbae);

• извършване на инвентаризация на естествените гори в ПР „Сребърна”;
• изготвяне на програма за залесяване с местни видове на площите, освободени при изсичане на хибридната топола;
• поддържащи мерки за отглеждане на залесените фиданки.

 Проведените мероприятия са регламентирани в действащия План за управление на ПР „Сребърна” (проект 1.2.2.) – „Подмяна на хибридната топола от резервата”.

С реализацията на проекта е подменен неместният дървесен вид- хибридна топола, залесяван преди 20 години, както и видовете чер бор, миризлива върба, гледичия и акация (салкъм) с местна (автохтонна) дървесна и храстова растителност.

Хибридната топола е залесявана масово през миналия век като бързорастящ стопански дървесен вид на мястото на изсечените естествени крайречни гори. Премахването на хибридната топола в северната част на резервата е извършено през 2006-2007 г.

След проведената механизирана подготовка на терена до края на 2012 година са залесени общо 31 048 броя фиданки от видовете: полски бряст – 7 996 бр., полски ясен -10 993, бяла върба – 4462 бр., бяла топола – 6497 бр. и летен дъб – 1100 бр. на дълбочина 30/60 см.

Всички горскостопански дейности в ПР „Сребърна” са реализирани от квалифицирани специалисти и обучен персонал.

 3. Освен изброените дейности, е извършено обследване на построените през 90-те години хидротехнически съоръжения (северен и южен шлюз) и е направен последващ ремонт.

1. В изпълнение на проекта са изготвени и отпечатани две методики и практически ръководства: за управление и успешна борба с инвазивните видове в ПР „Сребърна” и за възстановяване и управление на местообитание с код 91 Е0* “Алувиални гори с Alnus glutinosa (черна елша) и Fraxinus excelsior (планински ясен), подтип В”.        

 ІІ.Второто проектно предложение е по процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по приоритетна ос 3„Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие” BG161PO005/11/3/3.2/05/26 с наименование: „Дейности по устойчиво управление на поддържан резерват „Сребърна” и резерват „Бели Лом”. Проектът е в процес на реализация и включва следните основни дейности:

1. Поддържащи и възстановителни дейности:

• в гнездовото местообитание на къдроглавия пеликан;
• почистване на канала, свързващ езерото с река Дунав от наноси и саморасла растителност и поддържане на Местообитание с код 3150 „Естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion или Hydrocharition и с код 3130 „Олиготрофни до мезотрофни стоящи води с растителност от Littorelletea uniflorae и/или Isoeto-nanojuncetea”;
• Изграждане на експертна система за автоматично отчитане на водното ниво на река Дунав, на двата шлюза и в езерото, с възможност за отчитане и на други видове параметри на водата.

 2. Посетителска инфраструктура и капитално строителство:

                        2.1. ПР „Сребърна”:

• извършване на рехабилитационни дейности и възстановяване на изградената през 2005 г. съгласно Плана за управление на ПР „Сребърна” посетителска инфраструктура в защитена местност „Пеликаните” (бивша буферна зона на резервата). Възстановяване на 13 места за отдих, обособени в източната и западната страна на разервата със съответното оборудване;
• маркиране на терен на границите на резервата с трайни и ясно видими знаци;
• изработване и поставяне на табели, информационни табла и билбордове и подмяна на съществуващите, които са морално остарели и повредени;
• за целите на обществения достъп ще се изгради Център за непрекъснато видеонаблюдение;  
• закупуване и монтиране на 3 броя химически тоалетни;
• изграждане на понтонен кей в местността „Пристана на лодките” на мястото на съществуващ  полуразрушен наколен понтон.
• ремонт на покрива на административната сграда в ПР „Сребърна”;
• център за управление в административната сграда в ПР „Сребърна”;
• ремонт (отстраняване на пропадания, прочистване на канавки и др.) на противопожарните пътища в техните сервитути.

 2.2. Резерват “Бели Лом”

• Маркиране на нормативно определените две туристически пътеки с информационни и указателни табели и табла, монтиране на пейки, кошчета, беседки в двете землища-с. Кривня и гр. Цар Калоян;
• Маркиране на границите на резервата с трайни и ясно видими знаци.

2.3. Ремонт и реконструкция на природонаучен музей  в резерват „ Сребърна”

• Ремонт на покрива на музея;
• Обновяване на интериора на залите за посетители-пребоядисване, оборудване, аранжирне на експозията;
• Осъвременяване на библиотеката и заседателната зала.

3. Интерпретация и образователни програми (различни от задължителната дейност по информация и публичност на проекта):

 ПР „ Сребърна”:

• Изработване на самостоятелна Интернет страница на резервата, която ще осигури информационно обезпечаване и прозрачност за състоянието на резервата; 
• Изработване и монтиране на 3 броя електронни табла/монитори за on-line наблюдение и актуална информация на резервата в реално време, която ще е предназначена за широк кръг от лица;
• Изработване на 2 бр. 3D макет на резервата с познавателна и рекламна цел в информационния център в РИОСВ-Русе;
• Изработване на научнопопулярен филм за ПР „Сребърна”, рекламни материали и образователни пакети за различни възрастови групи деца и ученици, включително и туристическа карта;
• Изработване на рекламни материали и организиране на кампании.

Резерват „ Бели лом”:

• Изработване на образователен пакет и рекламни материали.

 4. Планиране и оптимизация на управлението:

  ПР „Сребърна”:

4.1. Актуализиране на плана за управление, което включва:

• Задълбочени проучвателни дейности;
• Актуализиране на плана за управление на резервата и изготвяне на план за управление на защитена местност „Пеликаните” (бивша буферна зона);

4.2. Изготвяне на план за управление на резерват „Бели Лом” и план за управление на защитена местност „Ломия” (бивша буферна зона).

4.3. Дейности за превенция на пожари:

• Премахване на трайна саморасла растителност с цел осигуряването на проходимост за пожарните автомбили и отстраняване на пропадания;
• Изготвяне на брошури за превенция, изработване на евакуационен план и план за действие при бедствия, стихии и аварии;
• 5. Закупуване на неголяма 4-6 местна лодка без мотор.          
• 6. Закупуване на специализиран софтуер за ГИС и изработка на др. софтуери.
• 7. Одит;
• 8. Организация и управление на проекта;
• 9. Мерки за публичност.

Резерват „Бели Лом”

Карта на Резерват  "Бели Лом" и защитена местност "Ломия" може да видите тук

Местоположение:село Кривня, община Ветово и град Цар Калоян, община Цар Калоян.

Площ: 7755.406 дка, изключителна държавна собственост.

Заповед за обявяване: Заповед № 393 от 12.05.1980 г. на председателя на Комитета за опазване на околната среда. Актуализирана площ със Заповед № РД-564 от 12.07.2007 г. на министъра на околната среда и водите.

Държавен регистрационен номер: Р№ 32.

Режими: Забранени са всички дейностис изключение на:

1. охрана;

2. посещения с научна цел;

3. преминаването на хора по маркирани пътеки, включително с образователна цел;

4. събиране на семенен материал, диви растения и животни с научна цел или за възстановяването им на други места в количества, начини и време, изключващи нарушения в екосистемите;

5. (нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г., изм., бр. 77 от 2002 г.) потушаване на пожари и санитарни мероприятия в горите, увредени вследствие на природни бедствия и каламитети.

Забранено е самоволното навлизане в границите на защитената територия, освен изключенията по т. 1, 2, 4, 5, като за т. 2 и 4 се изисква специално разрешително , издадено от МОСВ на основание чл. 17, ал. 3 от Закона за защитените територии.

 На територията на резервата са маркирани два пешеходни туристически маршрута, по които е разрешено преминаването на хора. Те са регламентирани със Заповед РД – 377/29.03.2005 г. на Министъра на околната среда и водите:

• м. “Исток чешма” - хижа „Кривня”;
• м. “Исток чешма” - м. „Кривненски път”.

При преминаване по пътеките се забранява:

• отклоняването на посетители и навлизане в резервата;
• замърсяване с битови и други отпадъци;
• събиране на екземпляри от растителни и животински видове;
• палене на огън;
• увреждане и изсичане на дърветата;
• безпокоене на гнездещите птици, увреждане и унищожаване на гнездата им, както и събирането на яйца.
• Резерват „Бели Лом” е разположен в землищата на селата Кривня и Сеново, община Ветово и град Цар Калоян. Обхваща площ от 773.0 ха, изключителна държавна собственост. Обявен е за резерват през 1980 година със Заповед № 393/12.05.1980 г. на председателя на Комитета за опазване на околната среда. На неговата територия са забранени всички дейности; влизането и преминаването, освен по определените пътеки.

  Резерватът е разположен в южната част на Лудогоро-Добруджанския район. Той включва издънкови дъбово-липови гори, които се обитават от редки и застрашени от изчезване видове птици. За естествените граници от север и изток му служат бреговете на река Бели Лом, а от запад местностите „Исток чешма” и „Ново село”. На юг резерватът граничи с горски площи и обработваеми земи. Той може да се наблюдава от местността „Калето” под с. Кривня, а от западната страна до него може да се достигне от шосето „Цар Калоян-Ветово след известен преход срещу течението на река Бели Лом.

   В целия комплекс релефът се очертава от полегати до стръмни склонове и част от заливна речна тераса, която е заблатена и мочурлива. Коритото на река Бели Лом се отличава с типично меандрово развитие. На места са се образували къси каноньовидни участъци. Тук има останки от стари селища, крепости, скални манастири, а в долината надгробни и селищни могили.

•  Растителната покривка е представена от характерни издънкови дъбово-липови гори и от интересни храстови съобщества по скалистите терени. Около 80 % от територията му е покрита от гори благун, летен и зимен дъб, сребролистна липа и дребнолиста липа. Срещат се и обикновен и келяв габър, бряст, полски клен, шестил, мекиш, ясен, мукиня, горска ябълка и дива круша, а от храстите- глог, люляк, драка и смрадлика. На места са били извършени изкуствени залесявания с акация.

  Бреговете на реката са обрасли от различни видове върби, елши и бяла топола, а водната повърхност на разливите често е покрита от водна леща, мириофилум или стрелолист.

• В резерват „Бели Лом” се срещат 70 вида птици, основна част от които са пойни, което е допринесло за включването на резервата в списъка на орнитологично важните места в България, заедно с Природен парк „Русенски Лом”. В резервата се срещат няколко вида кълвачи, бял щъркел, гривеста и ръждива чапла; от дневните грабливи птици- петнистият орел, осоядът, обикновеният мишелов, соколът орко, големият и мълък ястреб; от совите- горска ушата сова и чухалът.

• Фаунистичоното богатство на резервата се допълва от земноводните – няколко вида жаби, дъждовник; от влечугите – пепелянка, няколко вида вида гущери и костенурки, и от бозайниците-различни видове прилепи, благороден елен, сърна, дива свиня, лисица, вълк, язовец, черен пор, невестулка, дива котка, заек, таралеж и др.

• Карта на Резерват „Бели Лом" можете да изтеглите тук

• Отвори снимката!
• Отвори снимката!
• Отвори снимката!
• Отвори снимката!
• Отвори снимката!
• Отвори снимката!
• Отвори снимката!
• Отвори снимката!
• Отвори снимката!
• Отвори снимката!
• Отвори снимката!
• Отвори снимката!
• Отвори снимката!
• Отвори снимката!
• Отвори снимката!
• Отвори снимката!
• Отвори снимката!
• Отвори снимката!
• Отвори снимката!
• Отвори снимката!
• Отвори снимката!
• Отвори снимката!
• Отвори снимката!
•  

Съгласно чл. 17 (1)Закона за защитените територии (ДВ, бр. 133/1998 година, изм. и доп. бр. 27/2013 година) в поддържаните резервати може да се осъществят посещения с научна цел и събирането на семенен материал, диви растения и животни с научна цел или за постановяването им на други места само с разрешение на министъра на околната среда и или оправомощени от него длъжностни лица. Това условие се отнася за влизане с лодка в резервата.
Желаещите да се насладят на красотата на Поддържан резерват „Сребърна” могат да го направят без разрешително, използвайки посетителската инфраструктура в бившата буферна зона на резервата, в момента настояща Защитена местност „Пеликаните” при спазване на режимите, записани в заповедта.

 Туристически маршрути

I. „Природонаучен музей - с. Сребърна – Защитена местност „Пеликаните” – Рибарско селище „Атанасово” (в червено)

Описание на маршрута
Проходимост за леки автомобили: да, проходим за леки коли по противопожарния път.
Вид на настилката: трошенокаменна.
Наличие на туристическа инфраструктура: еко-пътеки, наблюдателна кула, беседки, пейки, тоалетни, указателни табели.
Наличие на питейна вода: изворна вода в местността „Тодоранка”.
Забележителности: местността „Тодоранка”, местността „Коджа баир”.
Погледни точки към ПР „Сребърна”: Колонията на къдроглавия пеликан от местността „Сухата чешма”; смесена колония чапли в „Драганова локва” и „Бабушко блато”.

Разстояния на маршрута в километри: 1. Природонаучен музей – с. Сребърна” → 1.5 км → 2. местност „Сухата чешма” 1.5 км (00000) → 3. местност „Тодоранка” →1.5 км → 4. местност „Коджа Баир” → 0.500 км → местност „Домусклак” → 1.00 км → Рибарско селище „Атанасово”.

II. „Фазанарията” – „Южен шлюз” (в синьо)

Кратко описание на маршрута
Обща дължина: 7 км.
Проходимост за леки автомобили: да, проходим за леки коли.
Вид на настилката: трошенокаменна.
Наличие на туристическа инфраструктура: налични указателни табели; пейки, маси.
Наличие на питейна вода: не.
Погледни точки: местност „Камъка” → местност „Габрица” → канал „Драгайка” → „Южен шлюз”.

III. „Участък за спортен риболов” (в оранжево)

Кратко описание на маршрута
Обща дължина: 2 км.
Проходимост за леки автомобили: частично проходим за леки автомобили.
Наличие на туристическа инфраструктура: няма.
Описание: Почивен дом „Сребърна” → местност „Канаричката”.

Ежегодно директорът на РИОСВ-Русе издава заповед, с която разрешава извършването на спортен риболов на територията на ПР „Сребърна”. Възможно е поради промяна на условията да се определи нов участък за риболов в случай на заливане на терени, нарушаване целостта на туристическата инфраструктура или др. причини.

Важно: От 01.06.2013 г. съгласно Проект 5.2.1. „Организиране на места за регламентиран спортен риболов” от утвърдения План за управление е разрешен спортният риболов при следните условия:

1. Риболовът да се извършва само в следните участъци:
   • • от почивен дом „Сребърна”, в землището на село Сребърна, в южна посока по протежение на 400 метра до местността „Канаричката”;
   • • на брега на река Дунав в границите на резервата.
2. Придвижването до гореописаните места да става само по съществуващите пътища.
3. Забранява се придвижването по брега на река Дунав с МПС.
Право да ловят риба имат физически лица, които притежават заверен билет за любителски риболов, който се представя на контролните органи.
4. Любителският риболов да се извършва с не повече от една въдица (пръчка) с монтирани до два броя куки (единични, двойни или тройни).
5. Максималното допустимо количество на ден е до 3 килограма риба..
6. Забранява се уловът, пренасянето и превозването на маломерни екземпляри съгласно Приложение ІІ към чл. 38, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите.
7. Уловената риба не може да бъде предмет на покупко-продажба.
8. Любителският риболов да се извършва само през светлата част на денонощието през всички дни от седмицата.
9. Лицата, извършващи любителски риболов са длъжни да записват улова от всеки риболовен излет по видове и количество (в килограми и бройки) в билета по т. 2.
10. Лицата, извършващи любителски риболов са длъжни да не замърсяват с отпадъци околната среда и да спазват разпоредбите на Закона за защитените територии.
11. Охраната на ПР „Сребърна” осъществява контрол по изпълнението на Заповедта и да съставя актове при нарушаването й.

Нарушителите на горецитираните условия на заповедта ще бъдат санкционирани съгласно административно-наказателните разпоредби на Закона за защитените територии.